Определение № 441 от 07.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 329/2011 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК. Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 77144/4.ХІ.2010 г. на [фирма] – С. /по-нататък „О.” или „Б.”/, подадена чрез процесуалния й представител против въззивното определение № 22 на Софийския градски съд, ТК, Второ отделение от 17.ІІІ.2011 г., постановено по т. дело № 223/2011 г., с което е била оставена без разглеждане нейната касационна жалба срещу въззивното решение № 1582 на Пловдивския ОС от 11.ХІ.2010 г. по гр. дело № 2280/2010 г. и прекратено образуваното пр-во по чл. 288 ГПК. Единственото оплакване на частната жалбоподателка К. е за неправилност /незаконосъобразност/ на това прекратително определение на тричленния състав на ВКС. Като представя заверен от пълномощника й по реда на чл. 32 ЗА препис от товарителница № 003919 и инвокира доводи за погрешност на направената в обжалвания съдебен фактическата констатация досежно датата на подаване на оставената без разглеждане нейна касационна жалба, К. претендира отменяване на определението от 17.ІІІ.2011 г. и връщане на делото на същия състав на ВКС: за произнасяне по наведените съображения за приложно поле на касационния контрол спрямо атакуваното въззивно решение на Пловдивския ОС. По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по частната жалба [фирма]-гр. П. писмено е възразило чрез своя юрисконсулт по основателността на оплакването за неправилност на атакуваното прекратително определение на предходния тричленен състав на ВКС, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в образуваното пред ВКС пр-во по чл. 288 ГПК, частната жалба на М. А. К. от [населено място], ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази частна жалба е основателна. Независимо от това, че извършеното в мотивите към атакуваното прекратително определение на ВКС тълкуване на разпоредбата на § 25 от ПЗР на ЗИДГПК следва изцяло да бъде споделено, този съдебен акт е неправилен - поради съдържащата се в него погрешна преценка досежно действителната дата на подаване на оставената без разглеждане касационна жалба на М. К.. Видно от приложената към настоящата нейна частна жалба товарителница № 003919, издадена от регистрирания по чл. 7 ЗПУ пощенски оператор „Т. експрес”, е, че на датата 20 декември 2011 г. е била приета т. нар. документална пратка, адресирана до деловодството на Пловдивския ОС като писмо с обратна разписа /известие за доставянето му/. От този документ е видно, че адресатът е получил пратката на следващия ден – 21.ХІІ.2010 г. По аргумент от текста на чл. 62, ал. 2 ГПК, подаването на молба или жалба по пощата, отразено в съответното пощенско клеймо, е действителната дата на постъпването й в канцеларията на надлежния съд. В случая тази действителна дата предхожда влизането в сила на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията, която този текст придобива след изменението му със ЗИДГПК (Обн. в ДВ, бр. 100 от 21.ХІІ.2010 г.). Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение