Определение № 1050 от 10.11.2011 г. на ВКС по д. № 121/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. М. И. П. и П. К. П. са подали касационна жалба срещу решение № 990 от 13.07.2010 г. по гр.д. № 689 от 2010 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение № 500 от 18.10.2010 г. по гр.д. № 6458 от 2006 г. на Варненския районен съд, 34 състав и е уважен предявеният ревандикационен иск на наследниците на Г. Н. А. срещу касаторите за част от имот № 701 по плана на КК”Ч.” от 2003 г. В касационната жалба се позовават на неправилност на решението като подържат нарушение на всички основания, посочени в чл.281, т.3 ГПК. Към касационната жалба е представено изложение, в което касаторите считат че е допустима касационната проверка на решението по реда на чл.280, ал.1, ал.1 ГПК, поддържайки наличието на първата хипотеза предвид липсата на съответствие с представените решения, произнесени по реда на чл.290 ГПК. Поставени са въпроси, от които настоящия състав намира, че следните са релевантни за спорното право: чия е доказателствената тежест при оспорване на заверени преписи или извлечения от официални документи; следва ли да се зачита законността и характеристиката на постройката при трансформацията на правото на ползване в право на собственост по реда на § 4а от ЗСПЗЗ; какви са критериите които въвежда тълкувателната норма на § 1в по ПЗР на ППЗСПЗЗ за преценка на постройката, даваща основание за придобиване на права по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Ответниците К. Н. К., Г. Н. Н., Д. Н. Н., Р. С. А., Н. С. Н., Й. А. Ж. К. А. Стоянова не са ангажирали становище. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че съдебният акт, атакуван с касационната жалба на М. И. П. и П. К. П. СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставените въпроси в изложението, приложено към жалбата. Варненският окръжен съд е уважил предявеният от Кюстендилския окръжен съд е уважил предявените от К. Н. К., Г. Н. Н., Д. Н. Н., Р. С. А., Н. С. Н., Й. А. Ж. К. А. С. срещу М. И. П. и П. К. П. за част от имот № 701 по плана на КК”Ч.” от 2003 г. защото е намерил, че ищците са установили правото си на собственост на основание наследство и реституция в реални граници по реда на ЗСПЗЗ. В същото решение не е споделил направеното правопогасително възражение за собственост придобита по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ защото е приел, че липсват доказателства за изградената към 31.03.1991 г. сезонна постройка. Настоящия състав намира, че следва да допусне касационна проверка на решението при условията на чл.280, ал.1 т.1 ГПК по поставеният въпрос. Касаторите дължат държавна такса в размер на 42 лв., която да бъде внесена по сметка на ВКС и да се представи съответния счетоводен документ. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,