Определение № 112 от 22.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1392/2018 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх.№ 10 от 02.01.2018 г., подадена от Л. Л. Ф. срещу определение от 15.11.2017 г. по в.ч.гр.д.№ 483 от 2016 г. /неправилно посочено в определението в.ч.гр.д.№ 486 от 2016 г./ на Великотърновския апелативен съд, с което е оставена без уважение молба на Л. Ф. за освобождаването му от заплащане на държавна такса в размер на 15 лв. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено. Ответниците по жалбата И. Т. С., С. Ж. Б. и М. Т. В. не взема становище. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните, счита следното: Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна, в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 ГПК /жалбоподателят е бил уведомен за обжалваното определение на Великотърновския апелативен съд на 18.12.2017 г., а частната жалба е подадена по пощата на 28.12.2017 г.- първия работен ден след 23.12.2017 г./ и срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване пред ВКС. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна поради следното: Съгласно чл.83, ал.2 ГПК съдът може да освободи от заплащане на държавна такса лице, за което бъде признато, че няма достатъчно средства да заплати тази такса. Установяването на имущественото състояние на това лице става чрез подаване на декларация за имуществено и семейно състояние. В конкретния случай с разпореждане от 12.09.2017 г. съдът е дал тридневен срок на жалбоподателя да представи такава декларация. Съобщението за това разпореждане на съда Л. Ф. е получил на 30.10.2017 г. До изтичане на дадения му от съда срок на 03.11.2017 г., както и до 15.11.2017 г., когато е постановено обжалваното определение, Ф. не е представил декларация за имущественото си и семейно състояние. Поради това правилно в обжалваното определение съдът е приел, че не е в състояние да прецени дали са налице законовите изисквания за освобождаването на жалбоподателя от държавна такса. Недоказано е твърдението на жалбоподателя, че в дадения от съда срок, с писмо с обратна разписка, е подал декларацията. Такова писмо с обратна разписка и декларация не се намират в кориците на делото, а жалбоподателят не е представил такива и като доказателства към частната му жалба. Такива доказателства не са представени и в дадения от ВКС с разпореждане от 12.04.2018 г. едноседмичен срок, който е изтекъл на 11.06.2018 г. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение