Решение № 11810 от 30.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5892/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност 2014-2020" (ОПИК), подадена чрез пълномощник, против решение 1214 от 24.02.2023 г. по адм.д. 10770/2022 г. на Административен съд София-град, с което съдът е отменил негово решение РД-02-16-238/13.10.2022 г. за определяне на финансова корекция на "Булгартрансгаз" ЕАД. Според касатора решението е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че констатираните с акта нарушения са допуснати от бенефициера при проведената обществена поръчка и това е доказано от документацията на поръчката, а съдът неправилно е тълкувал заложените от възложителя и коментирани в акта условия на процедурата. Подробно развива доводи, че описаните в акта нарушения представляват нередности, за които законосъобразно е определил финансова корекция. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, с което подадената от "Булгартрансгаз" ЕАД жалба бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира направените по делото разноски. Ответникът "Булгартрансгаз" ЕАД, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба като неоснователна. Иска присъждане на разноски за защита от юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че "Булгартрансгаз" ЕАД е бенефициер по административен договор за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура "Техническа помощ за завършване на подготвителните дейности, необходими за старта на строителството на Междусистемна газова връзка България - Сърбия". Между бенефициера и "Национален археологически институт с музей на БАН" (НАИМ на БАН) на 28.12.2018 година е сключено рамково споразумение с предмет "Извършване на спасителни теренни археологически проучвания за строежи към системата за пренос на природен газ на "Булгартрансгаз" ЕАД" със срок от четири години по отношение на десет обекта, съгласно т. 7 от техническата спецификация. През месец февруари 2021 г. между бенефициера и НАИМ на БАН е сключен договор за извършване на спасителни проучвания за обект 11 в землището на [населено място], община Драгоман, в рамките на изпълнение на проекта за изграждане на газовата връзка. През месец февруари 2022 г. бенефициерът е провел открита процедура чрез отправяне на покана за избор на изпълнител с предмет "Допроучване на археологически обект 11 във връзка с реализация на обект "Междусистемна газова връзка България-Сърбия на българска територия" и е сключил договор 5348/11.03.2022 г. за изпълнение с "Национален археологически институт с музей на БАН". След извършена последваща проверка на проведената процедура във връзка с правилното изразходване на средствата по ЕСИФ, отпуснати по силата на сключения административен договор за безвъзмездна финансова помощ, административният орган е констатирал нарушения на Закона за обществените поръчки, за които е уведомил бенефициера и му е дал възможност за възражения. С оспореното пред първоинстанционния съд решение РД-02-16-238/13.10.2022 г. ръководителят на УО на ОПИК е приел, че: 1/ в раздел III.1.1) "Годност за упражняване на професионална дейност, включително и във връзка с вписването в професионални или търговски регистри" от обявлението, както и в документацията на проведената поръчка е заложено изискване участникът да е културна или научна организация във връзка с чл. 20, ал. 5 от Наредба Н-00-0001/14.02.2011 г. за извършване на теренни археологически проучвания. Според издателя на акта така заложеното изискване е ограничително, поставено на етап подаване на офертите, което не предвижда възможност за участие на чуждестранни лица с еквивалентна регистрация съгласно законодателството на държавата, в която са установени; 2/ с раздел III.1.3) "Технически и професионални възможности" от обявлението на поръчката, както и в документацията, е заложено изискване участникът да е изпълнил най-малко 10 дейности, идентични или сходни с тези на поръчката, като под "дейност, сходна с предмета на поръчката" възложителят е включил и "извършване на археологическо наблюдение на археологически обекти и/или археологическо наблюдение при извършване на дейности, при което е възможно разрушаване или установяване на археологически структури съгласно Закона за културното наследство и Наредба Н-00-0001/ 14.02.2011 г. за извършване на теренни археологически проучвания". Според ръководителя на УО и това изискване е ограничително по национален признак, тъй като изискването за опит в изпълнението на сходни дейности е обвързано изрично с национален нормативен акт. Възложителят не е предвидил възможност за доказване на опит и извън територията на страната, съгласно законодателство на друга държава членка или на страна от ЕИП. Органът е приел, че тези изисквания са в нарушение на чл. 59, ал. 2 ЗОП (в относимата редакция) във вр. с чл. 2, ал. 2 ЗОП и ги е посочил като нередност по т. 10, б"а" от Приложение 1 към Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата), тъй като не е осигурено минимално ниво на конкуренция, и е определил финансова корекция 25% върху стойността на допустимите разходи по договора с изпълнителя; 3/ възложителят е провел откритата процедура при прилагането на незаконосъобразна методика за оценка. Съгласно приложената методика комплексната оценка е по критерия "оптимално съотношение качесто/цена". Офертите са оценявани по три показателя. По показател Р1 "Управление на етапите на работа при извършване на теренно археологическо проучване" е предвиден максимален брой от 30 т. и включва три подпоказатели: - участникът е описал организацията за изпълнение на всеки вид теренно археологическо проучване общо и схематично, по начин, който не изяснява напълно подхода и методологията, които предвижда да приложи за съответното арлхеологическо проучване (10 т.); - участникът е описал организацията за изпълнение на всеки вид теренно археологическо проучване не във всички дейности ясно, конкретно и пълно, по начин, който изяснява принципно, но не детайлно подхода и методологията, които предвижда да приложи за съответното арлхеологическо проучване (20 т.); - участникът е описал организацията за изпълнение на всеки вид теренно археологическо проучване във всички части ясно, конкретно и пълно, по начин, който напълно и детайлно изяснява подхода и методологията му на работа (30 т.). За целите на методиката са дадени определения на "общо", "схематично", "принципно", "ясно", "конкретно", "пълно", "детайлно". Административният орган е приел, че в тази част методиката е изготвена в нарушение на чл. 70, ал. 5 и ал. 7, т. 1, 2, 3, б"б" ЗОП и чл. 33, ал. 1 ППЗОП, тъй като с така поставените критерии за оценка не е възможно да се оцени нивото на изпълнение на поръчката, нито е гарантирано обективно оценяване на офертите, така формулираният показател по своето съдържание изисква само изброяване на компонентите, без яснота за конкретното им съдържание и по този показател се оценява пълнотата на описанието в три стъпки, което е в нарушение на чл. 33, ал. 1 ППЗОП, тъй като пълнотата и начинът на представяне на информацията в документите не може да се използва като показател за оценка на офертите. Посочил е нарушението като нередност по т. 11, б"а" от Приложение 1 към Наредбата, за което е определил финансова корекция от 10% върху стойността на допустимите разходи по договора с изпълнителя. На основание чл. чл. 7 от Наредбата за посочване на нередности органът е определил една финансова корекция от 25% върху средставта по предоставената финансова подкрепа от ЕСИФ по поисканите за възстановяване допустими разходи по договора от 11.03.2022 г. с НАИМ на БАН. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма предвид изискването на чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ, но при издаването му органът е допуснал нарушение на чл. 73, ал. 3 ЗУСЕФСУ, изразяващо се в липса на мотиви във връзка с направените от бенефициера възражения. Посочил е, че финансовата корекция е определена в противоречие и с материалноправните разпоредби. Обосновал е извод, че не е допуснато нарушение на приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство, не е налице имуществена вреда, свързана с доказването на финансова загуба на средства от ЕСИФ. Според съда възложителят не се е позовал на чл. 60, ал.1 ЗОП, който урежда случаите, в които възложителите изискват от кандидатите или участниците да са вписани в търговския регистър и/или в съответен професионален регистър, а за чуждестранни лица - в аналогични регистри съгласно законодателството на държавата членка, в която са установени. Предвид съдържанието на въведените критерии за подбор, посочени в акта, с последните не се задължават участниците да докажат регистрация в Република България, доколкото в разпоредбите на цитираната Наредба за извършване на теренни археологически проучвания не се съдържат каквито и да са изисквания за регистрационен или друг съответен разрешителен режим, въз основа на които евентуални чуждестранни участници да са принудени да извършват съответна национална регистрация преди подаване на офертата. Според съда обсъжданото изискване по никакъв начин не поставя преграда за тяхното участие в процедурата, стига същите да докажат статута си на научна, респективно културна организация, която от своя страна е в договорни отношения с лице, получило разрешение за теренно археологическо проучване. Обобщил е, че ограничение не следва и не се съдържа никъде в документацията за обществената поръчка. Също така съдът е посочил, че доколкото поставеното изискване за изпълнени сходни дейности изцяло кореспондира с предмета на поръчката, същото не може да бъде прието за ограничително по национален признак. Чл. 63, ал. 1 ЗОП не се съдържа забрана за възложителите да дефинират своите критерии за подбор, в частност за изпълнени сходни дейности, включително чрез включване на изискванията на конкретен нормативен акт, а в много случаи това е необходимо, за да гарантира качествено и точно изпълнение на услугата. Съдът е приел, че изискването за добавяне на "еквивалент" касае единствено случаите по глава VI, Раздел II от ЗОП, свързани с определянето на техническите спецификации, поради което не е налице забрана възложителят да дефинира други свои изисквания, включително тези за изпълнени сходни услуги, позовавайки се на конкретен нормативен акт съгласно националното законодателство. По отношение установения от органа неправомерен показател за оценка в методиката за оценка на офертите съдът е приел, че няма нарушение, което да бъде посочено като нередност, за която да се определи финансова корекция. Мотивирал е извода си с това, че отделните заложени детайли по показател Р1 не са поставени самоцелно, а същите имат изключително влияние върху изпълнението на поръчката. При преценката дали участникът в офертата си е описал всички дейности или само част от тях за теренно археологическо проучване и предвиденото оценяване с различен брой точки за това съдът е посочил, че "няма нищо субективно и неясно". Надграждащите елементи, наличието на които е основание за начисляване на повече точки, не се отнасят до пълнотата и начина на представяне на информацията в документите, а същите имат отношение към конкретния начин на изпълнение на дейностите, свързани с изпълнението на археологическите проучвания, които са предмет на обществената поръчка. Предвид приетите изводи, първоинстанционният съд е отменил оспорения административен акт като незаконосъобразен. Решението е неправилно. Правилен е изводът, че оспореното решение на ръководителя на УО на ОПИК е издадено от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ, в предвидената в разпоредбата писмена форма. Неправилно съдът е приел, че органът не е обсъдил направените от възложителя възражения, с което нарушил чл. 73, ал. 3 ЗУСЕФСУ. Макар и обобщено, издателят на акта изрично е посочил, че "не приема възраженията и доводите" на "Булгартрансгаз" ЕАД във връзка с направените констатации и изводи и е изложил собствените си мотиви. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на акта поради допуснато противоречие с материалноправните разпоредби. По делото е безспорно, че договор 5348/11.03.2022 г. за изпълнение с "Национален археологически институт с музей на БАН" е сключен въз основа на проведен вътрешен конкурентен избор по смисъла на чл. 83, ал. 2 ЗОП. Преди това бенефициерът е сключил рамково споразумение с НАИМ на БАН чрез провеждане на открита процедура. Споразумението е сключено с един изпълнител, но в рамковото споразумение не са определени всички условия и за сключването на договора с конкретния възложителят е провел вътрешен конкурентен избор. От законовата регламентация на рамковото споразумение при условията на чл. 82, ал. 2 ЗОП е видно, че при него достигането до конкретния договор, въз основа на който се изпълнява предметът на обществената поръчка, е резултат на две отделни, самостоятелни процедури. Рамковото споразумение е специфичен инструмент за постигане на споразумение между един или повече възложители и един или повече изпълнители с цел да се определят условията на поръчките, които ще се възложат през определен период - чл. 81, ал. 2 ЗОП. Върховният административен съд нееднократно в свои решения е посочил, че целта на рамковото споразумение е да даде възможност на възложителя тогава, когато има многократни (повтарящи се) нужди от строителство, услуги или доставки, но не е наясно с точните количества/параметри, да си осигури максимален ефект, т.е. да подобри съотношението качество/цена чрез мащаба и намаляването на административната тежест (за възложителя и за потенциалните участници). Предвид обаче чл. 81, ал. 7 ЗОП възложителите нямат право да използват рамковите споразумения по начин, който предотвратява, ограничава или нарушава конкуренцията. Именно поради това двете процедури са обективно два отделни етапа на осъществяването на целта на всяка обществена поръчка - постигането на конкретна обществена цел чрез изразходването на публични средства, т.е. определяне на изпълнителя на обществена поръчка, като в резултат на първия етап обективно е стеснен кръгът на конкретните възможни изпълнители въз основа на определени критерии, а във втория етап е определен конкретният изпълнител чрез избор между вече определените потенциални изпълнители. Този характер на рамковото споразумение предопределя необходимостта от проверка и на процедурата, въз основа на която е сключено рамковото споразумение, когато възложителят е един и същ за рамковото споразумение и за конкретния договор. В конкретния случай ръководителят на УО е извършил проверка на сключения договор 5348/11.03.2022 г. с "Национален археологически институт с музей на БАН" при проведен вътрешен конкурентен подбор с предмет "Допроучване на археологически обект 11 във връзка с реализация на обект "Междусистемна газова връзка България-Сърбия на българска територия". Окритата процедура е проведена по реда на Закона за обществените поръчки, поради което законосъобразно ръководителят на УО е проверил процедурата за нарушения по ЗОП и след направените констатации е приел за допуснати нарушенията, представляващи нередности по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ. В отсъствие на спор за факти касационният съдебен състав приема извода на първоинстанционния съд за липса на нарушения, представляващи нередности, за които да бъде определена финансова корекция, за несъответен на материалния закон. По първата нередност: Предметът на проверената открита процедура е допроучване на археологически обект 11 във връзка с реализация на обект "Междусистемна газова връзка България-Сърбия на българска територия", поради което и Наредба Н-00-0001/14.02.2011 г. за извършване на теренни археологически проучвания е приложима с оглед предмета на процедурата. Въведените условия в обявлението и документацията - раздел III.1.1) "Годност за упражняване на професионална дейност, включително и във връзка с вписването в професионални или търговски регистри" и раздел III.1.3) "Технически и професионални възможности", се явяват ограничителни досежно участието на чуждестранни икономически оператори, които към момента на подаване на оферти трябва да отговарят на изискването да са културна или научна организация във връзка с условието на чл. 20, ал. 5 от Наредба Н-00-0001/14.02.2011 г. При подаване на офертата участниците декларират съответствието си с изискването за годност в ЕЕДОП, като попълват отговор "да" в част IV. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че никъде възложителят не е изискал някаква предварителна регистрация и поставеното изискване не прегражда участието на чуждестранни оператори в процедурата, стига същите да докажат статута си на научна, респективно културна организация, която от своя страна е в договорни отношения с лице, получило разрешение за теренно археологическо проучване (чл. 20, ал. 5 от Наредба Н-00-0001/14.02.2011 г.). Самото обвързвне на изискването за годност с национално правило, което в случая имплицитно препраща към чл. 17, ал. 1 от същата наредба, е ограничително на етап подаване на офертите, доколкото се изискват договорни отношения с лице, получило разрешение за теренно проучване, а последното е нормативно установено - теренните археологически проучвания се извършват с разрешение за теренно археологическо проучване, издадено от министъра на културата или оправомощено от него длъжностно лице, въз основа на експертно становище на Съвета за теренни проучвания. По отношение доказването на опит при изпълнението на дейности с предмет и обем, идентични с тези на поръчката, същите не биха могли да бъдат извършени в контекста на Наредбата, ако дейността им бива осъществена извън територията на страната. Така поставено, изискването предпоставя неравнопоставено третиране на различните видове участници. Принципната възможност за участие на чуждестранни икономически оператори в процедурата се явява ограничена чрез поставеното от възложителя изискване за изпълнение на сходни дейности по смисъла на действащ на национално равнище нормативен акт. Заложеният от бенефициера критерий за подбор и ограничителният му характер не може да бъде преодолян с допълнителните уточнения, разписани в техническата спецификация, тъй като критериите за подбор и техническите спецификации касаят различни елементи от процедурата. Ето защо законосъобразен е изводът на ръководителя на УО за допуснато от възложителя нарушение на чл. 59, ал. 2 във вр. с чл. 2, ал. 2 ЗОП, тъй като заложените критерии за подбор препятстват участието на чуждестранни икономически оператори, доколкото същите не биха могли да докажат възможността си да изпълнят поръчката. Нарушението правилно е квалифицирано като нередност по т. 10, б. "а" от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата, при липса на минимално ниво на конкуренция. По втората нередност: Касационният съдебен състав приема за законосъобразен извода на административния орган за провеждане на процедурата при прилагане на неправомерни показатели за оценка. Заложените надграждащи обстоятелства по показател Р1 категорично не носят допълнително качество на офертата. Целта на мерките е да се гарантира преодоляването на рискове от създаване на странични затруднения и некачествено изпълнение и затова трябва да се съобразят обстоятелства и рискове, които мерките да преодоляват, да се преценят и компоненти за качество по всяка мярка. Трябва да се заложат и правила, по които ще се извършва самото оценяване на относимостта на мярката и отраженията върху качественото изпълнение на дейностите по проекта. Съгласно чл. 70, ал. 7 ЗОП в документацията възложителят посочва методиката за комплексна оценка и начина за определяне на оценката по всеки показател. Начинът трябва да дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на обществената поръчка и техническите спецификации; да дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите; да осигурява на кандидатите и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател, като за качествените показатели, които са количествено неопределими, се посочва начинът за тяхното оценяване от комисията с конкретна стойност чрез експертна оценка. Въвеждането на изискване за определен обем информация относно дейностите по теренно археологическо проучване, която следва да бъде описана, но без ясни критерии за оценка на нивото на изпълнение, придава описателен характер на елементите, които подлежат на оценка. Това не дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, както и да бъдат сравнени и обективно оценени тези надграждащи елементи. Нещо повече. Коментираният Р1 е "Управление на етапите на работа при извършване на теренно археологическо проучване". Трите компонента по този показател не дават нинаква информация за начините, методите и средствата за това управление, т.е. тези показатели не носят никаква информация за начина и качеството на изпълнение на дейността по този показател. Още повече, че комплексната оценка е съобразно заложения критерий за възлагане "оптимално съотношение качество/цена". Безспорно определянето на показателите за оценка на офертите е част от оперативната самостоятелност на възложителите, които сами определят онези показатели, които имат преимуществено значение за избора на участниците. Въпреки това, при изготвяне на правилата за оценяване възложителите трябва да спазват основни законови положения, установени в ЗОП и ППЗОП, включително изричната забрана по чл. 33, ал. 1 ППЗОП пълнотата и начинът на представяне на информацията от страна на участниците в процедурата да се използва като показател за оценка на офертите. В конкретната методика възложителят е подложил на оценка пълнотата на описанието на организацията за изпълнение на дейността по теренно археологическо проучване. Следва да се отбележи, че разпоредбата не се отнася до забрана за оценка на съдържанието на предложенията на участниците въобще, а изключва такава методика, която отчита субективното разбиране на възложителя относно изпълнение на поставените изисквания от страна на участниците, използвайки общи изрази и/или пояснения на понятия, даващи възможност на помощния орган на възложителя да занижи или завиши оценката на участник чрез субективна преценка, отчитайки подробното, детайлното или формалното или недостатъчно описание на дейностите/задачите. Дадените от възложителя дефиниции, посочени като "определения", не внасят допълнителна яснота досежно поставените изисквания, предвид използваните общи понятия, а вложеното в тях съдържание не предпоставя по никакъв начин елементи за обективно оценяване на офертите. