Определение № 1459 от 08.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1063/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за териториално и селищно устройство /ЗТСУ – отм./ и Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по частна жалба на М. Петрова от гр. Враца, чрез процесуалния й представител адв. Михова, против определение № 28 от 05.01.2024г. по адм. дело № 703/2023г. на Административен съд – гр. Враца, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу заповед№ 44 от 20.01.1995г. на кмета на община Враца, с която на основание чл. 32 ал. 1 т. 1 и чл. 27 ал. 2 ЗТСУ е одобрено частично изменение на застроителния и регулационния план за кв. 175 по плана на централна градска част /ЦГЧ/ - гр. Враца, без парцели № І и ХІ и създаването на новообразувани парцели II – 3668, ІІІ - 3667, ІV - 3665, V - 3663, VІ - 3664, VІІ - 3666, VІІІ - 3669, ІХ - 3670, Х - 3673, съобразно представена графична част. С определението е прекратено производството по делото. В частната жалба се твърди неправилност на оспореното определение като постановено в противоречие с материалния закон и доказателствата по делото. Посочва, че е неправилен извода на съда, че за нея не е налице правен интерес от оспорване на заповедта, тъй като към момента на издаването й не е била собственик на имота, предмет на същата. Посочва, че не са представени доказателства тази заповед да е била съобщена по предвидения за това ред на праводателите й, а именно на нейните родители, които са били собственици на засегнат от заповедта УПИ V – 3663 /стар/, сега УПИ № XV - 42, към момента на издаване на заповедта. Посочва, че тя като настоящ собственик на засегнат имот от оспорената заповед, която твърди, че не е влезнала в сила, е научила за заповедта на 05.12.2023г. с получаването на съобщение за издадена виза за свързано с нейния имот застрояване на съседен имот. Поради това твърди, че за нея е налице правен интерес от оспорване на заповедта от 1995г., тъй като тя не е влезнала в сила, не е била съобщавана на праводадателите й. Иска оспореното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба кметът на община Враца, чрез процесуалния си представител юрк. Стоянов, с писмен отговор, изразява становище за неоснователност на същата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното определение АС – гр. Враца е приел, че съгласно чл. 295 ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗТСУ /ППЗТСУ/, в редакцията действала към момента на издаване на оспорената заповед, дворищно – регулационните планове могат да бъдат обжалвани от заинтересованите лица, а съгласно ал. 3 на тази разпоредба – заинтересовани са тези собственици, чиито права и интереси се засягат пряко от издадения акт или отказ за издаването му. Предвид тази нормативна постановка, съдът е приел, че жалбоподателката не е заинтересована от оспорване, тъй като към момента на издаване на заповедта – 20.01.1995г. не е била носител на право на собственост върху имот, засегнат от заповедта, а е придобила същия на по – късен етап, а именно на 16.01.2012г. Поради това е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. Правилен е извода на първоинстанционния съд, че за жалбоподателката не е налице правен интерес от оспорване на заповед № 44 от 20.01.1995г. на кмета на община Враца. Законосъобразно е преценено, че след като към момента на издаване на административния акт жалбоподателката М. Петрова не е собственик на имот, за който се отнасят предвижданията на плана, то нейните права и интереси не са пряко и непосредствено засегнати от заповедта. Жалбоподателката не попада в кръга на лицата, посочени в чл. 295, ал. 3 във връзка с ал. 1 от ППЗТСУ (отм.) в редакцията, действала към момента на издаване на заповедта, поради което не е легитимирана да оспорва заповедта. Неоснователно е възражението, че праводателите й не са знаели за заповедта, както и че самата жалбоподателка не е знаела за заповедта, тъй като видно от нотариалния, с който тя е придобила части от имот е вписана заповедта, като придобития от нея имот е описан включително съобразно означението си по заповед № 44 от 20.01.1995г. Ето защо като достига до заключение, че жалбоподателката не е в кръга на лицата, за които е налице правен интерес от оспорване на заповедта, оставил е жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото, съд е постановил съответен на закона съдебен акт. Поради изложеното оспореното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съгласно чл. 143 ал. 3 АПК е основателно искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ и във връзка с чл. 25а от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да бъде определено в размер на 50 лева. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,