Определение № 1833 от 12.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3603/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. П. И. и М. Н. И. против решение № 93 от 15.05.2023 г. по в.гр.д.№ 96 от 2023 г. на Ловешкия окръжен съд, въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 7 от 11.01.2023 г., поправено за допусната в него очевидна фактическа грешка с решение № 14 от 27.01.2023 г. по гр.д.№ 571 от 2021 г. на Районен съд- Тетевен, I граждански състав, за отхвърляне на предявения от М. П. И. и М. Н. И. срещу М. Т. И. и Д. В. П. иск за делба на следния имот: двуетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 86 кв.м., находяща се в [населено място], [улица], представляваща сграда с идентификатор -..... в имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-16 от 06.03.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК. С молба вх.№ 6117 от 09.04.2024 г. пълномощникът на касаторите М. П. И. и М. Н. И.- адв.С. С. е поискала производството по делото да бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на заведеното от касаторите срещу ответниците по касация М. Т. И. и Д. В. П. гр.д.№ 338 от 2024 г. на Районен съд- Тетевен с предмет установяване правото на собственост на М. И. и М. И. върху следния имот: лятна кухня с площ от 19 кв.м., представляваща самостоятелен обект в двуетажна сграда с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-16 от 06.03.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находяща се в [населено място], [улица]. Твърди се, че спорът по гр.д.№ 338 от 2024 г. на Районен съд- Тетевен за лятната кухня е преюдициален по отношение на спора по настоящото дело за делба на цялата сграда с идентификатор 72343.500.459.1, част от която е тази лятна кухня. Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на Гражданска колегия по основателността на подадената молба за спиране счита следното: Съгласно приетото в т.8 от Тълкувателно решене № 1 от 17.07.2001 г. по гр.д.№ 1 от 2001 г. на ОСГК на ВКС и т.9 на Тълкувателно решение № 2 от 02.07.2004 г. по тълк.д.№ 2 от 2004 г. на ОСГТК на ВКС, Върховният касационен съд може да спре производството по касационно дело на основание чл.182, б.“г“ ГПК /отм./, аналогичен чл.229, ал.1, т.4 ГПК, само ако пред ВКС е даден ход за разглеждане на делото по същество по реда на чл.218и, ал.2 ГПК /отм./, аналогичен чл.295, ал.2 ГПК. В останалите случаи, когато производството пред ВКС е в контролната му фаза, какъвто е настоящия случай, ВКС не може да спре делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, когато висящността на обуславящото дело е възникнала след приключване на производството пред въззивната инстанция. Това е така, тъй като когато действа като контролно-отменителна инстанция за проверка допустимостта и правилността на решението на въззивния съд, а не като съд по същество, ВКС няма право да приема и събира нови доказателства и да съобразява нови фактически положения, настъпили след приключване на устните състезания пред въззивния съд. В тези случаи решението по обуславящото дело би могло да се съобрази от новия състав на въззивния съд, на когото делото е върнато от ВКС за ново разглеждане, а ако ВКС остави в сила или не допусне до касационно разглеждане въззивното решение- по реда на отмяната по чл.231, б.“а ГПК /отм/., аналогичен чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Постановките на т.8 от ТР № 1 от 2001 г. и т.9 от ТР № 2 от 2004 г. запазват действието си и след влизане в сила на ГПК от 2007 г. С оглед на това и предвид обстоятелството, че в случая не е налице хипотезата на чл.295, ал.2 ГПК /отмяна на въззивно решение при повторно касационно обжалване и разглеждане на делото от ВКС по същество/ и че висящността на гр.д.№ 338 от 2024 г. на Районен съд- Тетевен е възникнала след приключване на производството пред въззивната инстанция с решение № 93 от 15.05.2023 г. по в.гр.д.№ 96 от 2003 г. на Ловешкия окръжен съд, искането за спиране на настоящото касационно дело до приключване на гр.д.№ 338 от 2024 г. на Районен съд- Тетевен не следва да бъде уважавано. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение