Определение № 540 от 11.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 1055/2010 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на Канон К. К. – Я. срещу решение №241 от 26.07.2010г. по гр.дело № 3251/2010г. на САС, с което са отхвърлени исковете на касатора – ищец по чл.76, ал.1, т.1 и т.2 ЗМГО срещу [фирма] за признаване за установен факта на осъществено от ответника нарушение на правото на ищеца върху четири търговски марки, а именно комбинирана марка на Общността с рег. №[ЕИК]/ 24.01.2005г., словна марка C. с рег. № 7779/26.12.1970г., словна марка C. с рег. № 11349/25.05.1978г. и словна марка C. с рег. № 15348/24.06.1986г. изразяващо с във внос, предлагане за продажба в магазини на ответника и продажба на фотоапарати, означени с четирите марки и по специално за модели C. P. SHOT SD 630, C. P. SHOT SD 750, C. P. SHOT A470, C. SD 1000, C. SD 1100 IS, както и в предлагане за продажба на интернет страница www.photopavilion.com на фотоапарати, означени с четирите марки и използването на същите марки за реклама на същата интернет страница, без съгласието на ищеца – притежател на марките, както и за осъждането на ответника да преустанови нарушението. Искането е за отмяна на въззивното решение като неправилно. Достъпа до касация е обоснован с чл.280, ал.1, т.3 ГПК по материалноправния въпрос дали изключителните права на маркопритежателя по чл.13 ЗМГО, включват правото му да забрани използването на марката за оригинални стоки, носещи неговата марка, за което използване притежателят не е дал съгласието си, при положение, че правата не са изчерпани по смисъла на чл.15, ал.1 ЗМГО, и по процесуалния въпрос дали въззивният съд като последна инстанция по същество съгласно действащата процесуална система, чието решение, макар и подлежащо на обжалване, но може да не бъде допуснато до касационно обжалване, е длъжен да изпълни изискването на чл. 629, ал.3 и чл.631 от ГПК, когато констатира предпоставките на чл.628 ГПК. Допълнителната предпоставка е обосновава с необходимостта от осъвременяване на съдебната практика и съобразяването й с тълкуването й от общностното право по поставения материалноправен въпрос. В писмен отговор [фирма] – С. поддържа, че не са налице предпоставките на закона за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, след като по поставения материалноправен въпрос съдът е съобразил ТР №1 от 15.06.2009г. на ОСТК на ВКС, а по поставения процесуален въпрос по приложението на чл.73 във връзка с чл.13 от ЗМГО има произнасяне на ВКС с цитираното ТР и на второ място преюдициалното запитване е направено по друго гр. дело. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК. Според чл.280, ал.1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въззивният съд е приел за безспорни следните факти: ответното дружество внася, предлага за продажба на българския пазар и продава, включително осъществява реклама на съответните модели фотоапарати, вкл. чрез поддържането на интернет страница, носещи една от четирите търговски марки на ищеца на оригинални стоки, като за осъществяване на вноса и последващата им продажба ответникът няма изричното съгласие на ищеца, предлаганите модели са предназначени за продажба на пазара извън Европейската общност и Европейското икономическо пространство, внесените стоки са закупени от ответника от САЩ без посредничество на дистрибутор на производителя-маркопритежател, като България е първата територия на разпространение на стоките в рамките на ЕО. За да отхвърли исковете САС се е позовал на ТР №1 от 15.06.2009г. на ОСТК на ВКС, а именно, че осъществения без съгласието на притежателя на марката внос на оригинални стоки, знакът на марката върху който е поставен без съгласието на притежателя й, не представлява нарушение на правото на регистрираната марка по смисъла на чл.73, ал.1 във връзка с чл.13, ал.2, т.3 от ЗМГО, а доколкото е налице нарушение на правото в хипотезата на чл.15, ал.1 ЗМГО, то нарушеното право може да бъде защитено чрез института на договорното или извъндоговорно право, но не и с исковата защита по чл. 75, ал.1, във връзка с чл.73, ал.1 ЗМГО. В хода на касационното производство касаторът е представил определение на Съда на ЕО от 28.10.2010г. по дело С-449/09 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание чл.234 ЕО от СГС с определение от 30.10.2009г. за тълкуване на чл.5 от Първа директива 89/104 Е. на Съвета за сближаване на законодателството на държавите членки относно марките, с което е дадено тълкуване на чл.5 от Първа директива 89/104/Е. на Съвета от 21.12.1988 г. за сближаване на законодателството на държавите членки относно марките, която трябва да се тълкува в смисъл, че притежателят на марка може да се противопостави на първото пускане на пазара в ЕИП, без негово съгласие, на оригинални стоки, носещи тази марка. При тези данни, настоящият състав на ВКС, ТК намира, че касационното обжалване ще следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставения от касатора материалноправен въпрос, който е включен в предмета на иска и е обусловил решаващите изводи на съда: изключителните права на притежателя на марката по чл.13 от ЗМГО, включва ли и правото му да забрани използването на марката, чийто знак е поставен със съгласието на притежателя върху оригинални стоки, за което притежателят на марката не е дал съгласието си, при положение, че правата му не са изчерпани. Служебно известно е на съда, че има образувано ТД №1 от 1.07.2011г. с въпроси относими към поставения от касатора материалноправен въпрос, което налага спиране на настоящото производство до приемане на ТР от ОСТК на ВКС. Не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по поставения процесуален въпрос, поради отсъствието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Разпоредбите на чл.629, ал.1, ал.2, ал.3 и чл.631, ал.1 ГПК са ясни и не се нуждаят от тълкуване. Спирането на производството на основание чл.631, ал.1 ГПК законодателят свърза с преюдициалното запитване, което съдът ще направи до С.. Съдът е длъжен да спре висящото пред него производство, тогава когато е направил запитване до С. за тълкуване на разпоредба на правото на ЕС, което ще е от значение за правилното решаване на делото. Ясни са и разпоредбите на ГПК, кога едно решение е окончателно и не подлежи на обжалване. Съгласно чл.296, т.1 ГПК това са решенията, които не подлежат на обжалване, защото законът не допуска тяхната обжалваемост пред по-горен по степен съд, какъвто не е конкретния случай. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение