Определение № 2497 от 05.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2023/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ/Агенцията), представлявана от председателя на Управителния съвет, чрез процесуален представител юрк. М. Милкова, срещу Определение № 12870 от 20.12.2023г., постановено по адм. дело № 12082/2023г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), тричленен състав на седмо отделение, с което е оставена без разглеждане частната жалба на Агенцията срещу Определение № 124/26.10.2023 г., постановено по КАНД № 351/2023г. по описа на Административен съд – Русе. В частната жалба се твърди неправилност на оспореното определение, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон – отменително основание по чл. 209 т. 3, във връзка с чл. 236 АПК. Излагат се съображения, че Административен съд – Русе правилно е указал обжалваемост на постановеното от него определение за спиране, а приемайки обратното, Върховният административен съд е лишил Агенция „Пътна инфраструктура“ от правото на касационна проверка на определението за спиране, с което е нарушил принципа на равнопоставеност на страните в процеса. Наред с горното се навеждат доводи за недопустимо разширителното тълкуване на чл. 631, ал. 1 ГПК от тричленния състав на Върховния административен съд и се сочи, че въпросната разпоредба касае единствено съда, отправил преюдициалното запитване. Обективирано е искане оспореното определение да бъде отменено, а делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът - "КРУСТАЛОВ ТРИ А" ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. Казанлък, [улица], [адрес], не ангажира становище по подадената частна жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като обсъди данните по делото и изложените пред настоящата инстанция доводи намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК, в рамките на законоустановения срок по чл. 230 АПК и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С атакуваното определение е оставена без разглеждане частната жалба на АПИ срещу Определение № 124/26.10.2023 г., постановено по КАНД № 351/2023г. по описа на Административен съд – Русе, с което производството по делото е спряно до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-61/2023 г., образувано по преюдициално запитване, отправено с Определение № 113/31.01.2023 г. по КАНД № 997/2022 г. на АС – Хасково. За да остави без разглеждане подадената частна жалба и да прекрати образуваното въз основа на нея съдебно производство, тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че фактите по делото сочат наличие на отрицателната процесуална предпоставка, визирана в чл. 215, т. 4 АПК, а именно - сезирането е насочено срещу акт, който не подлежи на обжалване. Позовавайки се на съдържащото се в чл. 631, ал. 1, изр. 2-ро ГПК, вр. с чл. 144 АПК изключение от общата обжалваемост на преграждащите определения съгласно чл. 229, ал. 1 АПК, решаващият състав е достигнал до заключение за липса на предвидена в закона възможност за инстанционна проверка на атакуваното определение. Възприетата теза е мотивирана по съображения за идентичност в правомощията на съда, пред който са поставени правните въпроси, по които е отправено преюдициално запитване по друго дело, и този, който сам е отправил запитването. Определението е правилно. Съгласно чл. 631, ал. 1, изр. 2-ро ГПК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл. 144 АПК, определението на съда, с което делото се спира поради отправеното преюдициално запитване, не подлежи на обжалване. Настоящата проверка предполага анализ на цитираната разпоредба, в контекста на хипотезата, в която съдът спира делото поради отправено от друг съд преюдициално запитване. Видно от материалите по делото, КАНД № 351/2023г. по описа на Административен съд – Русе е образувано по касационна жалба на "КРУСТАЛОВ ТРИ А" ЕООД срещу Решение № 544/25.07.2023 г., постановено по АНД № 946/2023 г. по описа на Районен съд (РС) – Русе, с което е потвърден Електронен фиш № [номер], издаден от АПИ, обективиращ волеизявление за налагане на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на административно наказание – имуществена санкция в размер на 2 500,00 лева, за нарушение на чл. 102, ал.2 ЗДвП. В качеството си на съд, който разглежда съответния спор като последна инстанция, АС – Русе е задължен по силата на чл. 267 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), респ. чл. 629, ал. 3 ГПК, при наличие на въпрос, обуславящ изхода по делото и предполагащ тълкуване от СЕС, да сезира последния, използвайки механизма на преюдициалното запитване. Това правомощие отразява позицията на съда по отношение приложимостта към поставения за решаване въпрос на правна норма, чието тълкуване може да извърши само СЕС. Спирането на делото по предписание на чл. 631, ал. 1 ГПК е само законова последица от тази преценка. Тя обаче не подлежи на съдебен контрол, на първо място, защото противното е приравнимо на въвеждане на възможност за извършване на инстанционна проверка на правните изводи на съда, които в случая се явяват елемент от едно окончателно съдебно решение (в този смисъл, приложимо по аналогия според настоящия петчленен състав на втора колегия на Върховния административен съд, е Тълкувателно решение № 8/07.05.2014 г., постановено по тълк. дело № 8/2013 г., ОСГТК на Върховния касационен съд (ВКС)), и на второ място, поради обстоятелството, че единственият субект, който може да ангажира становище относно наличието на предпоставките за образуване на производство по чл. 267 ДФЕС е СЕС, а не горестоящият в системата на националните съдилища съд (Вж.: Определение № 12659/15.12.2023 г., постановено по адм. дело № 10446/2023 г., петчленен състав на Върховния административен съд). Спирането на производството е пряка последица от правомощието на съда да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС, поради което и съдебният състав, пред който са поставени същите правни въпроси, по които е отправено вече преюдициално запитване по друго дело, има аналогични правомощия като съда, който вече е отправил преюдициално запитване. Поради тези съображения следва да се приеме, че и определението, обективиращо преценката на съда, пред който делото е висящо и пряко зависимо от отговора по образуван по искане на друг съд преюдициален спор, също е изключено от обхвата на инстанционния контрол по силата на специалната норма на чл. 631, ал. 1, изр. 2-ро ГПК. Съгласно нормата на чл. 633 ГПК, решението на СЕС е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България (РБ). В този смисъл съдът и без да е отправил запитването сам може, а при съответните предпоставки за това, е и длъжен да съобрази тълкувателния акт на СЕС. Допускането на съдебен контрол не само би разколебало единния характер на актовете за спиране, поставяйки разграничение между тях в зависимост от това дали преюдициалното запитване е отправено от съда, пред който делото е висящо или не, а от друга страна – би позволило извършване на контрол върху неограничимото правомощие на националния съд да се ползва от преюдициалните заключения на СЕС. (В този смисъл вж.: Определение № 14117/02.11.2011 г., постановено по адм. дело № 12431/2011 г., петчленен състав на Върховния административен съд). Застъпената от настоящия състав теза за недопустимост на разглежданото производство е възприета и във формиралата се съдебна практика на петчленни състави на Върховния административен съд, както следва: Определение № 1861/16.02.2024 г., постановено по адм. дело № 909/2024 г., петчленен състав на Върховния административен съд, Определение № 1708/14.02.2024 г., постановено по адм. дело № 1225/2024 г., петчленен състав на Върховния административен съд, Определение № 1686/13.02.2024 г., постановено по адм. дело № 905/2024 г., петчленен състав на Върховния административен съд, Определение № 1834/15.02.2024 г., постановено по адм. дело № 1124/2024 г., петчленен състав на Върховния административен съд, Определение № 12636/15.12.2023 г., постановено по адм. дело № 11181/2023 г., петчленен състав на Върховния административен съд, Определение № 1124/01.02.2023 г., постановено по адм. дело № 11176/2022 Г., петчленен състав на Върховния административен съд, Определение № 12659/15.12.2023 г., постановено по адм. дело № 10446/2023 г., петчленен състав на Върховния административен съд, Определение № 691/23.01.2023 г., постановено по адм. дело № 11649/2022 г., петчленен състав на Върховния административен съд, Определение № 10527/02.11.2023 г., постановено по адм. дело № 8179/2023 г., петчленен състав на Върховния административен съд. По изложените съображения тричленният състав на Върховния административен съд е формулирал съответно на закона крайно заключение за недопустимост на подадената частна жалба на основание чл. 215, т. 4, вр. чл. 236 АПК. В този смисъл атакуваното пред настоящата инстанция определение е правилно и следва да се остави в сила. Оплакването за неправилност, поради съществени нарушения за съдопроизводствените правила, не е аргументирано с конкретни съображения, поради което и касационната инстанция не дължи произнасяне по него. Останалите доводи на жалбоподателя са свързани с преценката на АС – Русе относно наличието на основание за спиране на делото, която обаче не попада в обхвата на настоящата проверка. При този изход на спора разноски не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,