Определение № 10623 от 09.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8767/2024 г.

Постъпила е частна касационна жалба от С. К. М. от гр.София, чрез адв. Банов, срещу Определение №735 от 30.04.2024 г. по адм. д. №194/2024 г. по описа на Административен съд – Перник, с което е оставена без разглеждане жалбата и, по която е образувано делото и съдебното производство е било прекратено и изпратено като преписка на Директор ТП на НОИ – Перник за произнасяне. В частната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради което се иска неговата отмяна и спорът за законосъобразността на оспорения административен акт да бъде разгледан по същество от съда. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Шесто отделение, съобрази следното. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С атакуваното определение състав на първоинстанционния съд е приел, че в случая е сезиран с жалба, с която се иска отмяна на Задължителни предписания №ЗД-1-13-00706003 от 20.01.2020г. на контролен орган в ТП на НОИ – Перник до осигурителя „Турбо–Механика“ЕООД, гр.Перник. След като е събрал административната преписка и установил, че актът не е бил обжалван пред съд, административният съдия заключил, че първо следва да бъде изчерпан реда на задължително административно обжалване пред Ръководител(Директор) на ТП на НОИ – Перник по специалната уредба на чл.117 ал.3, във вр. с чл.108 ал.1,т.3 КСО. Настоящият касационен състав споделя изводите на първостепенния съд. В тази връзка следва да се посочи на първо място, че се оспорват Задължителни предписания №ЗД-1-13-00706003 от 20.01.2020г. на контролен орган в ТП на НОИ–Перник, адресирани до осигурителя на М., в релевантния период - „Турбо–Механика“ЕООД, гр.Перник с посочено в тях основание в чл.108 ал.1,т.3 КСО. Дали страната има правен интерес от оспорването им по административен или съдебен ред следва да се прецени от съответния орган от администрацията или съда, след като бъде сезиран с жалба от лицето, което твърди, че има такъв интерес. В дадения случай правната регламентация на чл.117 КСО изчерпателно е уредила осъществяване първо на задължително административно обжалване на посочените в отделните алинеи и точки актове, вкл. тези по ал.1,т.3 – задължителни предписания на контролен орган именно по чл.108 ал.1,т.3 КСО. Дали същите покриват посоченото основание е въпрос по същество в съответното производство. Визираната правна уредба изисква преминаване през това административно обжалване винаги, когато е оспорен акт от категорията на изброените, с който долустоящият орган е разрешил въпроса по същество. Именно това е било направено и с оспорените задължителни предписания от контролен орган на ТП на НОИ–Перник. Не може да се сподели възражението, развито в частната касационна жалба на страната, че при търсена единствено нищожност на акта, то за нея е налице възможност да избира по кой ред да оспори акта, вкл. директно пред съда. Това е така, защото(за разлика от реда по ДОПК, където на оспорване подлежи ревизионният акт, а не решението на съответния Директор на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП) съобразно новелата на чл.118 ал.1 КСО пред съда на оспорване тук подлежи решението на Ръководителя на ТП на НОИ, но не и самостоятелно постановения акт по същество на спора на долустоящия орган. Не следва да се забравя също така и обстоятелството, че съгласно чл.117 ал.3 КСО Директорът има и правомощието да разреши сам въпроса по същество, вкл. и да установи твърдяната в жалбата до съда нищожност. Ако пък приеме, че М. не е страна в производството, респ. не притежава легитимация да атакува издадените до осигурителя и по това време предписания, то актът на Ръководителя на ТП на НОИ, с който той отказва да разгледа жалбата и, ще подлежи на съдебна проверка по реда на чл.88 АПК, поради липса в КСО на специални правила в тази насока. Останалите поставени в частната касационна жалба въпроси касаят преценка, но по същество на сезиращата първата съдебна инстанция жалба, поради което и не следва да се разглеждат тук. Консеквентно това обосновава и извода на касационната инстанция за правилност на атакуваното определение, с което жалбата на М. е изпратена по подведомственост на Директор на ТП на НОИ – Перник, поради което следва да се остави в сила. По тези съображения и на основание чл.235 ал.1 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение