Определение № 5810 от 28.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4353/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от М. В. Г. срещу определение № 793 от 18.03.2026 г., постановено по административно дело № 172/2026 г. от Административен съд Русе, с което е оставена без разглеждане жалбата ѝ против мълчалив отказ на Ректора на Русенски университет (РУ) „Ангел Кънчев“ формиран по нейна молба с вх. № 94МОО-3/09.02.2026 г. като недопустима и производството по делото е прекратено. По наведени доводи за неправилност на определението се иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия от първоинстанционния съд, като ѝ присъди и направените деловодни разноски. По делото е постъпило становище от процесуален представител на РУ „Ангел Кънчев“, в което се иска частната жалба да бъде оставена без разглеждане като недопустима, без да са изложени доводи в тази насока, а след изразено становище за правилност на обжалваното определение се иска частната жалба да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, като направеното искане от ответника за оставянето и без разглеждане е неоснователно, а липсват и конкретни доводи в тази насока. Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С искане от 25.02.2026 г. за произнасяне по жалба с вх. 94М00-3/09.02.2026 г. М. Г. е поискала от Ректора на РУ „Ангел Кънчев“ на основание действащата нормативна база на РУ да ѝ бъде предоставена информация и документи – официално становище по изложените в жалбата ѝ обстоятелства; критериите за оценяване, приложени при изпитите за редовно и задочно обучение по съответните дисциплини; копие от изпитните варианти за редовни и задочни студенти; копие от нейните изпитни работи по дисциплините „Осигурително право“, „Латински език“ и „Търговско право". С жалба вх. № 94М00-5/02.03.2026 г. по описа на РУ „Ангел Кънчев“ Г. оспорва мълчалив отказ на Ректора на същия университет да ѝ бъде предоставена исканата информация, като излага съображения, че липсата на отговор нарушава нейни законни права и интереси, правото ѝ на образование и адекватна административна услуга, а отделно от това е налице и нарушение на принципа на равенство по чл. 8 АПК, тъй като платформата Moodle не функционирала, докато била изпитвана върху материала по осигурително право, а освен това платформата e-learning Shell по търговско право била абсолютно празна, което е поставило в неравностойно положение спрямо други студенти. Като студент държавна поръчка имала право на прозрачност при оценяването и достъп до собствените си изпитни работи. Моли съда да отмени мълчаливия отказ на Ректора и да бъде задължен административния орган РУ да се произнесе по направените от нея искания, като ѝ предостави исканите документи и становища, както и да бъдат заплатени направените деловодни разноски. Правилно, с обжалваното пред настоящия състав определение, АС Русе оставя без разглеждане жалбата ѝ и прекратява производството по делото, като приема, че в случая направените искания до Ректора не попадат в обхвата на възложените му в чл. 32 от Закона за висшето образование (ЗВО) и Правилника за дейността на РУ „Ангел Кънчев“ правомощия. В последния - в чл. 15 са регламентирани такива, допълващи тези по чл. 32 ЗВО, но в тях също не фигурират правомощия по поставените от Г. въпроси. При така очертаната нормативна уредба обоснован и законосъобразен е изводът в обжалваното определение, че в случая не е налице формиран мълчалив отказ на Ректора на РУ да се произнесе по направените искания от Г., като правилно е изяснено и, че в случая същите не представляват искания за издаване на административен акт. Наведеният едва с частната жалба довод за допуснато нарушение по чл. 31, ал. 2 АПК от страна на Ректора е неотносим към предмета на спора по настоящето дело, който се свежда до проверка на законосъобразността на извода на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките по чл. 159, т. 1 АПК. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение