Определение № 8496 от 09.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4748/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна касационна жалба, подадена от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ чрез пълномощник Я. Кънчева, против Определение №2649/06.03.2024 г. на Върховен административен съд, тричленен състав на пето отделение, постановено по адм. дело №3663/2022 г. В жалбата се поддържа, че определението е неправилно, защото съдът не присъдил на страната претендираните съдебни разноски за заплатен депозит за вещо лице и държавна такса за образуване на делото пред касационната инстанция. Касаторът моли за отмяната на обжалваното определение и за присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции. В срока по чл. 232 АПК е постъпило писмено становище от „Драголин агро“ ООД, с което се поддържат доводи за неоснователност на жалбата и за правилност на определението на тричленния състав на Върховен административен съд. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт. Разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното Определение №2649/06.03.2024 г., постановено по адм. дело №3663/2022 г. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение е оставил без разглеждане молба с вх. №9271/ 23.06.2023 г. на старши юрисконсулт Я. Кънчева, като процесуален представител на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", за допълване на Решение №6516/19.06.2023 г., постановено по адм. дело №3663/2022 г. по описа на ВАС и е прекратил производството по адм. дело № 3663/2022 г. по описа на същия съд. За да се произнесе в посочения смисъл тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че искането е недопустимо, защото от страна на касационния жалбоподател не бил представен списък за разноски по чл. 80 ГПК, приложим и в съдебния административен процес на основание разпоредбата на чл. 144 АПК. Относно искането за изменение на решението в частта за разноските, тричленният състав се е позовал на разпоредбата на чл. 80, изр. второ ГПК и т. 2 от ТР № 6 от 06.11.2013 г., постановено по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд. Определението е частично неправилно. От данните по адм. дело №3663/2022 г. по описа на ВАС се установява, че в молба от 06.10.2022 г. до Върховен административен съд, пето отделение и преди разглеждане на делото в открито съдебно заседание, заместник-изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е изложил доводи по същество на правния спор и е поискал с оглед изхода на делото, присъждане на разноски, а именно: 400 лева заплатен депозит за вещо лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза пред първоинстанционния съд, 61,10 лева за внесена държавна такса за образуване на касационно дело и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. По касационното дело са представени доказателства за заплащане на сумата от 61,10 лв. от касационния жалбоподател. Молбата е била докладвана на 12.10.2022 г. в открито съдебно заседание по адм. дело №3663/2022 г. по описа на ВАС. С Решение №6516/19.06.2023 г. по адм. дело №3663/2022 г. ВАС, тричленен състав на пето отделение отменя Решение № 3467 от 27.05.2021 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 3013/2020 г. и вместо него постановява, че отхвърля жалбата на „Драголин агро“ ООД срещу Уведомително писмо с изх. № 02-230-2600/5176 от 23.11.2019 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2016 г. издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, както, и че осъжда „Драголин агро“ ООД да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ сумата от 200 лв., представляваща разноски по делото за двете съдебни инстанции В мотивите на съдебния акт тричленният състав на ВАС констатира, че касаторът претендира присъждане на понесените по делото разноски, които следва да му бъдат присъдени предвид изхода на правния спор. Също така, с молба от 09.03.2021 г. по адм. дело № 3013/2020 г. по описа на АССГ и преди разглеждане на делото в открито съдебно заседание на 07.04.2021 г., заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е изразил становище по същество на спора пред АССГ и е поискал присъждане на разноски пред първата инстанция вкл. и сумата от 400 лева-депозит за вещо лице. Доказателства за заплащане на депозита за вещо лице от органа са представени пред първата инстанция (л.213 от първоинстанционното дело). Съгласно разпоредбата на чл. 80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. В разпоредбата на чл. 143 АПК се съдържат материалноправните предпоставки за присъждане на разноски, като не се изключва приложението на чл. 80 ГПК, приложим съгласно препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК. Тълкуването на съдържанието на нормата на чл. 80 ГПК налага извод, че при непредставяне на списък с изброяване на направените по делото разноски, страната ще бъде лишена от правото да обжалва определения от съда размер на разноските. Противно на констатациите в обжалваното определение на тричленния състав на ВАС, заместник-директорът на ДФ „Земеделие“ e представил в срок списък с разноските по чл. 80 ГПК, инкорпориран в молбата му от 06.10.2022 г. по адм. дело №3663/2022 г. по описа на ВАС. При това положение, неправилно и в противоречие с нормата на чл. 143, ал.1 АПК във връзка с чл. 80 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, тричленният състав на ВАС е отказал да измени своето Решение №6516/19.06.2023 г. по адм. дело №3663/2022 г. и да присъди на страната сумата от 400 лева, платена като за депозит за вещо лице по първоинстанционното адм. дело №3013/2020 г. по описа на АССГ, както и сумата от 61,10 лева, представляваща внесена държавна такса за образуване на касационното дело. В тази част обжалваното определение на тричленния състав на ВАС следва да бъде отменено и делото върнато на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия по същество по подадената молба с вх. №9271/ 23.06.2023 г. на старши юрисконсулт Я. Кънчева, като процесуален представител на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", за допълване на Решение №6516/19.06.2023 г., постановено по адм. дело №3663/2022 г. на ВАС в частта за разноските. В останалата част частната касационна жалба е неоснователна, защото с Решение №6516/19.06.2023 г. по адм. дело №3663/2022 г. тричленният състав на ВАС е присъдил на Държавен фонд „Земеделие“ разноски в размер на 200 лева за двете съдебни инстанции. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,