Определение № 1346 от 29.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1648/2009 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Ц. Н. от[населено място], чрез адв. Ив.Ш. от Габровската АК срещу въззивното решение № 162 на Габровския окръжен съд от 21.VІІ.2009 г. по в.гр.д.№ 199/2009 г. за потвърждаване на решението на Тревненския районен съд № 22 от 30.ІV.2009 г. по гр.д.№ 129/2008 г. за отхвърляне на предявената от него претенция за сумата 11 963.96 лв срещу М. Д. Г. от[населено място]. В срока по чл. 287 от ГПК е постъпил отговор от ответника М. Г. с изразено становище по жалбата, че тя е неоснователна, а предявения иск – недоказан, поради което той моли да се остави без уважение касационната жалба. Жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. взе предвид следното: За да сподели изводите на Тревненския районен съд за неоснователност на предявената от ищеца Н. претенция за изразходваните от него средства за добиване на 183 куб.м.иглолистна дървесина през 2007 г. от имота на ответника Г., въззивният съд е приел, че писмените доказателства, приложени по делото за направените разходи за добива на дървесината, не сочат ищеца като легитимиран да ги търси, а са издадени на името на търговско дружество с ограничена отговорност “М-Н 2006”, което като правен субект се различава от жалбоподателя. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване Н. поддържа, че е налице хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК. Доводите му се основават на аналогия между правния статут на едноличния търговец, приравнен на този на физическо лице, като от това според него следва правна възможност за приравняване на този статут и към търговското дружество с ограничена отговорност. Т.е. физическото лице да има право да търси от свое име направените разходи от ТД с ограничена отговорност. Поддържаната теза не се опира върху нормите на Търговския закон. Не са налице предпоставките по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение