Решение № 140 от 31.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 137/2010 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на К. П. Т. против определение №20/22.01.2010 г., постановено от Окръжен съд – Бургас по гр.д. №678/2009 г., с което е потвърдено определение №629/09.11.2009 година, постановено от Районен съд – Несебър, по гр.д. № 674/2009 година. С последното е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения установителен иск за собственост, поради липса на правен интерес, както и предявения иск за осъждане на ответника да му замени имот с друг, поради недопустимост. Прекратен е и предявения иск за присъждане на обезщетение за претърпени вреди и пропуснати ползи, като районния съд е приел, че не е уточнен петитума на исковата молба и не е посочена цена на иска. Към частната касационна жалба е приложено изложение на касационните основания за допускане до касационно обжалване на определението на окръжния съд. Посочено е, че с обжалваното определение съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане до касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК и се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание за допускане до касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Твърди се също така, че е налице противоречиво разрешаване от съдилищата по повдигнатия процесуалноправен въпрос – основание за допускане до касационно основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Частната касационна жалба е подадена в срок, против определение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е допустима по критерия на разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК. По отношение на определение, постановено от въззивен съд, с което се оставя без уважение частна жалба против определение, преграждащо по-нататъшния ход на делото, съгласно разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК, за да се произнесе касационния съд по съществото на частната жалба, следва да са налице предпоставките на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК. Процесуалноправния въпрос, по който според жалбоподателя се е произнесъл въззивния съд с обжалваното определение, е приложението на разпоредбата на чл. 70, ал.3 от ГПК. Видно от мотивите на въззивния съд, същия е приел, че исковата молба не отговаря на изисквания за посочване на обстоятелства, на които се основава иска, не е посочена цена на иска и не е формулирано точно в какво се състои искането – изисквания за редовност на исковата молба, съгласно разпоредбата на чл.127, ал.1, т.3, т.4 и т.5 от ГПК. Съдът не се е произнесъл по искането за определянето на цената на иска на основание чл.70, ал.3 от ГПК, за определяне служебно на цената на иска от съда. Процесуалноправния въпрос, повдигнат от жалбоподателя не е относим към произнасянето на въззивния съд, доколкото не е обусловил формирането му на воля относно неоснователността, респ. правилността на обжалваното определение на районния съд. Съдът е приел, че при предявения иск за присъждане на обезщетение за претърпени вреди и пропуснати ползи, липсва формирано искане, като определянето на цената на иска по реда на чл.70, ал.3 от ГПК следва да се направи при редовност на исковата молба, каквато в случая не е налице. Липсата на произнасяне на съда относно приложението на разпоредбата на чл.70, ал.3 от ГПК, води до липса и на произнасяне на съда по повдигнатия в изложението на касационните основания процесуалноправен въпрос, като е основание за недопускането на обжалваното определение до касационно обжалване. Представената съдебна практика, във връзка с твърдението за наличие на касационни основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК е неотносима към настоящия случай, доколкото касаят различна фактическа обстановка. Представеното определение №664/22.05.2009 г. по гр.д. №1212/2009 г. на САС касае иск, при който цената на иска се съразмерява с цената на недвижим имот, като е прието, че определянето на цената на иска в този случай следва да стане при условията на чл.70, ал.3 от ГПК, но при редовност на исковата молба, съгласно останалите изисквания на разпоредбата на чл.127 от ГПК. В случая, цената на иска не е съразмерима с цената на недвижим имот, доколкото се претендира обезщетение за пропуснати ползи от неизползиването на недвижим имот, както и претърпени вреди, без да е посочен произхода им и в коя сфера /имуществена или неимуществена/ на ищеца се отразяват те. В случая въззивния съд е приел, че не е посочен и начина им на формиране – все обстоятелства, касаеща редовността на исковата молба по чл.127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК, за да се премине от съда към следващото се процесуално действие, във връзка с искането за служебно определяне на цената на иска и преценка на неговата основателност. Представеното решение №330/18.12.2006 г. на ВтАС по т.д. №340/2006 г. е неотносимо към настоящия спор, както и позоваването на ТР №1/2001 г. на ОСГК на ВКС, касаещо спорни въпроси на касационното производство, поради което съдът приема, че не са налице сочените от жалбоподателя касационни основания за допускането до касационно обжалване на определението на въззивния съд.. Водим от горното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия