Решение № 6015 от 17.6.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 73, ал. 4, вр. чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Образувано е по касационна жалба от ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Транспорт и транспортна инфраструктура 2014-2020 год. (РУО на ОПТТИ), чрез представители по пълномощие И. Йорданов и А. Георгиева, държавни експерти в отдел Международни правни норми, дирекция Правна в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (настоящо Министерство на транспорта и съобщенията), против Решение 7040/26.11.2021 год. по адм. дело 3788/2021 год. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касаторът твърди наличието на пороци на съдебното решение, съставляващи касационни основания за неговата отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК необоснованост и нарушение на материалния закон. В подкрепа на тези си твърдения сочи, че определената с Решение ФК-2/14.01.2020 год. на РУО на ОПТТИ финансова корекция е за нарушение на чл. 21, ал. 17 във вр. чл. 3, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) и представлява незаконосъобразно включване на доставка на резервни части в обществена поръчка за строителство, а не както неправилно е приел съдът, че органът е посочил нарушение на чл. 21, ал. 7 от ЗОП, което се дължало на допусната техническа грешка. Последното било видно от текстовата част на нарушението, която следвала непосредствено след цифровото посочване на нормата, а именно включена доставка на резервни части в обществена поръчка за строителство. Според касатора, предимство следва да се даде на изписаното с думи нарушение, което било в съответствие с трайната съдебна практика. Допълва, че в представеното от бенефициера възражение не се твърди противоречие между описаното нарушение и сочената за нарушена правна норма, а се оспорва по същество извършването му, което сочи, че бенефициерът правилно е разбрал констатацията на управляващия орган и правото му на защита не е нарушено. Тези факти не са взети предвид от съда, което правело решението му необосновано. За неправилен счита и извода на съда, че соченото от органа основание за определяне на финансовата корекция е чл. 70, ал. 1, т. 11 от ЗУСЕСИФ, каквато норма не съществува, тъй като още в началото на административния акт ясно било посочено, че същият се издава на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 във вр. чл. 73, ал. 1 и чл. 72, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. Чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ бил посочен като основание и в разменената с бенефициера кореспонденция в производството по издаване на акта. Касаторът счита за неправилен и извода на съда по отношение определянето на размера на финансовата корекция едновременно по диференциалния и пропорционалния методи. Твърди, че корекцията е определена единствено и само чрез прилагане на диференциалния метод и това изрично е записано в решението за определяне на финансовата корекция, а текстът на чл. 72, ал. 3 от ЗУСЕСИФ бил взет предвид, тъй като е относим при определяне размера на финансовата корекция, но не е основание за определянето й. Размерът на финансовата корекция в случая бил равен на размера на разходите за доставка на резервни части 318 547 лв. без ДДС и липсва неяснота относно метода и начина на изчисляване на определената финансова корекция. Тъй като счита за безспорни видът на нарушението, основанието за налагане на финансовата корекция и методът, по който е определен нейният размер, то не са налице твърдяните от съда пречки за произнасяне по съществото на спора и от страна на административния орган не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а актът е издаден в съответствие с материалния закон. По изложените съображения се иска отмяна на оспорения съдебен акт като неправилен и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за един представител. В съдебно заседание касаторът чрез процесуалните си представители експерт Георгиева и експерт Йорданов поддържа касационната жалба и искането за присъждане на разноски. Ответникът Държавно предприятие Национална компания Железопътна инфраструктура (ДП НКЖИ), гр. София, представлявано от инж. З. Крумов генерален директор, чрез пълномощника Д. Кирилова, ръководител сектор Стратегическо развитие в отдел Правен в ЦУ на ДП НКЖИ, в писмен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание изразява становище за нейната неоснователност. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на оспорването, доколкото не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК, съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения: С оспореното решение състав на Административен съд София-град е отменил по жалба на ДП НКЖИ Решение ФК-2/14.01.2020 год. на ръководителя на УО на ОПТТИ, с което на ДП НКЖИ в качеството му на бенефициер на безвъзмездна финансова помощ за изпълнението на проект BG16M1OP001-1.001-0003Реконструкция на железопътната линия Пловдив Бургас, Фаза 2, финансиран по Оперативна програма Транспорт и транспортна инфраструктура 2014-2020 г., във връзка със сключен Договор 6564/30.09.2019 год. с предмет: Реконструкция на стрелковото развитие на гара Зимница и рехабилитация на контактната мрежа в гарите Зимница и Стралджа с изпълнител ВДХ АД, на стойност 26 279 829,71 лв. без ДДС, е определена финансова корекция в размер на 100% от стойността на всички извършени разходи, финансирани от ЕСИФ, свързани с изпълнение на доставка на резервни части, включени в Център за работа 6 по Договор 6564/30.09.2019 г., чиято стойност е в размер на 318 547,00 лв. без ДДС. За да постанови този резултат, решаващият съд е приел от фактическа страна, че ДП НКЖИ е бенефициер по Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПТТИ, процедура BG16M1OP001-1.001 за изпълнение на горепосочения проект, с размер на безвъзмездната финансова помощ от 563 158 135,86 лв. В изпълнение на одобрения проект, ДП НКЖИ е провело открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: Реконструкция на стрелковото развитие на гара Зимница и рехабилитация на контактната мрежа в гарите Зимница и Стралджа, в резултат на която е сключен Договор 6564/30.09.2019 год. с ВДХ АД на стойност 26 279 829,71 лв. без ДДС. В резултат на извършена проверка за законосъобразността на процедурата, от страна на Управляващия орган на ОПТТИ е проведена процедура за администриране на нередност на основание чл. 69, ал. 2 и сл. от ЗУСЕСИФ, като е констатирано нарушение на ЗОП изразяващо се във включена доставка на резервни части в обществена поръчка за строителство. УО на ОПТТИ е установил, че в раздел І, т. 4 от Техническата спецификация възложителят е определил, че дейностите в обхвата на договора трябва да бъдат разпределени в центрове за работа (ЦР) и под номер 6 е записан ЦР Резервни части, предпазни средства и съоръжения, първоначално обзавеждане и обучение, като е поставил условие изпълнителят да осигури резервни части по списък, приложен към Образец 7 Ценово предложение. Административният орган е направил извод, че доставката на резервни части не е необходима за изпълнението на строително-монтажните работи, включени в предмета на поръчката, а е свързана с поддръжка по време на експлоатация на обекта. Според органа, изпълнението й излиза извън обхвата на определението за строителство по чл. 3, ал. 1 от ЗОП. Приел е, че е налице нарушение на чл. 21, ал. 7 във вр. чл. 3, ал. 1 от ЗОП, което представлява нередност по т. 11 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (приета с ПМС 57/28.03.2017 г., Наредбата за посочване на нередности). Органът се е обосновал, че в договора с предмет СМР се изисква доставка на резервни части, които не са необходими за изпълнението на строителството, а тази доставка би следвало да е насочена към икономически оператори, различни от тези, които осъществяват строителство. Приел е, че следва да бъде приложен диференциалният метод за определяне на размера на финансовата корекция, тъй като е възможно точно да бъде определено финансовото отражение на нарушението, равняващо се на пълната стойност на всички извършени разходи, свързани с изпълнение на доставката на резервните части, включени в ЦР 6. На 20.11.2019 год., бенефициерът е уведомен за констатациите на управляващия орган за извършено нарушение, като му е дадена възможност в 14-дневен срок да представи възражение по основателността и размера на предложената финансова корекция, от която бенефициерът се е възползвал. Съдът е установил, че представеното с писмо вх. 10-22-724/05.12.2019 год. възражение от страна на ДП НКЖИ е прието за неоснователно и е издадено оспореното пред него Решение ФК-2/14.01.2020 год. В него органът е посочил, че поддържа становището си за извършено нарушение на чл. 21, ал. 7 във вр. чл. 3, ал. 1 от ЗОП, което представлява нередност по т. 11 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, съставляващо включена доставка на резервни части в обществена поръчка за строителство, които не са необходими за осъществяването му, като при така описаната фактическа обстановка е извел правен извод за нарушение на чл. 70, ал. 1, т. 11 от ЗУСЕСИФ, което е основание за извършване на финансова корекция. В резултат на извършения от него фактически и правен анализ, на основание чл. 73, ал. 1 във вр. чл. 72, ал. 3 от ЗУСЕСИФ за констатираното нарушение по т. 11 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, като е взел предвид обстоятелствата по чл. 72, ал. 1 и 3 от ЗУСЕСИФ, органът е определил финансова корекция в размер на 100% от стойността на всички извършени разходи, финансирани от ЕСИФ, свързани с изпълнение на доставка на резервни части, включени в Център за работа 6 по Договор 6564/30.09.2019 год. с ВДХ АД, чиято стойност е 318 547,00 лв. без ДДС. Така постановеното решение е оспорено от ДП НКЖИ пред Административен съд София-град, който с Решение 6653/23.11.2020 год. по адм. дело 1394/2020 год. е отхвърлил жалбата на ДП НКЖИ. С Решение 4651/13.04.2021 год. по адм. дело 417/2021 год. по описа на Върховен административен съд, Решение 6653/23.11.2020 год. на АССГ е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Образувано е адм. дело 3788/2021 г., решението по което е предмет на настоящото производство. В хода на производството органът е представил Заповед РД-08-415/04.10.2018 год. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с която директорът на дирекция Координация на програми и проекти в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, е определен да изпълнява функциите на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма Транспорт и транспортна инфраструктура за програмния период 2014-2020 год. При така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба на национално ниво, от правна страна съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, във вр. чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, и при спазване на административнопроизводственото правило по чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ. От формална страна е приел, че актът не съдържа фактически и правни основания с оглед изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Съдът е извел извод, че при издаване на оспорения пред него административен акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същият е издаден в нарушение на материалния закон. Мотивирал се е, че констатацията на органа за включване на доставка на резервни части в обществена поръчка за строителство не може да се подведе като нарушение на посочената от органа норма на чл. 21, ал. 7 от ЗОП, тъй като нейното съдържание въвежда задължение за възложителя да вземе предвид при определяне на прогнозната стойност на обществената поръчка за строителство и стойността на всички доставки и услуги, предоставени от възложителя на изпълнителя, при условие, че такива са необходими за изпълнението на строителството, за разлика от съдържанието на нормата на чл. 21, ал. 17 от ЗОП, която въвежда изрична забрана при определяне на стойността на договор за строителство да се включва стойността на доставки или услуги, които не са необходими за неговото изпълнение, която обаче не е посочена от органа като нарушена. Приел е, че това нарушение е от категорията на съществените и води до незаконосъобразност на акта. Съдът е посочил, че за да е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила е необходимо органът неправилно да е посочил приложимата правна норма и същата да не съответства на извършеното нарушение. В тази връзка е установил и други несъответствия на административния акт с изискванията на закона, които според съда са довели до нарушаване правото на защита на бенефициера и невъзможност съдът да извърши контрол върху акта. Посочил е, че органът се позовава на несъществуващо правно основание в правните си изводи чл. 70, ал. 1, т. 11 от ЗУСЕСИФ, в противоречие с посочено в уводната част на акта друго правно основание чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ, което създава допълнителна неяснота относно правните основания за определянето на финансовата корекция и е пречка пред адекватната защита на жалбоподателя. Като най-съществено нарушение съдът е извел определянето на размера на финансовата корекция от органа и по двата предвидени в ЗУСЕСИФ метода, тъй като първоначално е приел, че размерът следва да се определи по диференциалния метод на основание чл. 3, ал. 2 от Наредбата за посочване на нередности и чл. 71, ал. 1 и 2 от ЗУСЕСИФ, а в правните си основания е посочил, че на основание чл. 73, ал. 1 във вр. чл. 72, ал. 3 за констатираното нарушение по т. 11 от Наредбата за посочване на нередности, като е взел предвид обстоятелствата по чл. 72, ал. 1 и 3 от ЗУСЕСИФ, е определил финансовата корекция в размер на 100% от стойността на извършените разходи за резервни части. Съдът е приел, че мотивирайки се по този начин, органът се е позовал на две взаимно изключващи се норми, което е довело до невъзможност за осъществяване на съдебен контрол върху акта. Така мотивиран, съдът е направил извод за незаконосъобразност на оспореното пред него решение за определяне на финансова корекция поради съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, и го е отменил, като е осъдил органа за разноски. Решението на съда е валидно, допустимо и правилно. Страните не спорят относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, спазването на законоустановената форма и специалните производствени правила по ЗУСЕСИФ, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. Касаторът твърди неправилност на извода на съда за несъответствие между фактическите установявания на органа и сочената от него за нарушена правна норма от ЗОП. Аргументира се с допусната техническа грешка при цифровото изписване на нормата на чл. 21, ал. 17 от ЗОП, като от словесното изписване на нарушението включена доставка на резервни части в обществена поръчка за строителство, следвал логичният извод, че органът е имал предвид именно чл. 21, ал. 17, а не вписаната в решението ал. 7 от ЗОП. В този смисъл нарушение на чл. 21, ал. 17 от ЗОП, е и възприемането на бенефициера, с оглед изложените от него аргументи във възражението му. Това несъответствие между текстовото изписване на нарушението и посочената за нарушена правна норма не можело да обуслови нарушение на материалния закон, както е приел първоинстанционният съд. Настоящата инстанция намира, че доводите на касатора са неоснователни. Чл. 59, ал. 2 от АПК, приложим субсидиарно и в производствата по ЗУСЕСИФ, изисква писменият административен акт да има определено съдържание, включително фактически и правни основания за издаването му (т. 4). Изискването за мотивираност на акта е условие за неговата законосъобразност. Актът трябва да съдържа съвсем конкретни съображения за неговото издаване, както фактически, така и правни. Освен конкретни, тези съображения трябва да бъдат и напълно относими към материалното право и към хипотезата на приложимата правна норма. Установените от органа фактически основания трябва да доказват визираното във фактическия състав на соченото правно основание. В настоящия случай органът сочи като фактическо основание включването в обществената поръчка за строителство на доставка на резервни части, а като правно основание нарушение на нормата на чл. 21, ал. 7 от ЗОП. Както правилно е приел първоинстанционният съд, няма съответствие между сочените фактически основания и приетата за нарушена от органа правна норма, тъй като не тази правна норма въвежда забрана за възложителите да включват в стойността на договор за строителство доставки или услуги, които не са необходими за неговото изпълнение. Такава забрана е въведена с нормата на чл. 21, ал. 17 от ЗОП, която, обаче, не е посочена като нарушена от административния орган. Аргументът за допусната техническа грешка не може да бъде приет, тъй като нормата на чл. 21, ал. 7 от ЗОП е посочена нееднократно в акта като нарушена с оглед установяването от органа, че възложителят е поставил условие към изпълнителя за осигуряване на резервни части по списъка, приложен към Образец 7 Ценово предложение, които имат отношение към поддръжката по време на експлоатация на обекта, но не и към изпълнението на самото строителство. Позоваване на нормата на чл. 21, ал. 7 от ЗОП е извършено от органа и в уведомлението до бенефициера за констатациите на УО на ОПТТИ за извършено нарушение, което съставлява нередност и е основание за определяне на финансова корекция. Не се споделя и доводът на касатора, изложен в отговора на жалбата, че по аргумент на противното, нормата на чл. 21, ал. 7 от ЗОП съдържа забрана за включването в стойността на строителството на доставки и услуги, които не са необходими за неговото изпълнение. Този аргумент е обсъден и от решаващия съд и е приет за неоснователен, доколкото законодателят е формулирал изрична забрана в нормата на чл. 21, ал. 17 от ЗОП, а не в тази на ал. 7 от същия член. Недопустимо е волята на административния орган да бъде извеждана по тълкувателен път, тъй като законът изисква точно и конкретно мотивиране при упражняване на дискреционната власт на административния орган чрез излагането в акта на фактически и правни основания, които си съответстват. Несъответствието между фактическите и правни основания на акта води до неговата материална незаконосъобразност, както правилно е констатирал и решаващият съд. Неоснователни са доводите на касатора и по отношение извода на първоинстанционния съд за позоваването от органа на несъществуващо правно основание за определяне на финансовата корекция. Финансовата корекция е предвидена от европейския законодател административна мярка, чрез която се отменя предоставената финансова подкрепа със средства от ЕСИФ или се намалява размерът на изразходваните средства - допустими разходи по проект, с цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и свързаното с него национално законодателство. Макар и да не е санкция за извършено нарушение на приложимото право, корекцията е мярка с неблагоприятни за бенефициера финансови последици, поради което същата се прилага само на предвидените в закона основания. Последните са изчерпателно посочени от законодателя в разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 - 10 от ЗУСЕСИФ. Законодателят предвижда определяне на финансова корекция в случай на нередност, съставляваща извършено от бенефициера чрез действие или бездействие нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава ІV от ЗУСЕСИФ, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ. Това е основанието по чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ, като случаите на нередности, за които се прилага това основание, са посочени в Наредбата за посочване на нередности, съгласно чл. 70, ал. 2 от ЗУСЕСИФ. Доколкото административният орган твърди извършено от бенефициера ДП НКЖИ нарушение именно на тези правила, съставляващо нередност от категорията по т. 11 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, то приложимото основание за определяне на финансова корекция е именно това по чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ. Посочването на това правно основание, с оглед установените от органа фактически обстоятелства, водещи до извода за извършено нарушение на ЗОП, би сочело на материална законосъобразност на административния акт, с оглед изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, съгласно който финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. Несъответствието между сочените от органа факти и правното основание за определяне на финансова корекция води до материална незаконосъобразност на акта за определянето й. Същото е валидно и когато органът се позовава на несъществуващо правно основание. Не отговаря на съдържанието на оспорения административен акт доводът на касатора, че в уводната част на акта са посочени основанията за неговото издаване. В т. 3 Правни изводи на акта е посочено, че нормата на чл. 70, ал. 1, т. 11 от ЗУСЕСИФ е основание за извършване на финансова корекция, тъй като е налице нарушение на чл. 21, ал. 7 във вр. чл. 3, ал. 1 от ЗОП. Това са правните изводи на административния орган, обусловени от изложените от него фактически установявания и обусловили разпореждането му, с което е определил финансова корекция на бенефициера ДП НКЖИ в размер на 100% от стойността на всички извършени разходи, финансирани от ЕСИФ, свързани с изпълнение на доставка на резервни части по засегнатия договор. Дори да се приеме посоченото от органа в уводната част правно основание по чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ, то в мотивите на акта е налице съществено противоречие в соченото от органа правно основание за определяне на финансовата корекция, което препятства както бенефициера, така и съда, да извлече действителната воля на органа с оглед упражнената от него дискреция. Предвид изложеното изводът на АССГ е правилен. Правилен е и изводът на решаващия съд за допуснато от органа нарушение при определяне размера на финансовата корекция. Твърдението на касатора е, че ръководителят на УО на ОПТТИ е определил финансовата корекция само и единствено въз основа на диференциалния метод, а позоваването на нормата на чл. 72, ал. 3 от ЗУСЕСИФ в частта от акта с правните изводи на органа, било с оглед задължението управляващият орган да вземе предвид при определяне размера на корекцията обстоятелствата по чл. 72, ал. 1 и 3 от ЗУСЕСИФ. Това твърдение не намира опора нито в закона, нито в съдържанието на оспорения акт. На първо място следва да се посочи, че обстоятелства, които органът следва да вземе предвид при определяне размера на финансовата корекция, се съдържат единствено в нормата на чл. 72, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. Това са естеството и сериозността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство и финансовото му отражение върху средствата от ЕСИФ. Следващите две алинеи на чл. 72 от ЗУСЕСИФ сочат двата приложими метода за определяне на размера на финансовата корекция, в зависимост от естеството на извършеното нарушение. Това са диференциалният метод, когато могат да бъдат установени реалните финансови последици на нарушението върху изразходваните средства - допустими разходи (ал. 2) и пропорционалният метод когато поради естеството на нарушението е невъзможно да се даде количествено изражение на финансовите последици (ал. 3). Тези два метода съответстват на възприетото от европейския и българския законодател реално или потенциално негативно засягане на финансовите интереси на Съюза вследствие извършено нарушение на приложимото право от икономически оператор, който участва в разходването на средства от ЕСИФ, с оглед дефиницията за нередност, дадена в чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) 1303/2013. В конкретния случай органът приема, че доставката на резервни части не е необходима за изпълнението на строително-монтажните работи, предмет на обществената поръчка, и по същността си е насочена към икономически оператори, различни от тези заинтересовани в осъществяването на СМР. Доколкото органът определя констатираното от него нарушение като осъществяващо състава на нередност по т. 11 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, в частта използване на условия за изпълнение на поръчката, които ограничават достъпа на участниците в процедурата, то следва извода, че с включването на доставка на резервни части в обществената поръчка с предмет строителство, без да е необходима за изпълнение на самото строителство, тъй като е стеснен кръгът на лицата, които могат да участват, е нарушена конкуренцията. При нарушена конкуренция, при наличие на ограничително изискване, не може да се определи, ако не беше допуснато конкретното нарушение, какво би било оферирано от възможните участници, т.е. обективно е невъзможно да бъде установено конкретното финансово изражение на вредата. В този случай, приложение намира пропорционалният подход в съответствие с чл. 72, ал. 3 ЗУСЕСИФ и чл. 5, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. За включените в Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности видове (категории) нередности се счита, че имат финансово въздействие, а поради невъзможността да се определи точното финансово въздействие с оглед естеството им, е определена единна ставка, като са взети предвид именно посочените в чл. 72, ал. 1 от ЗУСЕСИФ критерии: естеството и сериозността на нередностите, както и произтичащите финансови загуби за фондовете, при спазване принципа на пропорционалност. По изложените съображения, издаденият от РУО на ОПТТИ административен акт е в противоречие с материалния закон, тъй като размерът на финансовата корекция не е определен според приложимия за твърдяното от органа нарушение, съставляващо нередност, метод за определянето му. Като е достигнал до същия извод за незаконосъобразност на оспорения пред него акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение. По изложените съображения, не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, с оглед своевременно заявеното от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 1 и чл. 144 от АПК във вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, следва да бъде осъдено Министерство на транспорта и съобщенията юридическото лице, в чиято структура е административният орган, да заплати на ДП НКЖИ сумата от 100 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. чл. 24, изр. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.