Определение № 69 от 19.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 981/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба от страна на Н. В. И. от [населено място] срещу определение №126 от 15.11.2010г. по т. д. № 906/2010г. на ВКС, ТК, 2-ро отделение, с което е оставена без разглеждане молбата за отмяна по реда на глава 24 от ГПК на решение на Софийски градски съд 22.06.2010 г. по гр.д. №2179/2008 г., с което е обезсилено решението на СРС от 19.03.2008 г. по гр.д. 0 1540/2008 г. и производството е върнато за разглеждане от друг състав на районния съд. В частната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение. Ответникът по частната жалба не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 2 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС приема, че решение на Софийски градски съд 22.06.2010 г. по гр.д. №2179/2008 г., с което е обезсилено решението на СРС от 19.03.2008 г. по гр.д. 0 1540/2008 г. и производството е върнато за разглеждане от друг състав на районния съд не подлежи на отмяна по глава 24 от ГПК / 2007 г./, доколкото с него не се формира сила на пресъдено нещо по същество на спора. Настоящият съдебен състав споделя горните изводи по следните съображения: Процесуалноправният институт на отмяната на влезли в сила съдебни решения, както по отменения, така и по сега действащия ГПК е извънреден способ за защита срещу правните последици на едно незаконосъобразно съдебно решение, с което се създава положение на непререшаемост по същество на съдебния спор основано на силата на пресъдено нещо като последица от влизането в сила на акта. Ц. на така уредената правна уредба на отмяната е именно защитата, при наличие на съответните основания за това, срещу тази непререшаемост на спора по същество, при положение, че същият е решен неправилно от съда и това решение е влязло в сила, т.е. е породило своите правни последици. В тази насока е и константната задължителна и казуална практика на ВКС цитирана от състава на ВКС, ІІ т.о. в мотивите на обжалваното определение. В настоящия случай с атакуваното по реда на отмяната съдебно решение няма окончателно произнасяне от съда по същество на спора, а актът на първата инстанция е обезсилен като недопустим и делото е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на производствените действия и бъдещо ново произнасяне по същество на спора по иска на Н. И. срещу [фирма] от страна на Софийски районен съд. Следователно е правилна и преценката по реда на чл.307 от ГПК на състава на ВКС, че това решение не подлежи на отмяна по глава 24 от ГПК, поради което обжалваното определение, с което молбата за отмяна е оставена без разглеждане е законосъобразно и следва да се потвърди. Водим от изложеното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение