Определение № 43 от 16.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7015/2014 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. И. В., [населено място], подадена чрез пълномощника и адвокат Т. Д., срещу определение № 15886 от 30.07.2014 год. по ч. гр.дело № 9542/2014 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено определение от 28.01.2013 г. по гр. дело № 28689/2006 год. на Софийския районен съд. С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото в частта относно приетата за разглеждане претенция по чл.286 ГПК/отм./. Въззивният съд е приел, че В. И. В. не е изпълнила указанията на съда за отстраняване нередовността на предявената претенция по сметки. Според жалбоподателя обжалваното определение е неправилно и постановено в нарушение на процесуалния закон. Не са посочени никакви конкретни правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложени са твърдения само, че обжалваното определение е в противоречие с практиката на ВКС и произнасянето на ВКС би имало значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Ответникът по частната касационна жалба В. И. В., [населено място], не е заявил становище. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Според ТР №1/2009 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.