Определение № 929 от 25.10.2010 г. на ВКС

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК, от Д. К. Т. чрез адвокат Д. Г. Ж. от АК гр. Д., срещу въззивното решение № 641 от 19.11.2009 г. по в. гр. д. № 764/2009 г. на Добричкия окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК по материалноправния въпрос дали стават лично притежание на единия съпруг вещи или части от тях, придобити по време на фактическата раздяла, и за придобиването на които е вложено лично имущество само на единия съпруг, и по процесуалноправния въпрос за преценката на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност. Ответниците С. К. И. и Н. К. П. не са подали писмени отговори. При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното: С обжалваното решение е потвърдено решение № 58 от 27.02.2009 г. по гр. д. № 1078/2008 г. на Добричкия районен съд, с което е допусната делба на дворно място, ноходящо се в с. Г. Колево, и на лек автомобил марка “Ф. У.”, между касатора Д. К. Т. и С. К. И. при равни дялове по ½ ид. ч., както и на къща, построена в друго дворно място, между съделители и при квоти: Д. К. Т. - ¼ ид. ч., С. К. И. - ¼ ид. ч. и Н. К. П. - ½ ид. ч. Въззивният съд приел за установено, че вещите са придобити по време на брака между Д. Т. и Ст. И., сключен през 1967 г. и прекратен с развод с влязло на 29.05.2008 г. съдебно решение, поради което представляват съпружеска общност. Отхвърлено е възражението на ответника по иска за делба, сега касатор, за изключването им от обхвата на съпружеската общност поради придобиването им с лични негови средства- трудови доходи като миньор, пенсия и реализация на отглеждани от него селскостопански култури и домашни животни, през период на установена фактическа раздяла, когато ищцата не е внасяла средства в семейството и това изключва нейния принос. Данните по делото сочат и това е установено с влязлото в сила решение за прекратяване на брака, че касаторът и Ст. К. са били във фактическа раздяла от 1992 г. Дворното място, съставляващо парцел IV-144 от кв. 11 по плана на с. Г. Колево, и ½ ид. ч. от къща, състояща се от три стаи, кухня, изба и клозет, находяща се в парцел V-144 от кв. 11 по плана на с. с., са закупени от касатора на 03.02.1995 г. с н. а. № 157/1995 г., а лекият автомобил - на 27.03.2006 г. След подробен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, във връзка с доводите на страните, въззивният съд приел, че не може да се направи единствен обоснован извод, че именно средствата, сочени от бившия съпруг като негови лични, са послужили за придобиването на спорното делбено имущество. По отношение на сумата 20 000 лева, която касаторът заплатил на майка си за закупуване на къщата, свидетелите нямат лична представа за произхода на средствата, а и фактическото им плащане от същия не доказва, че средствата са негови лични. Относно другия недвижим имот и лекия автомобил свидетелите не са дали информация за произхода на средствата. Същевременно е установено, че бившата съпруга е започнала работа в чужбина именно за да подпомага финансово семейството си; завръщала се е в страната за сватбените тържества на двете си деца; двамата съпрузи дарили семейното жилище на сина Н. Д. К.; последният е и разполагал с пълномощия да тегли суми от нейни сметки, като не е установено те да са използувани изключително за нейни или на сина нужди - т. е. нужди, които не са свързани със семейството на ищцата; на другия си син майката закупила лек автомобил. Затова, независимо от раздялата им с касатора, тя има принос в съвместния на семейството бюджет, поради което придобитото по време на брака имущество съставлява съпружеска общност, превърнала се с прекратяването на брака в обикновена съсобственост при равни дялове. Изложеното в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не обосновава допустимост на касационното обжалване по поставения от касатора процесуалноправен въпрос, тъй като в съответствие с постоянната практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 235, ал. 2 ГПК всички относими към предмета на спора доказателства са обсъдени от въззивния съд при разглеждане на твърденията за придобиване на делбените имоти от касатора при условията на пълна трансформация на лично имущество. По поставения от касатора поставения материалноправен въпрос следва да се посочи, че съгласно чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г. /отм./ съпружеска общност са вещи и права върху вещи, придобити по време на брака в резултат от съвместния принос на двамата съпрузи. В разглеждания случай юридическият момент на придобиване на собствеността е този на закупуването им през 1995 г., съответно през 1996 г., като с оглед противопоставеното от ответника правопрекратяващо възражение, е изследвано дали това е станало с взаимния принос на двамата съпрузи. За да бъде включено определено имущество в кръга на семейната общност, необхоД. е не само да е придобито по време на брачното съжителство, но и с общи средства на двамата съпрузи, защото законът изрично свързва кръга на съпружеската имуществена общност и със съвместния принос. Това изискване не би било налице, ако определено имущество е придобито при условията на окончателна фактическа раздяла, съпроводена с пълна разделност в отношенията между съпрузите. Такива обстоятелства по делото не са установени, защото не е доказана липса на общност на средствата по време на дългата фактическа раздяла. Следователно, не е установено да са били налице разкъсани икономически връзки между двамата съпрузи, които да изключват взаимния принос в придобитите на името на единия съпруг вещи. Касаторът не се е позовал на задължителна съдебна практика, на която да противоречи даденото от въззивния съд разрешение и затова основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице. Решението от 09.12.2008 г. по в. гр. д. № 457/2008 г. на Хасковския окръжен съд и определение № 75 от 04.02.2009 г. по гр. д. № 5385/2008 г. на ВКС на РБ, IV-то г. о., на които касаторът се позовава, не съставляват основания за допускане на касационно обжалване - първото не е влязло в сила, а второто е постановено в производство по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. Решение № 242 от 04.04.1989 г. по гр. д. № 144/1989 г. на ВС на РБ, II-ро г. о., разглежда различна от настоящата хипотеза - искът е отхвърлен по съображения, че етажът не е построен изцяло със средства от бащата, а има и участие на страните, при което Върховният съд е приел, че когато отхвърли иск за пълно преобразуване на личното имущество в придобитата по време на брака вещ, съдът следва да се произнесе за наличието на частично преобразуване. Ето защо не се констатира и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. По основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът не е изложили никаква обосновка. То не е и налице, тъй като по разрешаването на спорове между бивши съпрузи, при претенция за пълно или частично преобразуване на лично имущество, вложено при придобиването на конкретни вещи по време на брака, има формирана трайна съдебна практика, с която въззивният съд се е съобразил при постановяване на обжалваното решение. Хипотезата, пред която страните са изправени, не разкрива някаква специфика и затова разглеждането на настоящия случай не би допринесло и за точното прилагане на закона или за развитието на правото. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.