Определение № 11965 от 06.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9810/2024 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд – София град (АССГ) и Административен съд – Пловдив (АС – Пловдив) относно определяне на компетентния съд, който да разгледа жалбата на Ю. Д. Т. и Б. В. Р. от Кралство Нидерландия, срещу Заповед № ЗДОС/Д-РВ-018/21.08.2024 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив. Жалбоподателите Ю. Д. Т. и Б. В. Р. от Кралство Нидерландия, с настоящ адрес: гр. Пловдив, [улица], са оспорили Заповед № ЗДОС/Д-РВ-018/21.08.2024 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив, с която на основание чл. 99, т. 2 и чл. 100 АПК, е наредено да се възобнови производството по издаване на Разрешение № Р/Д-РВ-043/29.07.2024 г. на ИД директор на ДСП – Пловдив по заявление за вписване в регистъра на осиновяващи при условията на пълно осиновяване и отмяна на разрешение за вписване в регистър. По жалбата е образувано адм. дело № 2056/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, по което с Определение № 8116 от 25.09.2024 г. производството е прекратено и делото е изпратено за разглеждане по подсъдност на Административен съд София-град (АССГ). Прието е, че е приложима разпоредбата на чл. 133, ал. 1 от АПК, изречение второ, а именно - когато посоченият в акта адресат има постоянен адрес или седалище в чужбина, споровете се разглеждат от Административния съд София-град. Формиран е извод, че за оспорващите няма данни в НБД за постоянен адрес в България, поради което по правилата за местната подсъдност производството следва да се развие пред АССГ. След получаването на делото в Административен съд София-град е образувано административно дело № 9451/2024 г., по което с Определение № 18592 от 02.10.2024 г. е прекратено производството, повдигнат е спор за подсъдност между АССГ и АС - Пловдив, и делото е изпратено на тричленен състав на Върховния административен съд за определяне на компетентния съд. Съдът е изложил мотиви, че жалбоподателите са със статут на продължително пребиваващи в Република България чужденци с настоящ адрес в гр. Пловдив, [улица] за целите на пребиваването. Съгласно легалното определение на чл. 23, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България, продължително пребиваващи са чужденците, които пребивават на територията на РБ с разрешен срок до една година. АССГ се е позовал на нормите на Закона за българските лични документи относно издаването на временна карта за пребиваване на чужденец с посочване на адреса по арг. чл. 14, ал. 3 от ЗБЛД, както и на обстоятелството, че тази карта отразява настоящия адрес на лицето. Във връзка с горното е прието, че при липсата на изрична разпоредба, следва да се приложи правилото за разглеждане на делото от административния съд по адреса на посочения в акта адресат, съответно адресати. Върховният административен съд – тричленен състав, след като подложи на преценка обстоятелствата по спора и приложимите разпоредби на чл. 133 АПК, намира, че компетентен да се произнесе по жалбата на Ю. Д. Т. и Б. В. Р. от Кралство Нидерландия, срещу Заповед № ЗДОС/Д-РВ-018/21.08.2024 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив, е Административен съд – Пловдив. Жалбоподателите са чужденци със статут на продължително пребиваващи в Република България. Не са събирани доказателства за наличие на постоянен адрес, а този, сочен от жалбоподателите и по временната карта за пребиваване на чужденец съвпада със седалището на подразделението на ДСП, длъжностно лице от което е постановило оспорвания акт. В исторически аспект първоначалната редакция на АПК (ДВ. бр. 30 от 2006 г.), регламентира местната подсъдност, като водещ критерий е седалището на административния орган. Впоследствие нормативната уредба се изменя в насока съдебните спорове да се разглеждат по постоянния адрес, или седалището на жалбоподателя (ДВ, бр. 104 от 2013 г.) с цел улесняване достъпа до правосъдие на гражданите. Въпреки че в настоящата редакция на чл. 133, ал. 1 АПК (ДВ, бр. 77 от 2018 г.) не присъства настоящият адрес, като критерий за определяне на местна подсъдност, в конкретния случай той е единственият наличен такъв и съвпада със седалището на органа, който е издал административния акт. Освен всичко изложено, разпоредбата следва да се тълкува с оглед спецификата на статута на физическото лице – жалбоподател, а именно на продължително пребиваващ чужденец на територията на Република България. Горното е в съответствие с основния принцип на административното производство по чл. 11 АПК за бързина и процесуална икономия и обезпечава достъпа на страните до правосъдие. Мотивиран така и на основание чл. 135, ал. 4 и ал. 8 АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,