Определение № 733 от 06.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 79/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Касационна жалба вх.№ 88888 от 09.12.2010 год. срещу въззивното решение от 29.10.2010 год. по гр.дело № 3110/2006 год. на Софийския градски съд, ІІ-а гражданско отделение е подадена от А. В. П., Л. В. П., В. В. А., Г. В. А., А. И. Х., М. И. Н., В. Р. А., К. Б. А. и Р. Б. А.. С решението градският съд е оставил в сила решението от 07.06.2006 год. по гр.дело № 1500/2004 год. на Софийския районен съд, 50-ти състав за отхвърляне на предявения от касаторите иск по чл.108 ЗС срещу С. С. Д.-З. за предаване владението на УПИ *, кв.* по плана на [населено място], м. „в.з.М. д.”-ІІ б.ч. „Р.-Д.”, с площ 440 кв.м., при граници: улица и УПИ *-за КОО и трафопост * и *, образуван от бивш имот пл.№ *, к.л. */* по плана на С., С.-Д., м.”Д.” от 1950 год., с площ от 4090 кв.м., при съседи: наследници на К. Н. и от две страни път. Поддържат се оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на решението и уважаване на иска. Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/противоречиво разрешаван въпрос, а именно: нищожно ли е решението на ПК, което е подписано от председател и секретар, но когато е формирана волята на комисията, нейният състав противоречи на чл.60, ал.4/отм./ от ППЗСПЗЗ? б/завършена ли е земеделската реституция с постановяване на решение по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ, ако то не е придружено от скица, заверена от техническите органи на общината; в/разпоредителна сделка ли е наличието на предварителен договор за покупко-продажба, когато същият не е оформен с нотариален акт и не е обявен за окончателен по съдебен ред с оглед приложението на чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ? г/съставляват ли писмено доказателство, установяващо право на собственост по смисъла на чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ извлечението от емлячен регистър, заявление за влизане в ТКЗС и декларация с нотариална заверка на подписа? Ответницата по жалбата С. С. Д.-З. е на становище, че жалбата е неоснователна. Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното: Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, като най-напред е приел, че ищците не са установили активната си легитимация. Прието е, че по делото са представени две решения с един и същи номер, дата, състав, заявление, по което са издадени, но с различни граници на имота, без в едното от тях да е посочено, че с него се поправя явна фактическа грешка в другото. Поради това, според градския съд, не може да се прецени каква е била волята на административния орган. На следващо място, прието е, че решението на ПК е нищожно, като постановено в противоречие с чл.60, ал.4/отм./ ППЗСПЗЗ-в състав от председател, секретар и четирима /т.е. четен брой/членове. Градският съд е приел по-нататък, че по делото не са представени доказателства наследодателят на ищците да е бил собственик на процесния имот по давност за периода от есента на 1925 год. до 1948 год. – свидетелят С. имал преки впечатления едва от 1947-48 година. Според въззивния съд, фактическият състав на възстановяване на собствеността не е бил завършен, защото към решението липсва и скица, заверена от ПК и от техническата служба на общината съгласно чл.18ж ППЗСПЗЗ. Прието е,че не е установена и идентичността на процесния имот с имота, възстановен от ПК, а че и дори да е налице идентичност, ответницата има годно правно основание – договор за дарение, като праводателите й са закупили имота от лице, което го е получило по замяна от ТКЗС, а съобразно чл.18з, ал.3 ЗСПЗЗ замяната остава в сила и имотът не подлежи на реституция. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения: Колебанията в съдебната практика относно последиците от решение на поземлената комисия /ОСЗГ/, ако е подписано от състав, различен от този, посочен в чл.60, ал.4/отм./ППЗСПЗЗ, бяха преодоляни с постановените в производства по чл.290-чл.293 ГПК решения: № 820 от 27.05.2010 год. по гр.дело № 768/2009 год. на ВКС, І г.о., № 750 от 04.11.2010 год. по гр.дело № 1794/2009 год. на ВКС, І г.о. и № 912 от 18.01.2011 год. по гр.дело № 1753/2009 год. на ВКС, І г.о., с които се приема, че когато е формирано мнозинство, решението е валидно, независимо от това дали е взето при участие на четен или нечетен брой членове. Съгласно т.2 от тълк.решение № 1 от 19.02.2010 год. по тълк.гр.дело № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС, решенията по чл.290 ГПК се обхващат от задължителната практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В тази насока, решението на градския съд противоречи на практиката на ВКС по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и е налице основание за допускане на касационно обжалване. Налице е основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и с оглед противоречието на въззивното решение с решение № 254 от 26.05.2010 год. по гр.дело № 1134/2009 год. на ВКС, ІІ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, в което е прието, че в случаите на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, т.е., когато се иска възстановяване на правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии, към заявлението за възстановяване на правото на собственост се прилага удостоверение и скица по чл.13, ал.5 и ал.6 ППЗСПЗЗ, чрез които се извършва индивидуализацията на имота и реституционната процедура приключва с постановяване на решението за възстановяване на правото на собственост в стари реални граници, без да е необходимо издаване на последваща скица. Налице е и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото е прието, че намира приложение чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ, тъй като ответницата придобила имота по дарение от родителите си, които го закупили от лице, получило го по замяна по реда на отменения ЗТПС. Доколкото в първоинстанционното производство е приет като доказателство договор между А. Д.С. и С. И.Д./л.86/ от 22.03.1973 год., с който страните уредили отношенията си за имот пл.№ * по проектоплана на м.”Д.”, землището на [населено място] от 864 кв.м. предмет на гр.дело № 4374/1972 год. на Софийския районен съд, 4-ти район, 8-ми състав, разглеждането на касационната жалба е необходимо, за да се прецени дали за конкретния случай е приложима хипотезата на чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ. В обобщение, следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.