Определение № 312 от 28.09.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2998/2017 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Обжалвано е било решение от 29.03.2017г. по гр.д.№1758/2016г. на ОС Бургас. Жалбоподателят Л. С. Г., чрез процесуалния си представител е поддържал, че с обжалваното решение е дадено разрешение на правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото и моли да бъде допуснато до касационно обжалва.. Ответникът [фирма], чрез процесуалния си представител е поддържал, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Направен е довод и за недопустимост на производството. С определение от 26.07.2017г ВКС е оставил без разглеждане касационна жалба на Л. С. Г. срещу решение от 29.03.2017г. по гр.д.№1758/2016г. на ОС Бургас. Прието е, че приложима по делото е разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т.1 ГПК според текста на която не подлежат на касационно обжалване въззивните решения с цена на иска до 5000 лв, каквото е процесното. Изложени са съображения, че в случая е предявен иск на основание чл.124 ГПК, с цена под 5000 лева и постановеното по този иск въззивно решение не подлежи на касационно обжалване и касационната жалба срещу същото следва да бъде оставена без разглеждане. При постановяване на определението си в производството по чл.288 ГПК Върховният касационен съд не се е произнесъл по искане за присъждане на разноски по делото на ответника по касационната жалба [фирма]. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски по делото, ако е направил своевременно искане за присъждането им. В случая процесуалния представител на [фирма] е изготвил писмен отговор на касационната жалба и за осъществената защита е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева. Ответника по молбата-жалбоподател в производството, е направил възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение за един адвокат. Настоящият състав намира за основателно направеното искане за присъждане на разноски на ответната страна, но също така приема за основателно и направеното възражение на основание чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение. На ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 600 лева на основание чл.9, ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, които да се заплатят от Л. С. Г. Предвид изложените съображения, съдът