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че обсъждания показател не дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, не дава възможност за сравнение и обективна оценка на офертите на участниците, не осигурява достатъчно информация за начина на оценяване. Съдът на Европейския съюз (СЕС) в свои решения изрично е приел, че показателите, по които се оценява съответствието на техническите предложения, трябва да са формулирани така, че не само членовете на комисията да ги разберат и приложат по начин, който дава възможност действително да се провери съответствието на предложението с изискванията, но и да могат "всички разумно информирани и полагащи обичайната грижа потенциални участници да разберат техния точен обхват и съответно да ги тълкуват по еднакъв начин". Необходимо е помощната комисия, чрез която възложителят упражнява правомощията си във връзка с допускането и оценяването на предложенията, да разполага с възможност да извърши действителна проверка дали офертите съответстват на поставените изисквания. Критериите за оценка трябва да бъдат посочени ясно, точно и недвусмислено в обявлението за поръчка и в документацията, така че да дадат възможност на всички разумно информирани и полагащи обичайна грижа участници да разберат техния точен обхват и да ги тълкуват по еднакъв начин, както и да бъде извършена ефективна проверка дали офертите отговорят на критериите. В конкретния случай с оглед определената от възложителя методика за оценка посочените по-горе принципи са нарушени. При тези обстоятелства законосъобразно органът е приел, че възложителят е допуснал нарушение чл. 70, ал. 5, изр. посл. и ал. 7, т. 1, 2 и 3 "б" ЗОП и чл. 33, ал. 1 ППЗОП, квалифицирано като нередност по т. 11, б. "а" от Приложение 1 към Наредбата. Законосъобразно органът е определил една финансова корекция от 25% на основание чл. 72, ал. 4 ЗУСЕФСУ и чл. 7 от Наредбата за посочване на нередности. Законосъобразно е приложил пропорционалния метод за определяне на финансовата корекция, предвид квалификацията на нередността по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ, както и основата, върху която е определена, а именно върху признатите за допустими разходи по договор 5348/11.03.2022 г. за изпълнение с "Национален археологически институт с музей на БАН". Законосъобразен е изводът на органа, че нарушението има потенциално негативно финансово отражение върху бюджета на Съюза, защото нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет. За случаите на нередности по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ, попадащи в Приложение 1 към Наредбата за посочване на нередности, законодателят е приел, че не е възможно да бъде определено количествено изражение на финансовите последици, т. е. не може да се установи размерът на реалните финансови последици върху изразходваните средства - допустимите разходи. Поради това и в съответствие с чл. 72, ал. 3 ЗУСЕФСУ ръководителят на УО е определил процентен показател спрямо засегнатите от нарушението разходи, като е приел наличието на възможност за вреда на бюджета на Съюза, когато е извършено посоченото в Приложението към Наредбата нарушение, без да е необходимо да се установява точното количествено изражение на финансовите последици. Нарушението на свързаното с правото на Съюза национално право, което обективно е довело до нарушаване на принципите на равнопоставеност и недискриминация, винаги създава потенциална възможност за настъпване на вреда в бюджета на Съюза. Ако бенефициерът бе спазил изискването на закона и бе заложил обективни критерии за подбор, би могло в процедурата да участват и други кандидати и това да доведе до по-ефикасно разходване на предоставените от Съюза финансови средства. Ако бенефициерът не бе допуснала установеното нарушение, общите разходи биха могли да бъдат по-малки, а следователно и разходите на Съюза. Целта на финансовата корекция като административна мярка е да възстанови фактическото положение отпреди нарушението, като върне в бюджета на общността размера на средствата от ЕСИФ, който е неправомерно разходван. Предвид изложеното, обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено. Вместо него, при изяснена фактическа обстановка, следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената от "Булгартрансгаз" ЕАД жалба бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода на правния спор искането на касатора за присъждане на направените по делото разноски е основателно. В полза на Министерството на иновациите и растежа следва да бъдат присъдени разноски в размер общо на 443,58 лв., от които 243,58 лв. платена държавна такса за производството и 200 лв. юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 228 АПК, вр. с чл.143, ал.3 АПК, чл.37, ал.1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.