Определение № 2 от 05.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5112/2016 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2, пр. 1, вр. чл. 24, ал. 2 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (ЗОПДИППД – аргумент от § 5 от ПЗР на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ЗОПДНПИ). Обжалвано е определение № 3722/ 21.12.2015 г. при поправена очевидна фактическа грешка с определение № 2263/ 30.06.2016 г. по ч. гр. д. № 4995/ 2015 г., с което Софийски апелативен съд е оставил без уважение частна жалба срещу определение от 01.10.2015 г. по гр. д. № 4222/ 2011 г. на Софийски градски съд. Определението обжалват Н. С. Щ. и Р. К. Щ. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по процесуалноправния въпрос (допълнен и уточнен в духа на заявените касационни оплаквания съобразно указанията с т. 1 по тълк. д. № 1/ 2010 г. на ОСГТК на ВКС): Възниква ли правото на отмяна на обезпечителната мярка по чл. 24, ал. 2 и 3 от ЗОПДИППД за купувача по влязлото в сила конститутивно решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, когато продавачът по предварителния договор е ответникът по иска с правна квалификация чл. 28 ЗОПДИППД , а исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е вписана след вписване на възбраната? Касаторите считат, че въпросът обосновава изводите на въззивния съд, а допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК извеждат с довода, че въззивният съд го е решил в противоречие с определение № 3726/ 12.21.2015 г. по ч. гр. д. № 4279/ 2015 г. на Софийски апелативен съд. Искат определението да бъде отменено, защото неправилно отрича упражненото от тях право по чл. 24, ал. 2 ЗОПДИППД . Не са постъпили писмени отговори от ответниците по частната касационна жалба Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), правоприемник на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност (К.) и [фирма], правоприемник на [фирма], един от ответниците по иска по чл. 28 ЗОПДИППД . Писмен отговор не е постъпил и от Прокуратурата на Република България. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира частната касационна жалба с допустим предмет. Чл. 23, ал. 2 ЗОПДИППД предвижда, че определението на съда, с което се допуска или отказва налагането на обезпечителна мярка, подлежи на въззивно и касационно обжалване. Правото на третото лице да обжалва определението, с което обезпечителната мярка е допусната и да иска нейната отмяна, произтича пряко от закона - чл. 24, ал. 2 и 3 ЗОПДИППД . Следователно случаят попада в обхвата на чл. 274, ал. 3, т. 2, пр. 1 ГПК. Цената на иска надхвърля 5 000 лв. Следователно е преодоляна и забраната от чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК. Частната касационна жалба е подадена от легитимирани страни. Касатори са третите лица, чието право на отмяна на наложените обезпечителни мерки обжалваното определение отрича. Спазен е срокът по чл. 275, ал. 1, изр. 1 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на частната касационна жалба, а определението следва да се допусне до касационен контрол. Съображенията за това са следните: Въззивният съд е приел, че с разпоредбата на чл. 24, ал. 2 и 3 ЗОПДИППД касаторите обосновават упражненото право да искат отмяна на възбраните върху два апартамента в [населено място] като мерки в обезпечение на иска с правна квалификация чл. 28 ЗОПДИПП , предявен от КОНПИ срещу [фирма] и други физически и юридически лица. Въззивният съд е отрекъл титулярството на упражненото право и е потвърдил определението, с което първата инстанция е отхвърлила молбата по чл. 24, ал. 2 и 3 ЗОПДИППД . Мотивирал се е с това, че след вписването на обезпечителната възбрана върху двата апартамента е била вписана исковата молба по приложеното решение, с което по искове по чл. 19, ал. 3 ЗЗД на наследодателя на касаторите са обявени за окончателни два предварителни договора за покупко-продажба на същите апартаменти срещу [фирма] като правоприемник на [фирма]. Въззивният съд се е позовал на чл. 452, ал. 2, вр. чл. 453, т. 2 ГПК и е намерил за непротивопоставими правата, които касаторите черпят от влязлото в сила решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, на правата, които държавата черпи от вписаните възбрани като мерки в обезпечение на предявения иск по чл. 28 ЗОПДИПП срещу [фирма], правоприемникът на [фирма]. С влязло в сила определение № 3726/ 12.21.2015 г. по ч. гр. д. № 4279/ 2015 г. Софийски апелативен съд е приел, че е титуляр на правото по чл. 24, ал. 2 и 3 ЗОПДИППД ищецът по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, уважен с влязло в сила решение срещу ответника по иска по чл. 28 ЗОПДИПП и когато обезпечителната възбрана е вписана преди датата, на която е вписана исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. В определението се приема, че наложената обезпечителна мярка се отменя, стига купувачът да е платил цената по предварителния договор и да е представил декларацията по чл. 24, ал. 3 ЗОПДИППД . Касациионният контрол следва да бъде допуснат. Повдигнатият въпрос обосновава обжалваното определение, а приложеното към изложението влязло в сила определение обосновава допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Настоящият състав на Върховния касационен съд навира за правилна съдебната практика, проведена с обжалваното определение. Тя предполага следния отговор на процесуалноправния въпрос: когато исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД срещу ответника по иска по чл. 28 ЗОПДИППД е вписана след вписване на обезпечителната възбрана, ищецът по конститутивното решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД не е титуляр на правото на отмяна на обезпечителната мярка, предвидено в чл. 24, ал. 2 и 3 ЗОПДИППД . Мотивите са следните: Чл. 24, ал. 2 ЗОПДИППД признава правото на третото лице, което претендира самостоятелни права върху имуществото, по отношение на което са наложени обезпечителни мерки по иска с правна квалификация чл. 28 ЗОПДИППД , да поиска тяхната отмяна. Правата на третото лице са самостоятелни по смисъла на чл. 24, ал. 2 ЗОПДИППД, когато имуществото е придобито: 1) на оригинерно основание; или 2) преди проверявания период (арг. от обратното от чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД ); 3) е придобило имуществото от лице, различно от проверяваното и от лицата по чл. 5 – 10 ЗОПДИППД или 4) е придобило имуществото от проверяваното лице или от лицата по чл. 5 – 10 ЗОПДИППД , но способът е възмезеден, третото лице е добросъвестно, придобило е правата по възмезден начин, изплатило е действителната стойност на имуществото (чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД ) и неговите права са противопоставими на Българската държава, защото е изключена относителната недействителност от чл. 401 и чл. 452, ал. 1 и 2, вр. чл. 453 ГПК. Само в тези хипотези обезпечителната мярка неоправдано засяга правната сфера на третото лице, а законът му признава право на отмяна на определението за допускане на обезпечението върху имуществото, което не подлежи на отнемане в полза на държавата. Чл. 29 ЗОПДИППД признава на това трето лице и правото да встъпи (допълнително или главно) в производството по иска по чл. 28 ЗОПДИППД ). Когато исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД срещу ответника по иска по чл. 28 ЗОПДИППД е вписана след вписване на обезпечителната възбрана, ищецът по конститутивното решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД не е титуляр на правото по чл. 24, ал. 2 и 3 ЗОПДИППД . Съгласно чл. 401 ГПК, възбраната в обезпечение на иска поражда действието, предвидено в чл. 451 – 453 ГПК. Чл. 453, т. 2 ГПК решава конкуренцията на правата на държавата от обезпечения иск и тези на купувача от влязлото в сила конститутивно решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. На държавата са непротивопоставими правата на купувача по предварителния договор, когато исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е вписана след вписване на възбраната. Ищецът по конститутивното решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД няма право на отмяна на обезпечителната мярка и по причина, че неговото право на собственост върху имота, обект на възбрана, не е самостоятелно по смисъла на чл. 24, ал. 2 ЗОПДИППД . То е производно от правото на ответника по предявения иск с правна квалификация чл. 28 ЗОПДИППД . Настоящият състав на Върховния касационен съд следва да остави без уважение частната касационна жалба срещу правилното определение на въззивния съд.