Решение № 1255 от 29.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5943/2017 г.

Решение № 1255 от 29.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5943/2017 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Апелативен съд - П., представляван от председателя си, срещу решение № 690/6.02.2017 г. по адм. дело № 5604/2016 г. на Административен съд - С.-град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № Ж -391/2015 г. от 5.05.2016 г. на Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/. Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно - необосновано и постановено в противоречие с материалния закон, иска отмяната му изцяло, включително и в частта относно присъденото юрисконсултско възнаграждение на КЗЛД. Постъпила е и частна жалба, подадена от Апелативен съд - П., представляван от председателя си, срещу решение № 2404/10.04.2017 г. по същото дело, в частта му, с която Апелативен съд - П. е осъден да заплати на П. Т. З. сумата от 500 лева разноски по делото. Частният жалбоподател поддържа в частната жалба, че обжалваната част от решението е неправилна поради нарушение на материалния закон и иска отмяната й. Касационният и частен жалбоподател, в писмено становище, иска отмяна на обжалваните съдебни актове и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на разноските на Запрянов. Ответникът по касационната жалба - КЗЛД, чрез процесуален представител в съдебно заседание, иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната и частната жалба - П. Т. З., в два броя писмени становища, чрез процесуален представител, иска оставяне в сила на двата обжалвани съдебни акта и присъждане на разноски за производството пред ВАС. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови оспореното от касатора решение, АССГ е приел за установено, че оспореното пред него решение на КЗЛД е действително, като при приемането са присъствали изискуемите от чл. 8, ал. 6 от Правилника за дейността на КЗЛД трима от общо петима членове, като решението е взето с три гласа, поради което е спазен както изискуемият кворум, така и изискуемото мнозинство за взимане на решение. С решението на КЗЛД е обявил жалба рег. № Ж-391/16.09.2015 г., подадена от П. Т. З. срещу Апелативен съд - П. за основателна и на основание чл. 42, ал. 9 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ е наложил на Апелативен съд - П. имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева, за това, че в качеството си на администратор на лични данни е обработил личните данни на П. Т. З. в нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗЗЛД, като за периода от 13.03.2013 г. до 29.12.2015 г. на интернет страницата на съда в мотивната част на публикуваното определение № 792/2013 г. по ч. г. д. № 308/2013 г. са фигурирали изцяло изписани трите имена и адреса на Запрянов. АССГ е приел, че оспореното решение е в съответствие с приложимото материално право, не са допуснати съществени административно - производствени нарушения при постановяването му, спазен е едногодишният срок от откриване на нарушението по чл. 38, ал. 1 ЗЗЛД за сезиране на КЗЛД, определената имуществена санкция на администратора на лични данни - юридическо лице е в предвидения от закона минимален размер и е съобразена с целта на закона. Неоснователно е оплакването на касатора, че съдът е смесил понятията "кворум" и "мнозинство" при преценката му за действителността на оспореното решение на КЗЛД. Чл. 8, ал. 6 от Правилника за дейността на КЗЛД и нейната администрация регламентира кворума, при който се провеждат заседанията на КЗЛД, като сочи, че заседания на комисията се провеждат, когато присъстват най - малко трима души, колкото са присъствали в настоящия случай, както правилно е установил АССГ. Съгласно чл. 8, ал. 7 от същия правилник КЗЛД взема решение чрез явно гласуване с мнозинство от три гласа, което мнозинство също е налице в случая. Липсва твърдяното от касатора противоречие между нормите на правилника и ЗЗЛД. Нормата на чл. 8, ал. 6 от ПДКЗЛДНА относно кворума от трима не противоречи на нормата на чл. 7, ал. 1 ЗЗЛД, според която комисията се състои от предсдетел и 4 члена. В ЗЗЛД липсва норма, от която да се направи твърдения от касатора извод, че комисията може да заседава само в пълен състав от петима. Настоящият съдебен състава намира за неоснователно оплакването на касатора, че определяне с правилника на кворума, при който заседава КЗЛД е извън рамките на законовата делегация по чл. 9, ал. 2 ЗЗЛД, според която КЗЛД урежда с правилник своята дейност и дейността на администрацията си. Изискуемият кворум за провеждане на заседанията, който не е уреден в ЗЗЛД, е въпрос от дейността на КЗЛД, поради което не е извън законовата делегация по чл. 9, ал. 2 ЗЗЛД. Недоказано е твърдението на касатора, че Запрянов се е уведомил на по-ранна от посочената дата в мотивите на КЗЛД и съдебното решение за публикуването на трите му имена и адреса на интернет страницата на Апелативен съд - П. Единственото годно доказателствено средство съгласно чл. 39, ал. 1 АПК относно датата на уведомяването в административното производство са били депозираните от Запрянов обяснения по въпроса, които съгласно чл. 171, ал. 1 АПК имат доказателствена сила и в съдебното производство. Липсват доказателства за по-ранна дата, поради което правилно АС е възприел за дата на узнаване на нарушението посочената от Запрянов в обясненията му в административното производство. Оплакването за противоречие на съдебното решение с приложимия материален закон е неоснователно. По делото е установено по безспорен начин, че определение № 792/2013 г. по ч. г. д. № 308/2013 г. на АС - П. е публикувано на интернет - страницата на съда на 13.03.2013 г., като в мотивната част на определението са били изписани пълните три имена на Запрянов и адреса му и така публикуваните лични данни по смисъла на чл. 2 ЗЗЛД, позволяващи идентифицирането на лицето, са престояли на интернет страницата до 29.12.2015 г. в нарушение на чл. 64, ал. 3 от Закона за съдебната власт. АССГ е изложил законосъобразни мотиви, че видно от фактите по делото предприетите от администратора на лични данни организационни и технически мерки за защитаване на личните данни от неправомерен достъп, чрез заличаването им при публикуването на съдебните актове на интернетстраницата на съда, са неадекватни и неефикасни, след като е допуснал публикуване на лични данни и престояването им повече от две години в интернет. В случая е без значение дали физическото лице, което е следвало да ги заличи, е действало умишлено или непредпазливо, каквито доводи навежда касаторът. Неоснователен е доводът, че не всеки има достъп до така обработените неправомерно лични данни. Необходимостта да се кликне на определена функция на сайта и да се въведе номера на делото, за да се стигне до определението, не представлява ограничение на достъпа до неправомерно публикуваните лични данни. Отговорността на администратора на лични данни - юридическо лице е правилно ангажирана на основание чл. 42, ал. 9 ЗЗЛД, като е наложена имуществена санкция в най - ниския размер, предвиден в разпоредбата - 500 лева. Предвид изхода на делото на КЗЛД, която е била представлявана от юрисконсулт, правилно е присъдено юрисконсултско вънаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, в редакцията преди измението от ДВ бр. 8/2017 г., която е приложимата редакция предвид датата на определението за даване ход по същество на делото - 18.01.2017 г. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Частната жалба на Апелативен съд - П. е допустима, а разгледана по същество - неоснователна. Обжалваната част от решение № 2404/10.04.2017 г. с характер на определение, в която съдът се е произнесъл по искане по чл. 248, ал. 1 ГПК на Запрянов и е осъдил Апелативен съд - П. да заплати на П. Т. З. сумата от 500 /петстотин/ лева разноски по делото, е правилна. Както е посочил и АССГ, налице е хипотезата на чл. 143, ал. 1 АПК, искането за присъждане на разноски е било своевременно - преди даване ход на делото по същество, представен е договор за правна помощ с вписан заплатен хонорар в брой 800 лева, като на основание чл. 78, ал. 5 ГПК съдът предвид правната и фактическа сложност на делото не е присъдил пълния размер претендиран и заплатен адвокатски хонорар, а минималния за този вид дела - 500 лева. Както и АССГ е посочил, процесуалната активност на упълномощения по делото адвокат е ирелевантна при преценката дали се дължи или не заплатения адвокатски хонорар, при наличие на предпоставките по чл. 143, ал. 1 АПК и своевременно заявена претенция и своевременно представени доказателства за направените разноски. Няма възможност за по - голяма редукция на заплатеното възнаграждение, съобразно нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 36 ЗА, тъй като е присъдено минимално по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - 500 лева за административно дело без материален интерес, каквото е делото за Запрянов. Допуснатата техническа грешка при изписване на приложимата норма от Наредбата в мотивната част на определението, не е основаие за отмяната му и не е довело до присъждане на адвокатско възнаграждение в по-голям размер от минималния. Обжалваната част от решение № 2404/10.04.2017 г. с характер на определение, също следва да бъде оставена в сила като правилна. Предвид изхода на делото касаторът следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение на КЗЛД на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, в размер на 150 (сто и петдесет ) лева. В настоящето производство и вторият ответник е претендирал своевременно присъждането на заплатеното от него адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева в брой по договор за правна помощ от 08.01.2018 г., което е минималното предвидено за този вид дела по чл. 8, ал. 3 и чл. 9, ал. 3 Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, няма възможност за редукцията му под този размер. С оглед изложеното касаторът следва да заплати и направените разноски в размер на 500 лева на П. З.