Определение № 318 от 29.09.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2857/2017 г.

Производството е по реда на с чл. 307, ал. 1 от ГПК. Образувано е по молба с вх. № 5590/12.12.2016 г. /наречена „искова молба“/, подадена от А. С. В., за отмяна на влязлото в сила решение № 156 от 04.11.2016 г. на Карнобатския районен съд, постановено по гр. д. № 119/2015 г. и влязло в сила определение № 3150 от 10.12.2012 г. на Бургаския окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 2035/2012 г. В производството по чл.307, ал.1 ГПК за проверка редовността и допустимостта на молбата за отмяна, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че същата е нередовна и следва да се остави без движение по следните съображения: Молба с вх. № 5590/12.12.2016 г. /наречена „искова молба“/, както и последвалите уточнителни молби / с вх. № 219/16.01.2017 г.; вх. № 744/13.02.2017 г.; вх. № 2796/05.06.2017 г. и вх. № 1585/28.03.2017 г./, подадени лично от А. С. В., са насочени срещу два съдебни акта - решение № 156 от 04.11.2016 г. на Карнобатския районен съд, постановено по гр. д. № 119/2015 г., и определение № 3150 от 10.12.2012 г. на Бургаския окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 2035/2012 г. Същевременно, в молба с вх. № 1437/21.03.2017 г., подадена от адв.М. Т. - назначена с определение № 171 от 26.04.2017 г. за процесуален представител на молителя - изрично се посочва, че документът озаглавен „искова молба”, по същество представлява молба за отмяна и касае само решение № 156/04.11.2016 г. по гр. д. № 119/2015 г. на Карнобатския районен съд. Следователно, налице е противоречие в твърденията на молителя и на процесуалния му представител относно акта, който е предмет на атакуване. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в процеса, съдът не може да се произнесе без да има яснота с какво искане за защита и с какъв предмет е сезиран от страната по делото. Поради изложеното, следва да се укаже на молителя да уточни ясно отмяна на кой съдебен акт се иска – дали е само на решение № 156/04.11.2016 г. по гр. д. № 119/2015 г. на Карнобатския районен съд, или на определение № 3150/10.12.2012 г. по ч. гр. д. № 2035/2012 г. на Бургаския окръжен съд, или и на двата акта. На следващо място, елемент от проверката за редовност на молбата за отмяна е дали същата съдържа точно и мотивирано изложение на някое от изрично и изчерпателно изброените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания. Това процесуално задължение на страната е посочено изрично в нормата на чл.306, ал.1 ГПК и представлява условие за редовност на молбата й за отмяна. В мотивите по т.10 от ТР № 7/ 2014 г. по тълк.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС са дадени разяснения, че когато при проверката по чл.307 ал.1 ГПК съдът констатира, че в молбата не се съдържа ясно и мотивирано изложение на основанията за отмяна, ВКС следва да укаже на страната да отстрани тази нередовност. Ако указанията на съда не бъдат изпълнени, молбата следва да се остави без разглеждане, а образуваното пред Върховния касационен съд производство да се прекрати. В случая, нито първоначалната молба, нито последващите уточнителни молби на страната и процесуалния й представител, не съдържат изложение на някое от изчерпателно изброените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания за отмяна на съдебните актове. Поради това, следва да се укаже на молителя да отстрани и тази нередовност, като представи ясно и мотивирано изложение на основанията за отмяна по чл.303, ал. 1 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение