Определение № 2488 от 09.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1986/2026 г.
ВАСВторо отделение09.03.2026reporting judge Красимира Иванова
Ruling
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 1186 от 11.12.2025 г. по адм. дело № 402/ 2025 г. на Административен съд – Разград. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА секретар: Членове: /п/ РУМЕН ЙОСИФОВ /п/ КРАСИМИРА ИВАНОВА
Grounds
Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Областен управител на област Разград против Определение № 1186/ 11.12.2025 г. по адм. дело № 402/ 2025 г. на Административен съд – Разград, с което е оставена без разглеждане жалбата на Областния управител на област Разград против т. 2 и т. 3 от Решение № 35.503 на Общински съвет – Самуил, прието по Протокол № 35 от 31.10.2025 г., като е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател счита Определението за неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, с оглед на което настоява да бъде отменено. Излага становище, че с обжалваното пред административния съд Решение се дава съгласие за разрешение за изменение на вече съществуващ ПУП, поради което забраната за обжалваемост по чл. 124б от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е неприложима. Останалите доводи в частната жалба касаят съществото на спора. Ответникът по частната жалба – Общински съвет – Самуил, чрез председателя си, оспорва частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба на Областния управител на област Разград против т. 2 и т. 3 от Решение № 35.503 на Общински съвет – Самуил, прието по Протокол № 35 от 31.10.2025 г., с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и т. 11 ЗМСМА, чл. 8, ал. 1 от Закона за общинската собственост, чл. 124а, ал. 1, чл. 131, ал. 1 и чл. 134, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) в частта на т. 2 е дадено съгласие да се изработи проект за изменение на ПУП – ПР в съответен териториален обхват, а в частта по т. 3 са изложени мотиви за необходимостта от допускане предварително изпълнение на Решението. Първоинстанционният съд е приел, че жалбата е недопустима, като е изложил, че в частта на т. 2 с Решението е дадено разрешение за изработване на проект за ПУП на основание чл. 124а, ал. 1 от ЗУТ, а съгласно чл. 124б, ал. 4 от ЗУТ решенията и заповедите по чл. 124 и чл. 124а от ЗУТ не подлежат на обжалване. С оглед недопустимостта на жалбата в частта на т. 2 от Решението е изложил, че не следва да се произнася и по жалбата в частта на т. 3 от Решението, като е допълнил, че и последното не съдържа и разпореждане за предварително изпълнение. При тези мотиви, на основание чл. 159, т. 1 от АПК, съдът е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. Определението е правилно като резултат. Съображенията за това са следните: Настоящият състав не споделя извода на първоинстанционния съд, че оспореното решение представлява акт по чл. 124а, ал. 1 ЗУТ, съответно не подлежи на съдебен контрол по силата на чл. 124б, ал. 4 ЗУТ. Посочените правни норми се отнасят до даването на разрешение за изработване на проект за първоначален ПУП, а в случая, независимо от цитираните в него разпоредби, от предметното му съдържание е видно, че се касае за акт по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, с който се допуска изработването на проект за изменение на ПУП – ПР по предложение на зам. - кмета на община Самуил. С Решението се дава съгласие да се изработи проект за изменение на част от квартал 34 ПУП-ПР на с. Владимировци, като от УПИ № XII - за кафе – сладкарница, XIII - за фурна, кв. 34, част от улица с от123-123а-124, част от улица с от122-123-127, част от УПИ № VII – за сладкарски цех, част от УПИ № III – 326 в кв. 38(а по кадастрална карта поземлен имот с идентификатор 11449.73.327) се обособят нови УПИ с проектни номера IX – 572, предназначение „Смесено предназначение“ в кв. 38, с площ 2336 кв. м, Х – 573 предназначение „Смесено предназначение“ в кв. 38 с площ 243 кв. м, ХI – 604 предназначение „Смесено предназначение“ в кв. 38 с площ 536 кв. м и XII – 750 предназначение „Смесено предназначение“ в кв. 38 с площ 1392 кв. м, съгласно скица – предложение за изменение. Съгласно чл. 135, ал. 6 ЗУТ актовете, с които се допуска изработването на проект за изменение на ПУП, спират прилагането на действащия план в частите, за които се отнасят. Тъй като по този начин се засягат права и законни интереси на заинтересованите лица, за тези актове законът не изключва изрично съдебния контрол така, както е предвидено в чл. 124б, ал. 4 ЗУТ за актовете по чл. 124а ЗУТ, отнасящи се до изработване на проект за първоначален ПУП. Следователно, доколкото в случая оспореният административен акт поставя началото на процедура по изменение на действащ ПУП, а не за одобряване на първоначален такъв, чл. 124б, ал. 4 ЗУТ е неприложим. С него се дава разрешение по реда на чл. 135 ЗУТ, което разрешение е самостоятелен административен акт по смисъла на чл. 214, т. 1 ЗУТ и подлежи на самостоятелен съдебен контрол, а не представлява акт, който е част от производството по издаване на краен акт съгласно чл. 21, ал. 5 АПК. Касае се за особено двуфазно производство, предвидено в специалния ЗУТ, като на първо място се провежда производство по разрешаване да се изработи проект за изменение на ПУП, развиващо се по реда на чл. 135 ЗУТ и завършващо с акт, с който се разрешава или се отказва да се разреши изработването на проект за изменение на действащ план, който акт подлежи на самостоятелен съдебен контрол от заинтересованите лица. При положителен акт се пристъпва към втората фаза на производството, при която се одобрява изменение на ПУП въз основа на някое от основанията, предвидени в чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. Втората фаза също приключва с отделен административен акт, който подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Предвид изложеното изводът на съда за недопустимост на оспорването на основание чл. 159, т. 1 АПК, обвързано с разпоредбата на чл. 124б, ал. 4 от ЗУТ, е незаконосъобразен. Независимо от горното, подаденото оспорване правилно е оставено без разглеждане, тъй като е налице хипотезата на чл. 159, т. 4 АПК - липса на правен интерес на Областния управител да обжалва решението на Общински съвет - Самуил. Кръгът на лицата с правен интерес да оспорят акт по чл. 135, ал. 3 и ал. 5 ЗУТ се определя съобразно чл. 131, ал. 1, във връзка с ал. 2 ЗУТ, но при съобразяването на чл. 135, ал. 6 ЗУТ, като се ограничава до собствениците и носителите на ограничени вещни права върху засегнатите от изменението имоти, за които се спира прилагането на действащите устройствени планове. В случая така очертаната активна процесуална легитимация за Областния управител на област Разград не е налице. Същият не твърди държавата, чиито права упражнява, да е собственик или носител на ограничени вещни права върху имоти, включени в предметния обхват на разработката. Неприложимо е и ТР № 5/ 2007 г. на ООС на ВАС, според което областният управител може да упражнява контрол за законосъобразност върху всички решения на общинските съвети чрез оспорването им пред съответния административен съд по реда на чл. 45, ал. 4 ЗМСМА, във връзка с чл. 32, ал. 2 Закона за администрацията, тъй като в случая допустимостта на обжалването на Решението на Общински съвет - Самуил следва да се прецени с оглед разпоредбата на чл. 131 ЗУТ, която е специална и изключва приложението на чл. 45, ал. 4 ЗМСМА. Доколкото оспореното пред съда Решение на Общински съвет – Самуил представлява разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП - ПР, то подлежи на съдебен контрол по жалба, но само от заинтересованите лица, сред които Областният управител на област Разград не е. Дали административният орган е компетентен да издаде това разрешение, в каквато насока са останалите доводи в частната жалба, е въпрос по съществото на спора, което предполага допустимост на оспорването, каквато в случая не е налице. С оглед изложеното, като е направил извод за недопустимост на оспорването, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно Определение, което следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора не са налице заявени претенции за присъждане на разноски от ответника по частната жалба, поради което настоящият състав не се произнася за такива. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,
Cited provisions
24- чл. 159, т. 1 АПК
- чл. 124, ал. 1 ЗУТ
- чл. 124 ЗУТ
- чл. 124, ал. 4 ЗУТ
- чл. 124
- чл. 159, т. 4 АПК
- чл. 21, ал. 5 АПК
- чл. 221, ал. 2 АПК
- чл. 230 АПК
- чл. 45, ал. 4 ЗМСМА
- чл. 131 ЗУТ
- чл. 135 ЗУТ
- чл. 135, ал. 3 ЗУТ
- чл. 135, ал. 6 ЗУТ
- чл. 214, т. 1 ЗУТ
- чл. 124, ал. 1
- чл. 131, ал. 1
- чл. 134, ал. 1
- чл. 134, ал. 2, т. 2
- чл. 135, ал. 3
- чл. 21, ал. 1, т. 8
- чл. 229
- чл. 32, ал. 2
- чл. 8, ал. 1