Определение № 224 от 29.04.2010 г. на ВКС по д. № 221/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на С. К. срещу въззивното определение на Окръжен съд Смолян /ОС/ по гр.д. №465/09 г. от 28.01.10 г., с което касаторът е осъден да заплати деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 220 лв., за адв. възнаграждение. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на определението и се иска отмяната му. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно определение и е допустима, но неоснователна: искането за разноски е направено своевременно в процеса, в хода на устните състезания. Въззивният съд не се е произнесъл по него, затова с молба от 20.01.10 г. отново е поискано присъждането им. Въззивният съд е уважил молбата с обжалваното определение, по реда на чл.248 от ГПК. Наистина няма данни да е спазена процедурата по чл.248, ал.2 от ГПК – искането да е съобщено за писмен отговор на ответника- касатор, но нарушението в случая е само формално и не се е отразило на защитата му. По искането ответникът е имал възможност да вземе отношение с частната жалба, но не е възразил конкретно срещу присъждането и размера на разноските. На осн. чл.278, ал.2 от ГПК - при правомощието на разглеждащия ч. жалба съд да реши въпроса по жалбата, не се налага пререшаването му. Въззивното определение като резултат е правилно и следва да бъде оставено в сила. Затова ВКС на РБ, трето гр. отд.