Определение № 517 от 04.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 1099/2010 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ В.-ГВ-В. В. – Х. против въззивно решение от 22.07.2010 г. по гр.д. № 1684/2010 г. на СГС, с което потвърждава решение от 5.08.2009 г. по гр.д. № 39776/2008 г. на СРС, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу Л. инс АД-С. искове по чл.208,ал.1 КЗ. Ответното по касационната жалба Л. инс АД е подало отговор, че същата не отговоря на изискванията на чл.280,ал.1 ГПК, както и че е неоснователна, като претендира за юрисконсултско възнаграждение. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са посочени два процесуалноправни въпроси: 1. Следва ли въззивният съд да изготвя свои собствени мотиви, когато потвърждава първоинстанционното решение? и 2. Ограничен ли е въззивният съд от изложените в жалбата оплаквания за неправилност или е съд по същество, който следва да обсъди и немотивираните оплаквания? Твърди се, че тези въпроси са решени в противоречие с т.19 ТР 1/2001 ОСГК, както и са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото-чл.280,ал.1,т.1 и 3 ГПК: ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Така поставените въпроси са риторични и с еднозначен отговор. 1. Да, съобразно разпоредбата на чл.272 ГПК., 2. Да, съобразно чл.269 и чл.271,ал.1 ГПК. Но тъй като чл.260,т.3 ГПК не е задължително изискване от съдържанието на въззивната жалба-чл.262,ал.1 ГПК, тогава въззивният съд извършва служебна проверка за спазване на императивни материалноправни разпоредби-ТР 1/2001 г. се основаваше на разпоредба за правомощията на ВКС, която е аналогична на правомощията на въззивния съд в новия ГПК. Постановяването на всеки съдебен акт по същество на даден гражданскоправен или търговски спор императивно се предпоставя от съвкупната преценка на всички доказателства и доводи на страните, която решаващия съд е длъжен да прави по вътрешно убеждение. Но е недопустимо отъждествяването на евентуално нарушение на това съдопроизводствено правило, което би представлявало едно от основанията по чл.281,т.3 ГПК за касиране на неправилно въззивно решение, с предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК, обуславящи приложно поле на касационно обжалване. По чл.280,ал.1,т.3 ГПК всъщност няма изложение. Бланкетното позоваване на законовия текст не обосновава приложно поле на касационно обжалване. Съгласно т.4 ТР 1/2009 г. ОСГТК смисълът на чл.280,ал.1,т.3 ГПК формира общо правно основание за допускане на касационно обжалване. Правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена. Такива доводи не се правят. По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 и 3 ГПК, и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество със законните последици по чл.78,ал.3 и 8 ГПК. Водим от горното, ВКС-І т.о.