Определение № 484 от 30.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 517/2011 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК вр. чл. 288 ГПК и чл. 280, ал. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от П. И. Д. ЕГН [ЕГН] от [населено място], приподписана от адвокат Й. М. против въззивно определение на Софийски градски съд, ГО, ІV-Д състав № 10943/29.06.2011 г., постановено по в. ч. гр. д. № 8075/2011 г., с което е оставена без уважение частна жалба на П. И. Д. срещу определение от 9.03.2011 г., постановено по гр. д. № 9291/2011 г. по описа на СРС, ГК, І ГО, 31 състав, с което е прекратено производството по делото, поради липса на предпоставките на чл. 424, ал. 1 ГПК. Касаторът се е позовал на основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Моли да се отмени обжалваното определение, като постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Частната касационна жалба е подадена от заинтересована страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно разглеждане решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за гражданските дела. Тази разпоредба е приложима по отношение на определенията постановени по въззивни частни дела по силата на чл. 278, ал. 4 ГПК доколкото за производството по частните жалби се прилагат съответно правилата за обжалване на решенията. Конкретният случай е такъв. Цената на иска с правно основание чл. 424, ал. 1 ГПК /определена съгласно чл. 69, т. 6 ГПК/ за недължимост на неправомерно начислени от ответника [фирма], [населено място] суми-главници е в общ размер на сумата 3035.17 лв., а цената на иска за недължимост на лихви за периода от 1.12.1999 г. до 12.10.2009 г. е в общ размер на сумата 2951.43 лв. При това положение и на това основание обжалваното въззивно определение не подлежи на касационно разглеждане, поради което Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение