Определение № 666 от 07.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 536/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма]– [населено място] против определение №1324 от 17.05.2011 г. по гр.д. №964/2011 г. на Пловдивски окръжен съд. Ответникът по частната жалба не е взел становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: За да постанови обжалвания резултат, съставът на Пловдивски окръжен съд е констатирал, че частната жалба на [фирма]– [населено място] против заповед №11581/17.11.2010г. на Пловдивски районен съд, в частта за разноските е подадена след изтичане срока по чл.413, ал.2 ГПК, поради което е процесуално недопустима. Този извод е направен с оглед датата на подаване на частната жалба- - 10.12.2010г. и датата на получаване на съобщението от страната за постановяването й – 29.11.2010г. Изводът, обаче е неправилен, тъй като не е съобразен с императивната разпоредба на чл.62, ал.3 ГПК, регламентираща случаите, при които решаващият съд е определил срок по-дълъг от установения в чл.275 ГПК, какъвто е и разглеждания случай, тъй като първостепенния съд е дал двуседмичен срок за обжалване по реда на чл.413, ал.2 ГПК. С оглед датата на получаване на съобщението за постановената заповед - 29.11.2010г. и поради това, че първостепенния съд е определил двусемичен срок за обжалване в частта за разноските, то и подаване на частната жалба на 10.12.2010г., води до извод за спазване на срока. С оглед изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на Пловдивски окръжен съд за произнасяне по частната жалба на „Б.- [населено място] против заповед №11581/17.11.2010г. на Пловдивски районен съд, в частта за разноските. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение