Определение № 432 от 19.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1392/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. С. И. срещу въззивно решение № ІV-157 от 27.12.2019 г. по възз. гр. д. № 1406 /2019 г. на Окръжен съд Бургас, с което е потвърдено решение от 07.06.2019 г. по гр.д. № 8095 /2018г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Г. Х. А. иск с правно основание чл.34 ЗС за съдебна делба на апартамент, находящ се в [населено място]. Насрещната страна Г. Х. А. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за съдебна делба, за което не съществува ограничение за касационно обжалване. Ищецът твърди, че с ответницата са бивши съпрузи и иска да бъде допусната съдебна делба на придобития по време на брака им апартамент при равни квоти. В отговора на исковата молба ответницата оспорва иска за делба с твърдения, че договорът за придобиването на апартамента срещу задължение за гледане и издръжка е сключен и изпълняван единствено от нея и ищецът няма принос в придобиването на апартамента. В отговор на направеното възражение Е. И. го оспорва, като твърди, че е подпомагал съпругата си при изпълнението на грижите, но уговорените в договора грижи са лични за приемателката на имота, а не са поети за изпълнение чрез трети лица, поради което тя не може да черпи права от това, че той не е полагал грижи за прехвърлителя, твърди същи, че имотът не е придобит по време на фактическа раздяла. Първоинстанционният съд, както и въззивният, са приели, че възражението по чл.21,ал.3 СК е доказано. Въззивният съд е приел, че е допустимо оспорването на презумпцията за съвместен принос да става чрез възражение (позовал се е на практика на ВКС - решение № 366 от 22.10.2012 г. по гр.д. № 64 /2012 г., на ВКС, I г.о.). Приел е, че страна по договора е единствено Г. А. и договорът е сключен с нея с оглед на нейната личност, а Е. И. не е страна по него; че твърденията на Е. И., че към момента на сключване на договора (31.10.2012 г.) съпрузите са живеели като семейство са опровергани от събраните по делото доказателства, които съдът кредитира – отношенията между тях са били влошени от 2010 г., макар да не са били във фактическа раздяла, че единствено Г. А. е изпълнявала договора чрез полагане на грижи за прехвърлителя, който е бил в изключително тежко здравословно състояние и е починал през 2014 г. В представеното изложение за допускане на касационно обжалване по чл.284,ал.3,т.1 ГПК жалбоподателят Е. С. И. извежда следните правни въпроси: · Кой момент е меродавен при придобиването на правото на собственост върху недвижим имот в режим на съпружеска имуществена общност – денят на придобиването му, или последващият период на изпълнение на задълженията, произтичащи от договора за издръжка и гледане? Жалбоподателят твърди, че въпросът е разрешен в противоречие с решение № 13 от 16.02.2016 г. по гр.д. № 3888 / 2015 г. на III г.о. на ВКС, с което е осъществено основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Въпросът е обуславящ, но не е разрешен в противоречие, а в съответствие с установената практика, включително в посоченото решение по гр.д. № 3888 / 2015 г. на III г.о. на ВКС, на което въззивният съд се е позовал, тъй като въззивният съд не е приел, че правото на собственост върху процесния апартамент е придобито след момента на сключването на договора. Въззивният съд е допуснал и обсъждал доказателства за изпълнението на договора въз основа на практика на ВКС, на която се е позовал (споменатите вече решение по гр.д. № 64 /2012 г. на I г.о. и решение по гр.д. № 3888/ 2015 г. на III г.о.), че по възражение на съпруга-приобретател може да се установява липса на принос на другия съпруг, поради това, че той не е полагал грижи и не е издържал прехвърлителя и съдът трябва да изследва тези обстоятелства. · Как процесуално се оборва презумпцията за съвместен принос – дали с възражение или с нарочния иск по чл.21,ал. 4 СК? Ако един имот е придобит чрез договор за гледане и издръжка на името на единия съпруг по време на брачното съжителство на двамата съпрузи, а не по време на фактическата им раздяла, допустимо ли е оборването на законовата презумпция за съвместен принос по чл.21 СК да стане по пътя на възражението от претендиращия за лична собственост съпруг или чрез предявяване на иска по чл.21,ал.4 СК? Жалбоподателят твърди, че въпросът е разрешен в противоречие с решение № 13 от 16.02.2016 г. по гр.д. № 3888 / 2015 г. на III г.о. на ВКС, с което е осъществено основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Въпросът се свежда до процесуалното средство, чрез което се оборва презумпцията за съвместен принос по чл.21 СК – възражение или иск. Въпросът е обуславящ, но не е разрешен в противоречие, а в точно съответствие с установената съдебна практика по въпроса, че е допустимо липсата на съвместен принос да се установи както с иск по чл.21,ал.4 СК, така и с правоизключващо възражение, отразена включително в посоченото от жалбоподателя решение № 13 от 16.02.2016 г. по гр.д. № 3888 / 2015 г. на III г.о. и в решение № 366 от 22.10.2012 г. по гр.д. № 64 /2012 г. на I г.о., към което първото решение препраща и на което въззивният съд се е позовал. · Следва ли съдът да отхвърли доказателствено искане, с което страната се домогва да събере доказателства в подкрепа на презумпцията на чл.21,ал.2 СК и по-специално по въпроса, че към деня на придобиване на процесния имот и по време на неговото изпълнение, съпругата на жалбоподателя не е работила, а цялата издръжка на семейството им, включително и на двете им пораснали деца е била осигурявана от жалбоподателя (ищеца), който за целта е открил банкова сметка и е предоставил на съпругата си банкова карта, за да тегли суми от сметката му, а съдът е отхвърлил това искане с мотива, че законовата презумпция за съвместен принос е била друга - дали съпругът, чийто принос се оспорва, е престирал или не грижи и издръжка по отношение на прехвърлителя по алеаторния договор? Въпросът не е обуславящ, обуславящ е въпросът дали въззивният съд е следвало да допуска доказателства за факти, които не са наведени от жалбоподателя като основание на негов иск или възражение, за които не са били направени доказателствени искания от жалбоподателя в първоинстанционното производство, нито във въззивната жалба, а едва в първото по делото открито заседание на въззивния съд, и във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с доклада. Такъв въпрос не е изведен. Такова твърдение (за посочените във въпроса факти) не се съдържа нито в исковата молба, нито в отговора на ищеца на отговора на исковата молба на ответницата, в който се съдържа възражението за липса на съвместен принос, нито е направено в първото по делото заседание, нито във въззивната жалба. С въззивната си жалба Е. И. не е направил никакви доказателствени искания. Такива са направени несвоевременно едва в откритото съдебно заседание. Поради това, че са несвоевременни и не са относими към наведените от жалбоподателя факти, въззивният съд не е следвало да ги уважава. Поради изложеното настоящият състав приема, че не са осъществени наведените основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода от това производство касационният жалбоподател няма право на разноски, а ответницата не е направила искане за присъждане на разноски, нито е представила списък и доказателства за направени разноски. Поради което разноски не следва да се присъждат. Воден от изложеното настоящият състав