Определение № 144 от 29.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2483/2018 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по повод постъпила молба с вх. № 11062/20.12.2018г. от адв. П. Б. Н. с искане за допълване на определение № 829 от 04.12.2018г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските. Ответниците по молбата – Г. Н. Б. и М. Х. Б., не представят отговор. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Молбата е подадена в срока по чл. 248 ГПК, от легитимирано лице съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С определение № 829/04.12.2018г., постановено по настоящото дело, не е допуснато касационно обжалване на решение № 31/16.03.2018г. по гр.д. №38/2018 г. на Варненски апелативен съд, по подадената от ответниците в производството – Г. и М. Б., касационна жалба. В отговора на касационната жалба, ответниците по нея - Д. Х. М. и А. М. М., представлявани от адв. П. Н., своевременно са поискали присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение за оказаната им безплатна правна помощ съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, по което искане липсва произнасяне в определение № 829/04.12.2018г. по настоящото дело. При тези обстоятелства следва да се приеме, че са налице предпоставките за присъждане на съдебните разноски за адвокатски хонорар в полза на молителя, по реда на чл. 248 ГПК. Правото на разноски е имуществено право в полза на страната, постигнала благоприятен изход на спора, което същата може да упражни във всяка инстанция, в която приключва производството по делото. Съгласно чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение при осъществено безплатно процесуално представителство, съобразно изхода на спора, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. С оглед на това, в полза на адвоката на ответниците по касационната жалба /ищци в исковия процес/ – адв. П. Н., следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА по всеки от представените по делото договори за правна защита и съдействие. Размерът на дължимите разноски за оказаната безплатна правна помощ на двамата ищци възлиза общо на 4 395 лева, или по 2 197. 60 лева за всеки един от договорите за всеки един от ищците, изчислен съгласно разпоредбите на чл. 9, ал. 3, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, към която препраща нормата на чл. 36, ал. 2 ЗА. Предвид гореизложеното, молбата за допълване на определението в частта за разноските е основателна и следва да бъде уважена. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение