Определение № 352 от 09.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 276/2010 г.

Производството е по чл.274 ГПК. Образувано е по частни жалби на М. Г. К. и С. О. К. срещу определение от 25.01.2010 г. по ч. гр. д. № 80 /2010 г. на Варненския окръжен съд, г.о. за което твърдят, че е неправилно и незаконосъобразно. Настоящият състав на ВКС намира следното: С обжалваното определение въззивният съд е оставил без разглеждане частна жалба на М. Г. К. и С. О. К. срещу разпореждане на първоинстанционния съд, с което е оставена без движение въззивна жалба срещу решение по извършване на съдебна делба и съдът е определил на двамата жалбоподатели държавна такса за въззивно обжалване на решение по извършване на съдебна делба в размер на 4,400 лева. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че с посоченото разпореждане не се прегражда пътя на производството по делбеното дело и не е предвидена законова възможност за обжалване на посоченото разпореждане, поради което депозираната жалба е недопустима. Обжалваното определение е законосъобразно. Разпореждането на съда за отстраняване на нередовности в подадена жалба не подлежи на самостоятелно обжалване, защото такова не е предвидено в ГПК и защото това определение не е преграждащо (така и т.5 ТР №1 /2001 г. на ОСГК на ВКС), такова е определението за връщане на жалбата поради неотстраняване на нередовностите в срок въпреки дадените указания, каквото може да последва.В (в мотивите на т.5. Определението, с което се оставя без движение производството по делото не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. Срещу това определение страната може да се защити чрез обжалване определението за прекратяване на делото.)ГПК не е предвидено самостоятелно обжалване на обжалваното разпореждане. Поради което не са осъществени предпоставките на чл.274,ал.1 ГПК за разглеждане по същество от въззивния съд на частните жалби на жалбоподателите срещу това разпореждане на първоинстанционния съд. Следователно частните жалби срещу определението на въззивния съд са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Жалбоподателите са двама и частните им жалби са две, внесена е държавна такса в размер на 15 лева от М. Г. К. за една частна жалба, остава дължима държавна такса в размер на 15 лева от С. О. К., за която следва да бъде осъден. Воден от изложеното и на основание чл.278 ГПК настоящият състав на ВКС, І о. на г.к.