Определение № 119 от 28.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1850/2017 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. С определение №16, постановено на 30.01.2017г. от тричленен състав на ВКС, І ГО по гр.д.№246/2017г. подадената от Е. П. Д. касационна жалба с вх.№758008/03.06.2016г. срещу решение №3482/27.04.2016г. по в.гр.д.№4722/2014г. на Софийски градски съд е оставена без разглеждане и образуваното по тази жалба производство е прекратено. Определението е обжалвано от Е. П. Д.. В подадената на 21.02.2017г. частна жалба вх.№2011, съдържаща изрично уточнение, че е подадена против определение №16/30.01.2017г., постановено по гр.д.№246/2017г. на Първо ГО на ВКС, са изложени съображения, касаещи правилността на постановеното от въззивния съд решение, което е било обжалвано с касационна жалба вх.№758008/03.06.2016г. Ответникът по частна жалба С. Х. Т. не изразява становище. Частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да достигне до извода, че подадената от Е. П. Д. касационна жалба срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 27.04.2016г. по в.гр.д.№4772/2014г. в частта по исковете по чл.286 ГПК/отм./, следва да бъде оставена без разглеждане, тричленният състав на Първо ГО на ВКС е приел, че предявените по реда на чл.286 ГПК/отм./ искове са в общ размер от 3 833лв., т.е. цената им е под 5000лв. По отношение на частта от обжалваното решение, с която въззивният съд се е произнесъл по реда на чл.282 ГПК/отм./ по определяне на привременните мерки в делбения процес, тричленният състав на Първо ГО на ВКС е приел, че не подлежи на касационно обжалване съгласно приетото в т.6 от ТР №1 от 17.07.2001г. по тълк.д.№1/2001г. на ОСГК на ВКС. Така изложените съображения следва да бъдат споделени изцяло по причина, че на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК/ред. ДВ.бр.50/2015г./ подлежат само решенията по въззивни дела с цена на иска над 5000лв., каквато хипотеза в случая не е налице.. Предявени са по реда на чл.286 ГПК/отм./ искове за заплащане на необходими разноски за делбения имот /за направа на покрив, на външни подпорни колони и железобетонен пояс около къщата, измазване на стая и антре, наковаване на сачак, коване на дюшеме, монтаж на нови прозорци, прокарване на В и К инсталация, изграждане на външен и вътрешен канал, изграждане на шахта /отходна яма/, както и за заплащане увеличената стойност на делбения имот, дължаща се на извършени от С. Х. Т. подобрения. Така предявените претенции по сметки, макара да са заявени за съвместно разглеждане с иска за делба, представляват самостоятелни искове, различни от иска за делба, поради което не попадат в приложното поле на предвиденото в чл.280, ал.2, т.1 ГПК изключение, според което ограничението на допустимостта на касационното обжалване, предвидено в тази точка, не намира приложение по отношение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти. И тъй като цената на всяка една от предявените по реда на чл.286 ГПК/отм./ облигационни претенции е под предвидения в чл.280, ал.2 ГПК минимален размер, като под 5000лв. е и общият сбор от всички, заявени за съвместно разглеждане в делбения процес претенции по сметки, то следва да се приеме, че касационното обжалване е недопустимо. Не подлежи на касационно обжалване и постановеният от въззивния съд съдебен акт, инкорпориран в решение №3482/27.04.2016г., с който съдът се е произнесъл по заявеното по реда на чл.282 ГПК/отм./ искане за заплащане на обезщетение срещу ползването на имотите, предмет на делбения процес – съгласно даденото в т.6 на ТР №1/17.07.2001г. по тълк.д.№1/2001г. на ОСГК на ВКС тълкуване на процесуалния закон, искането за привременно разпределение на ползването на имуществата до приключване на делбения процес, както и за заплащане на обезщетние срещу ползването, заявено по реда на чл.282 ГПК/отм./ подлежи на двуинстанционно разглеждане. Постановеният от въззивния съд съдебен акт по подадена жалба срещу определението, с което първоинстнационния съд се е произнесъл по такова искане, не подлежи на касационно обжалване, както е прието и в обжалваното определение. По изложените съображения Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение