Определение № 194 от 31.03.2009 г. на ВКС по т. д. № 182/2009 г.

Производството е по чл. 274 ал. ІІІ т. 1 от ГПК. С оплаквания за неправилност “У” О. гр. С. е подал частна касационна жалба против определение № 1334/27.01.2009 год. по ч. гр. д. № 4092/2008 год. на Софийския градски съд. Съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК, във вр. с чл. 278 ал. ІV ГПК към частната жалба е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК ал. І т. 1 от ГПК. Според касатора въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос който е решен в противоречие с практиката на ВКС, като в този смисъл се цитира определение № 633/30.12.08 год. по ч. гр. д. № 2381/2008 год. на ВКС І гр. о. Ответникът по частната касационна жалба К. Д. С., Е. с фирма “Дидо-89-К. Стоянов от гр. ., не е заявил становище по реда на чл. 276 ал. І ГПК. ВКС състав на ІІ т. о. намира че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275 ал. І ГПК и е процесуално допустима. Частната касационна жалба следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения: На обжалване пред ВКС по реда на чл. 274 ал. ІІІ т. 1 от ГПК подлежат определенията на въззивни съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби подадени срещу определения преграждащи по-нататъшното развитие на делото, когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. І ГПК, а в процесния случай е налице предпоставката на чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК. СГС се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, тъй като въпросът за спазване на преклузивния срок за подаване на частна жалба чрез други институции, извън съда, е от съществено значение за изхода на делото. По делото е установено, че по молба от 29.02.2008 год. за издаване на изпълнителен лист на основание чл. 237 б. “е” ГПК /отм./, СРС, 29 състав, по гр. д. № 8496/2008 год. е постановил определение с което е отхвърлил молбата. Срещу това определение е била подадена частна жалба вх. № 26983/30.05.2008 год., която е върната от СРС с разпореждане от 03.06.2008 год. Разпореждането за връщане на частната жалба е обжалвано с частна жалба вх. № 30771/19.06.2008 год., която също е върната с разпореждане от 20.06.2008 год. на СРС също поради просрочие. СГС, по повод частната жалба срещу разпореждането от 20.06.2008 год. на СРС за връщане на частна жалба вх. № 30771/19.06.2008 год., е приел, че същото е законосъобразно – защото от момента на получаване на съобщението на 11.06.2008 год. за връщане на частна жалба вх. № 26983/30.05.2008 год. с разпореждане от 03.06.2008 год., до подаване на частната жалба е пропуснат срока – той е изтекъл според СГС на 18.06.08 год., а ч. жалба е подадена на 19.06.08 год. Тази дата била удостоверена с подписа на длъжностното лице и печат на съда, поставени върху обратната разписка, а отбелязаното в нея, че подател е “У” АД и поставената дата 18.06.2008 год. не доказвали датата на подаване на частната жалба, тъй като документът /обратната разписка/ не бил подписан и липсвала яснота от кого изхожда. ВКС ІІ т. о. счита, че въззивното определение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, конкретно с цитиранато от жалбоподателя определение № 633/30.12.08 год. по ч. гр. д. № 2381/2008 год. на ВКС І гр. о. Съгласно чл. 62 ал. ІІ ГПК, срокът не се счита за пропуснат, ако изпращането на молбата, съответно на жалбата, е станало по пощата или когато тя е подадена в друг съд, в прокуратурата, или друга юрисдикция в срока. В закона за пощенските услуги /ДВ бр. 64/2000 год./ е уредено лицензирането или регистрирането на други лица, извън търговското дружество “Български пощи”, които да извършват дейността по приемане, пренасяне и предаване на пощенски пратки и куриерски услуги. В процесния случай жалбоподателят е ползвал услугите на “Е” О., който е лицензиран, видно от представеното доказателство с настоящата частна жалба – лицензия № 1-003/14.12.2006 год. с валидност до 14.12.2026 год., като на дружеството е предоставен статут на пощенски оператор. Именно “Е” О. е доставил частната жалба в СРС където е била заведена с вх. № 30771/19.06.2008 год., и която частна жалба е приета от СГС за просрочена. Ч. жалба не е просрочена, защото е предадена от “У” АД на “Е” О. на дата 18.06.2008 год. в 20,33 часа, а това означава, че при получено съобщение на 11.06.2008 год. е спазен едноседмичния срок за обжалване. Фактът, че ч. жалба е постъпила в съда на 19.08.2008 год. е без значение с оглед разпоредбата на чл. 62 ал. ІІ ГПК и изложените по-горе съображения за притежаваната от “Е” О. лицензия. Предвид изложеното въззивното определение е незаконосъобразно и затова следва да се отмени. Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,