Определение № 23 от 15.01.2009 г. на ВКС по т. д. № 317/2008 г.

Образувано е по частна жалба на “П” ООД срещу определение № 178 от 26.06.2008 г. по ч.т.д. № 207/2008 г. на тричленен състав на ВКС-ТК, ІІ-во отделение. С частната жалба е наведено оплакване за незаконосъобразност, допуснати нарушения на съществени процесуални правила и необоснованост. Ответникът по частната жалба А. И. А. от гр. С. оспорва същата като недопустима и като евентуално поддържа и становището, че е неоснователна. Настоящият състав на ВКС, второ отделение на търговска колегия, като взе предвид доводите на страните във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК и данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. С обжалваното определение е оставена без разглеждане частната жалба на “П” ООД – в ликвидация, настоящ жалбоподател срещу определение № 109 от 26.03.2008 г. по ч.т.д. № 668/2007 г. на Старозагорския окръжен съд. С това определение окръжният съд, действащ като въззивна инстанция е оставил в сила определение от 21.11.2007 г. по ч.гр.д. № 2367/2006 г. на Старозагорския районен съд, с което е оставена без уважение молбата на настоящия жалбоподател за отмяна на допуснатото обезпечение на бъдещи искове чрез налагане на възбрана върху 19/51 ид.части от описаните недвижими имоти, собственост на дружеството му. В съобразителната част на определението, чиято отмяна се иска е прието, че молбата за отмяна на допуснатото обезпечение е постъпила в първоинстанционния съд на 2.07.2007 г. и съгласно § 2, ал.4 от ПЗР на ГПК (нова – Д.в.бр.50/2008 г./ производството по нея се разглежда по реда на отменения ГПК. Въз основа на това е направен извод, че частната жалба е процесуално недопустима като насочена срещу съдебен акт на въззивната инстанция, който съгласно т.7 на ТР № 1/2001 г. по гр.д. № 1/2001 г. на ВКС не подлежи на касационно обжалване. Определението е правилно. Преценката за допустимост на частната касационна жалба се извършва с оглед уредбата на обезпечителното производство, съдържаща се в отменения Граждански процесуален кодекс, приложимостта на който към настоящата хипотеза следва от императивната норма на § 2, ал. 4 от ПЗР на ГПК (ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г.)., предвид факта, че молбата за отмяна на допуснатото обезпечение е постъпила преди датата 1.03.2008 г. Въззивното определение, предмет на частната касационна жалба, не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване пред ВКС. Съгласно разпоредбата на чл. 218а, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.), такива са само определенията на въззивните съдилища, преграждащи по-нататъшното развитие на производството. Определението, с което въззивният съд се е произнесъл по законосъобразността на отказа на районният съд да отмени допуснатото обезпечение на бъдещите искове, не прегражда развитието на производството по делото и следователно не подлежи на касационен контрол. Недопустимостта да бъдат обжалвани определенията на окръжния или апелативния съд, в хипотезата, когато този съд е действал като въззивна инстанция по отношение на определенията по чл.315 и чл.321 ГПК (отм.) за допускане на обезпечение на иска или за отмяна на обезпечителната мярка е подчертана изрично и в Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. В същото е посочено, че тези определения подлежат на обжалване пред ВКС само в случаите, когато са постановени за първи път от въззивен съд, т. е. само в хипотезата, когато в производството по разглеждане на спора във въззивната инстанция за първи път е поискано допускане на обезпечение на иска, респ. отмяна на обезпечителната мярка, какъвто настоящият случай не е. В преходните и заключителни разпоредби на ГПК законодателят е определил границите на процесуалния закон по оношение на висящите производства, като изрично е уточнил кои от тях следва да се разгледат по реда на отменения Граждански процесиален кодекс. Доводът на жалбоподателя, че частната му жалба е постъпила преди публикацията в Д.в.бр.50/2008 г. на новата алинея 4 от §2 от ПЗР на ГПК, което обстоятелство не било съобразено при постановяване на обжалвания съдебен акт е неоснователен. Процесуалните норми имат незабавно действие, включително и по висящите дела, поради което решаващият състав на ВКС законосъобразно се е позовал на влязлата в сила към постановяване на определението му нова четвърта алинея към § 2 от ПЗР на ГПК, която намира приложение към всички обезпечителни производства, а не само по тези, образувани по молби за допускане на обезпечения, както неоснователно се поддържа от жалбоподателя. Аргумент в покрепа на този извод е ал.14 към цитирания §2, според която във всички непосочени изрично случаи производства, образувани по молби, постъпили до 1 март 2008 г., се разглеждат по отменения Гражднаски процесуален кодекс. Водим от горното настоящият състав на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС