Решение № 2076 от 22.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6768/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Ем и Джи Трейдинг Варна ЕООД, [ЕИК], гр. Бургас, [улица], представлявано от М. Христов, чрез адв. Василева, срещу Решение 542/22.05.2023 г. на Административен съд Бургас, постановено по адм. д. 2153/2022 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение 32-417043/01.12.2022 г. към митнически декларации (МД) MRN 20BG002002024126R3/30.01.2020 г. и 20BG002002024130R3/30.01.2020 г., издадено от директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна. По подробно изложени в жалбата и в писмено становище по съществото на спора съображения в подкрепа на заявените отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени решението на митническия орган и да му се присъдят разноските за двете съдебни производства. Ответникът по касационната жалба, директорът на ТД Митница Варна, чрез ст. юрк. Димитрова, в становище по съществото на спора отрича нейната основателност. Моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение и на администрацията да бъдат присъдени направените в настоящата инстанция разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава подробно мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, основателна. Пред Административен съд Бургас е оспорено Решение 32-417043/01.12.2022 г. към митнически декларации (МД) MRN 20BG002002024126R3/30.01.2020 г. и 20BG002002024130R3/30.01.2020 г., издадено от директора на ТД Митница Варна, с което е определена нова митническа стойност на основание чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013 (МКС/Кодекса) вр. чл. 140 и чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 в размер на 50 589 лв. за стока 1, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД с MRN 20BG002002024126R3/30.01.2020 г.: употребяван лек автомобил марка Мерцедес, модел ГЛС 63 AMG, шаси WDС0J8JB9JF431098; в размер на 27 274,27 лв. за стока 1, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД с MRN 20BG002002024130R3/30.01.2020 г.: употребяван лек автомобил марка Ауди, с.ку.5, шаси WA1ССАFP3НА097824; и са установени допълнителни задължения за мито 4351,05 лв. и ДДС 9 968,30 лв. Първостепенният съд е приел за установено, че на 30.01.2020 г. от Ем и Джи Трейдинг Варна ЕООД с МД с MRN 20BG002002024126R3/30.01.2020 г. за режим допускане за свободно обращение е деклариран употребяван катастрофирал пътнически автомобил марка Мерцедес, модел ГЛС 63 AMG, шаси WDС0J8JB9JF431098 с фактурна стойност 13 000 щатски долара (USD), включваща 12 500 USD цена и 500 USD транспортни разходи. Към момента на приемане на МД размерът на митническата стойност е определен съобразно чл. 70, § 1 МКС на база договорната стойност по фактура за продажба с дата 13.11.2019 г. с продавач Ocean West Auto Group LLC. На същата дата от касатора с МД с MRN 20BG002002024130R3/30.01.2020 г. за режим допускане за свободно обращение е деклариран употребяван катастрофирал пътнически автомобил марка Ауди, с.ку.5, шаси WA1ССАFP3НА097824 с фактурна стойност 5500 USD, включваща 5000 USD цена и 500 USD транспортни разходи. Към момента на приемане на МД размерът на митническата стойност е определен съобразно чл. 70, § 1 МКС на база договорната стойност по фактура за продажба с дата 14.11.2019 г. с продавач Ocean West Auto Group LLC. На основание чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. е извършен последващ контрол след вдигане на стоките с цел проверка на точността и пълнотата на информацията, отразена в митническите декларации. Заместник директорът на Агенция Митници е поискал чрез Посолството на САЩ съдействие от Департамента за вътрешна сигурност, Служба Митници и гранична охрана и от други компетентни служби/агенции за извършване проверка на търговските сделки и на точността на данните в представените документи към приложени митнически декларации за внос на автомобили от САЩ заедно с документите към тях, позовавайки се на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на САЩ за взаимна помощ между техните митнически администрации. Според писмо от 31 май 2022 г. на Д. Гаст, аташе на Служба Митници и гранична охрана на САЩ, с него се представят документи, съдържащи електронна информация за износа (EEI) на автомобилите, предоставена от Служба Митници и гранична охрана на САЩ. Уточнено е в писмото, че EEI е еквивалент на декларацията за износ в ЕС. Описани са данните, които се съдържат в EEI. Така предоставените данни сочат, че декларираната от Copart при износа от САЩ на 16.12.2019 г. стойност на автомобил с номер на шаси, идентичен с този, деклариран в МД с MRN 20BG002002024126R3/30.01.2020 г., е в размер на 28 250 USD, а декларираната от Ocean West Auto Group LLC при експорт на 16.12.2019 г. от САЩ стойност на употребяван автомобил с идентичен номер на шаси като автомобила, деклариран с МД с MRN 20BG002002024130R3/30.01.2020 г., е в размер на 15 000 USD. На основание чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 във връзка със съмнения относно декларираната митническа стойност от касатора са изискани допълнителни документи, свързани със сделката за покупката на автомобилите в подкрепа на декларираната митническа стойност, в отговор на което от дружеството са представени обяснения за състоянието на двата автомобила към момента на вноса, обусловило възприемането на цените им, заплатени в брой. Митническият орган е посочил в решението си, че резултатите от направената проверка по линия на международното сътрудничество и представените констатации потвърждават съмненията, че декларираната стойност на внесените автомобили не представлява тяхната действително платена или подлежаща на плащане цена при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, поради което митническата стойност не следва да се определи по метода на договорната стойност. В изпълнение на чл. 74, § 1 от МКС същата следва да се определи по един от методите, регламентирани в чл. 74, § 2 от същия, като се прилагат последователно букви от а) до г) от § 2 докато се стигне до първата от тези букви, по които може да се определи митническата стойност. При изследване на метода, регламентиран в чл. 74, § 2, б. а) от МКС, за наличие на "идентични стоки", т.е. стоки, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им, митническият орган е достигал до извод, че не може да се определи митническа стойност въз основа на идентични стоки, тъй като е невъзможно да се съпоставят характеристиките на превозните средства, състоянието при оформянето им, изминати километри и др. данни за съпоставяне. Не е открита достатъчно пълна и изчерпателна информация, която да съответства на тези показатели. По приложението на следващия резервен метод по чл. 74, § 2, б. б) от МКС при липсата на информация за техническото състояние на превозните средства, е прието, че практически невъзможно да се установи сходна стока, със сходни характеристики, което обуславят неприложимост на метода. Митническият орган е аргументирал извод, че и третият вторичен метод (по чл. 74, § 2, б. в) от МКС) е неприложим, тъй като липсва база данни за единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки, включително за идентични и сходни такива. След като е преценил, че митническата стойност на автомобилите не би могла да бъде определена и по метода по чл. 74, § 2, б. г), доколкото няма предоставена информация от вносителя за тяхната себестойност, поради изчерпване прилагането на другите методите за определяне на митническата стойност, като последна възможност за определянето й е прилагането на чл. 74, § 3 от МКС въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; член VII от Общото споразумение за митата и търговията и глава трета Стойност на стоките за митнически цели от МКС. Така въз основа на прилагане на метода на последната възможност митническата стойност на автомобилите е определена на база наличните данни на територията на Съюза, (представляващи електронна информация за износ EEI от системата на Американската Служба Митници и гранична охрана за превозни средства, декларирани за износ от САЩ). При горната фактическа установеност първостепенният съд е обосновал изводи, че оспореното решение е валидно, издадено от компетентен орган съгласно чл. 19, ал. 7 във вр. с ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ), в административно производство, в което е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, което не е съществено, в съответствие с материалния закон. Настоящият касационен състав преценява обжалваното решение като валидно и допустимо, но неправилно. Чл. 22, § 6 във вр. с чл. 29 от МКС задължава митническите органи преди да вземат решение, което би било неблагоприятно за адресата, да му съобщят мотивите, на които то ще се основава, и да му предоставят възможност да изрази становището си в определен срок от датата, на която го е получил или се счита, че го е получил. Според § 7 всяко решение, което е неблагоприятно за адресата, трябва да бъде мотивирано и в него трябва да се посочва правото за обжалване, предвидено в член 44. Според чл. 8, § 1, б. а) и б. в) от Регламента за изпълнение в съобщението по чл. 22, § 6 от МКС се посочват документите и информацията, които митническите органи възнамеряват да използват като основание за своето решение и упоменаване на правото на съответното лице на достъп до документите и информацията, посочени в буква а). На Ем и Джи Трейдинг Варна ЕООД са съобщени мотивите, на които ще се основава неблагоприятното за него решение и му е дадена възможност за становище в 30дневен срок от уведомяването. Посочено е в съобщението, че при извършената проверка е получен отговор от американските митнически власти, с който са представени относими документи, според които декларираната стойност при експорт от САЩ значително надвишава тази, отразена във фактурите за покупко-продажба. Изрично са посочени възможността за преглеждане на документите, за водене на бележки и за копиране. Уведомяването по чл. 22, § 6 от МКС гарантира спазването на принципа на правото на защита като основен принцип на правото на Съюза и на правото на изслушване във всяка една административна процедура като неразделна част от този принцип (Решение на СЕС от 3 юни 2021 г. по дело С-39/20, Staatssecretaris van Financiеn, т. 30 и т. 31 и цитираните там решения). В случая е извършено уведомяване за мотивите на предстоящото неблагоприятно решение и е дадена възможност на неговия адресат да изрази становище в 30 дневен срок. По този начин правото на изслушване не е нарушено. Според практиката на СЕС, възприета от ВАС, съществено нарушение на административно-производствените правила е само това процесуално нарушение, което, ако не бе допуснато, би имало за последица друг правен резултат. В т. 62 от Решението си от 20 декември 2017 г. по дело С-276/16, Prequ Italia Srl СЕС посочва, че нарушението на правото на защита, и в частност на правото на изслушване, налага отмяна на взетото в съответното административно производство решение, само ако при липсата на това нарушение производството би довело до друг резултат. В случая по делото не са налице данни за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, носещи белега същественост. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от МКС митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. Тя трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, т. 20. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена (виж т. 52 от Решение на СЕС от 28 февруари 2008 по дело C-263/06, Carboni e derivati Srl и т. 31 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 по дело C-291/15 EURO 2004 Hungary Kft по тълкуването на чл. 181а от отменения Регламент (ЕИО) 2454/93, съответстващ на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015/2447 според таблицата на съответствието в приложение 90 към Делегиран регламент(ЕС) 2015/2446). Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност е върху митническите органи и въз основа на предоставените му доказателства съдът следва да определи дали съмненията на митническия орган са основателни (т. 36 от решението на СЕС по делото EURO 2004 Hungary Kft). Настоящият касационен състав преценява като правилен извода на административния съд за основателност на съмненията на митническия орган, че декларираната договорна стойност не представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70 от Кодекса. Информацията, предоставена от Дирекция Митническо разузнаване и разследване при Министерство на вътрешната сигурност на САЩ чрез аташето на службата в София е за декларирана в износните МД цени на двата автомобила, която значително надвишава цената, посочена в приложената от вносителя към МД за внос фактури. Информацията е предоставена въз основа на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на САЩ за взаимна помощ между техните митнически администрации, утвърдена с РМС 754/15.11.2002 г., обн., ДВ, бр. 45/27.05.2004 г., в сила от 1.04.2004 г. Според чл. 5, § 1 от спогодбата при поискване митническите администрации си предоставят информация относно транспортирането и експедирането на стоките, от която са видни стойността, произходът, местоназначението и местоположението на тези стоки, а според чл. 9, § 2 получената по силата на тази спогодба информация може да се използва при съдебни, административни или наказателни производства. Цената, декларирана в декларацията за експорт, не може да бъде възприета безрезервно като действително платена или подлежаща на плащане цена, но с оглед обстоятелството, че от страна на вносителя не са представени други документи във връзка с начина на формиране на вписаната във фактурата цена като договор и др. и не са представени платежни документи, тя обосновава съмненията по чл. 140 от Регламента за изпълнение, като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност и прилагане на вторичните методи за определянето й, регламентирани в чл. 74 МКС. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, докато се стигне до този, по който може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото го правило в установената поредност (Решение на СЕС от 12 декември 2013 г. по дело С-116/12, Christodoulou и др., т. 43, Решение на СЕС от 9 юни 2022 по дело C-599/20, Baltic Master UAB, т. 45 и др.). Като се има предвид отношението на субсидиарност, което е налице между различните предвидени в чл. 74 МКС методи за определяне на митническата стойност, митническите органи следва да положат дължимата грижа при използването на всеки един от последователните методи, предвидени в тази разпоредба, преди да направят извод за неговата неприложимост. (Решение от 9 ноември 2017 г. по дело C-46/16 LS Customs Services, т. 52, 9 юни 2022 по дело C-187/21, FAWKES Kft, т. 35). В този контекст, с оглед на задължението си за полагане на дължимата грижа, митническите органи са длъжни да проучат всички източници на информация и базите данни, с които разполагат, за да определят митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността (вж. в този смисъл решения от 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, EU:C:2017:839, т. 56 и от 20 юни 2019 г., Oribalt Rоga, C-1/18, EU:C:2019:519, т. 27). Съгласно това задължение всеки митнически орган е длъжен да използва националната база данни, която той управлява и попълва. Доколкото тя му предоставя необходимите данни, не може да се изисква служебно или при обикновено поискване системно да се опитва да получи достъп до източници на информация или до бази данни. Евентуалното задължение на митнически орган на държавата членка, в която се извършва митническото оформяне, да използва сведения от базите данни, създадени и управлявани от митническите органи на другите държави членки или от службите на Съюза, зависи от обстоятелството дали съответният митнически орган е в състояние да установи митническата стойност въз основа на данните, с които разполага (виж т. 39 и т. 42 от цитираното по-горе решение по делото FAWKES по прилагането на чл. 30, § 2 от отменения Регламент (ЕИО) 2913/92, съответстващ на чл. 74, § 2 от сега действащия Регламент (ЕС) 952/13 според таблиците за съответствие към него и към Регламент (ЕО) 450/2008). СЕС има предвид МИС например, която съгласно чл. 24 от Регламент (ЕО) 515/97 представлява централизирана система от база данни и е достъпна чрез терминали, разположени във всяка една държава членка, в която се съдържат данни от изброените в този текст категории и в която съгласно Съображение 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/346 компетентните органи на държавите членки въвеждат информация за съответните събития. Задължението за мотивиране, което е в тежест на митническите органи при прилагането на Митническия кодекс, трябва да позволява ясно и недвусмислено установяване на причините, поради които те не са приложили един или няколко от методите за определяне на митническата стойност (виж в този смисъл решение 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, т. 44 по тълкуването на чл. 6, § 3 от отменения Регламент (ЕИО) 2913/92, съответстващ на чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) 952/13 според таблиците за съответствие към него и към Регламент (ЕО) 450/2008). Това задължение означава, че посочените органи следва да изложат в решението си за установяване на размера на дължимите вносни мита данните, въз основа на които е изчислена митническата стойност на стоките, както за да се позволи на неговия адресат да защити правата си при възможно най-добри условия и да реши, разполагайки с цялата необходима информация, дали има смисъл да обжалва, така и за да позволи на съдилищата да упражнят контрол за законосъобразност на това решение (вж. в този смисъл решение 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, т. 45). В процесните МД двата автомобила са описани като катастрофирали. В административната преписка не се съдържа протокол, изготвен от компетентните митнически органи и по установения в закона ред (чл. 84ж ЗМ препраща към ДОПК), който да доказва извършен оглед на стоките преди вдигането им, съответно да удостоверява липсата или наличието на повреди и вида им. Не се установява по делото вносителят да е представил документи, установяващи претърпяната от всеки от автомобилите щета/и. Въпреки че МКС се основава на система на деклариране (виж. т. 53 от решението на СЕС от 9 юни 2022 г. по дело С-599/20, Baltic Master UAB), митническият орган не определя митническа стойност за така описаните автомобили в МД, а излага мотиви, според които в националната митническа информационна система (МИС3А) не са открити данни за декларирани за режим допускане за свободно обращение стоки, които са идентични или сходни с процесните, поради специфичните повреди. Следователно той не оспорва, че те са претърпели щети. Дори да се приеме, че с оглед специфичните повреди на всеки от автомобилите е невъзможно да се открие в системата информация за идентични стоки, то с оглед определението за сходни стоки в чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение, т. е. с подобни параметри, е следвало митническият орган да докаже, че по зададени критерии като марка, модел, тип двигател, година на първа регистрация, внос от САЩ е налична или не е налична информация и ако е налична, да обоснове защо тя не се отнася за сходни стоки. Като доказателство за извършените от него действия той е следвало да състави протокол по чл. 50 ДОПК във вр. с чл. 84ж ЗМ. В случай, че националната информационна система не му предоставя необходимите данни, е следвало да използва сведения от базите данни, създадени и управлявани от митническите органи на другите държави-членки или от службите на Съюза, за да се приеме, че е изпълнил задължението си за полагане на дължимата грижа с оглед цитираните по-горе решения на СЕС. Бе посочено, че съгласно чл. 74, § 3 от МКС когато митническата стойност не може да се определи съгласно § 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. Според § 1 и § 2 от чл. 144 от Регламента за прилагане, озаглавен Резервен метод, при определяне на митническата стойност по чл. 74, § 3 от Кодекса може да се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в чл. 70 и чл. 74, § 2 от Кодекса. Така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности. Когато не може да се определи митническа стойност по § 1, се използват други подходящи методи. По тълкуването на чл. 31, § 1 от Митническия кодекс на Общността , съответстващ на чл. 74, § 3 от МКС, СЕС е постановил Решение от 9 юни 2022 г. по дело С-599/20, Baltic Master UAB, в т. 51, т. 54 и т. 55 от което приема, че данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват налични данни в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно разумно и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи. По изложените съображения настоящият касационен състав приема, че като не е положил дължимата грижа при използването на всеки един от последователните методи по чл. 74, § 2 от МКС чрез издирване и анализиране на всички възможни източници на информация, митническият орган необосновано е пристъпил към прилагане на чл. 74, § 3 от Кодекса във вр. с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, което обуславя незаконосъобразност на издадения от него административен акт. Първостепенният съд е постановил несъответно на материалноправните норми решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени решението на митническия орган. При този изход на спора и своевременно заявеното искане право на разноски има само дружеството-касатор, каквито са направени в размер на 3906 лв. общо за двете съдебни инстанции.