Определение № 2990 от 18.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 197/2024 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по молба на „Клинър“ ООД, гр Пловдив, чрез адв. И. М., с искане за допълване на определение № 1901 от 05.07.2024 г. по т.д. № 197/2024 г. на ВКС, като се присъди адвокатско възнаграждение за депозирането на отговор на касационната жалба на Община Мадан против решение № 325 от 02.08.2023 г. по т.д. № 180/2023 г. на Пловдивски апелативен съд. Ответната страна – Община Мадан – депозира становище за неоснователност на молбата. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че искането е депозирано в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и следва да се разгледа по същество. Производството по т.д. № 197/2024 г. на ВКС, І т.о. е образувано по касационна жалба на Община Мадан против решение №325 от 02.08.2023 г. по т.д. №180/2023 г. на Пловдивски апелативен съд. Настоящият състав с определение № 1901 от 05.07.2024 г. по т.д. № 197/2024 г. на ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение, като в определението по чл. 288 ГПК липсва произнасяне по отговорността за разноски. От доказателствата по делото се установява, че „Клинър“ ООД, гр Пловдив и адвокат И. В. М. е сключен договор за правна защита и съдействие от 09.04.2024 г. с предмет изготвяне на отговор на касационна жалба по в.т.д. № 180/2023 г. на Пловдивски апелативен съд и представителство и е уговорено възнаграждение в размер на 18840 лв., платимо по банков път. Страната е представила фактура № 357/09.01.2024 г. във връзка с този договор и преводно нареждане по фактурата от 10.01.2024 г.. Като наредител в преводното нареждане е посочено лицето „А. П. А.“. По въпроса за присъждане на адвокатски хонорар в полза на страна в случай на позитивен за нея резултат, когато разноските са заплатени от трето неучаствало по делото лице, е налице константна практика на ВКС, която се споделя от настоящия състав – определение № 50001/10.01.2023 г. по т.д. № 1660/2021 г. на I т.о. на ВКС, определение № 14/07.01.2015 г. по ч.т.д. № 3082/2014 г. на I т.о. на ВКС, решение № 60007/15.07.2021 г. по т.д. № 783/2020 г. на I т.о. на ВКС, определение № 444/01.07.2019 г. по ч.т.д. № 1029/2019 г. на II т.о. на ВКС и цитирането в него съдебни актове. Съгласно дадените в ТР №6/2013 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, само когато е доказано извършването на разноски от страната в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл.78 от ГПК, поради което в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане от страната, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Изискването, страната да е направила реално разноските, които претендира да й бъдат заплатени от противната страна, поради което заплатените от трето лице – в случая А. П. А. – разноски за адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат като разноски, доколкото такова плащане не може да се приеме, че е за сметка на страната, за да е налице основание за присъждането му като реален неин разход. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение