Решение № 39 от 05.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 135/2009 г.

Производството е по реда на чл.44 ал.1 НПК. Окръжният съд-гр. Бургас е повдигнал спор за подсъдност, като претендира последната да е в полза на Софийският градски съд. Писменото становище на представителя на Върховната касационна прокуратура е аналогично. Данните по делото указват, че спрямо Л. Д. С. е повдигнато и предявено обвинение за престъпления по чл.321 ал.3 и по чл.235 ал.5 НК, като по реда на чл.72 НПК са взети обезпечителни мерки. По повод молба от името на С. с искане за отмяна на наложените обезпечителни мерки е образувано чнд № И-174/08 г. по описа на СГС, което с определение от 06.02.2009 г. е прекратено на основание чл.42 ал.2 НПК, а делото – изпратено по подсъдност на БОС. С определение № 1 от 17.02.2009 г. по чнд № 67/09 г. БОС повдига спор за подсъдност. Като съобрази горното и относимите данни по делото, ВКС І-во наказателно отделение намира, че делото е подсъдно на СГС. Налице са условията на чл.36 ал.3 НПК, както правилно е установил БОС, т.к. обвинението спрямо С. е за няколко престъпления, извършени в района на различни съдилища. В тези случаи законодателят ясно е определил компетентност в полза на съдът, в чийто район е завършено досъдебното производство. Обстоятелството, че последното е висящо, не налага друг извод, т.к. се касае до съдебен контрол върху мерките за процесуална принуда на досъдебното производство. Ето защо на основание чл.42 ал.1 НПК, ВКС І-во наказателно отделение