Определение № 2852 от 20.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1673/2023 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две частни жалби, съответно от Централната избирателна комисия /ЦИК/, представлявана от председателя К. Нейкова и от Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/, представлявана от В. Караджов, срещу Определение № 12040 от 23.12.2022 г. по адм. дело № 3603/2021 г. на тричленен състав на Върховния административен съд /ВАС/, четвърто отделение, с което са оставени без разглеждане касационните жалби на ЦИК и КЗЛД против Решение № 1636/15.03.2021г. на Административен съд- София град /АССГ/, десети касационен състав, по адм.д. № 2363 по описа на съда за 2021г. С частните жалби е отправено мотивирано искане за отмяна на определението поради оплакване за неговата неправилност. Ответникът по частните жалби - Коалиция "Демократична България- обединение", не изразява становище по частните жалби. След като обсъди представените по делото доказателства и становищата на страните, Върховният административен съд установи следното: Частните жалби са подадени от надлежни страни, в преклузивния срок по чл. 230 от АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, частните жалби са основателни. С обжалваното определение, на основание чл.228 във връзка с чл.166 от АПК, след като е отменено протоколното определение от 09.11.2022г., с което е даден ход по съществото на спора, са оставени без разглеждане касационните жалби на КЗЛД и на ЦИК против Решение № 1636/ 15.03.2021г. на АССГ, десети касационен състав, по адм.д. № 2363/2021г. За да постанови този резултат, ВАС е отчел, че предмет на обжалване пред АССГ са съвместни Указания относно обработването и защитата на личните данни, приети на основание чл.57, ал.1, т.49 от Изборния кодекс от Комисията за защита на личните данни с решение от заседание от 28.01.2021 год. и от Централната избирателна комисия с решение по т.4 от Протокол № 284 от 08.02.2021 година, в частта им: по раздел I „Общи положения“, т.2 в частта относно администратори, обработващи лични данни и лица, които обработват лични данни в изборния процес по указания на администратора: „...Правата и задълженията им по отношение на обработване на личните данни са ограничени, доколкото правата и задълженията им в изборния процес са изчерпателно и лимитативно изброени. Случаите, когато тези субекти обработват лични данни са изрично определени ИК /право на пряка видимост при установяване на резултатите от гласуването, право получаване на копие от секционния протокол и други/. При обработване на лични данни тези субекти не могат да излизат извън предвидените в ИК права и задължения“; по раздел II „Указания към администраторите на лични данни“, т.9 в частта „...Всички останали участници в изборния процес не могат да обработват лични данни чрез видеозаснемане и/или разпространение поради несъвместимост на ролята им в изборния процес с целта на обработване на лични данни чрез видеозаснемане в изборния процес. Функциите и ролите на тези участници изборния процес са изрично и лимитативно определени в ИК“. В мотивите си съдът е отчел, че с акта в обжалваните му части се засягат права и законни интереси и се създават задължения за неопределен брой адресати. Според съда пряко засегнати са посочените в него лица - застъпници, наблюдатели и представители на политически парии и коалиции и инициативни комитети, а косвено, опосредено, посредством посочените лица, засягането се разпростира върху обществеността, която излъчилата ги организация, представлява. Наред с това, в мотивите на обжалвания съдебен акт е съобразено, че при приемане на посочения акт компетентните органи са се позовали пряко на Регламент (ЕС) 2016/679 (Общ регламент относно защитата на данните), като видно от преамбюла на въпросните Указания, озаглавен „I Общи положения“, издателите на акта подчертават недвусмислено, че „Документът е изготвен въз основа на разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679, Насоките на Европейската комисия относно прилагането на правото на Съюза в областта на защитата на данните в контекста на избори от 12.09.2018 г., както и практиката на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД).“ Успоредно с това, в точка „2. Принципи на обработване на лични данни“ част „II. „Указания към администраторите на лични данни“, изрично е посочено, че „Всички участници в изборния процес, независимо дали са публични органи или частно правни субекти, са задължени да обработват лични данни в съответствие с принципите по чл. 5 от Регламент (ЕС) 2016/679“. В този контекст съдът е релевирал и факта, че по отправено преюдициално запитване по делото, предмет на разглеждане, Съдът на Европейския съюз се е произнесъл с Решение от 20 октомври 2022г. по дело С-306/21, с което е приел, че чл. 2, пар. 2, б.“а“ и чл. 6, пар. 1, б.“д“ вр. с чл. 6, пар. 2 от Регламент 2016/679 на ЕП и Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните), трябва да се тълкува в смисъл, че обработването на лични данни при провеждане на избори в дадена държава членка не е изключено от приложното поле на този регламент. Съдът е приел още, че член 6, параграф 1, буква д) и член 58 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкуват в смисъл, че тези разпоредби допускат компетентните органи на дадена държава членка да приемат административен акт с общо приложение, с който се ограничава или евентуално се забранява видеозаснемането при преброяване на изборните резултати в изборните помещения по време на избори в тази държава членка. На следващо място тричленният състав на ВАС е взел предвид настъпилото в хода на процеса законодателно изменение на чл.272 от Изборния кодекс / ИК, Доп. – ДВ, бр. 36 от 2021 г., в сила от 1.05.2021 г./, съобразно което "при отваряне на избирателните кутии и при установяване на резултатите от гласуването в изборното помещение може да присъстват кандидати, застъпници и представители на партии, коалиции и инициативни комитети съгласно чл. 117, ал. 6 и чл. 124, ал. 1, наблюдатели – при спазване изискването на чл. 114, ал. 2, по един регистриран анкетьор от регистрирана социологическа агенция и представители на средствата за масово осведомяване, като им се осигурява пряка видимост, включително чрез видеозаснемане или видеоизлъчване в реално време при спазване изискванията за защита на личните данни при преброяване на гласовете". Отчитайки, че изборите, по които е образувано производството по делото, са били насрочени за 04.04.2021 год., която дата предхожда изменението на правната норма, решаващият съдебен състав е приел, че визираната промяна в ИК разрешава по законодателен път обществените отношения предмет на спора, поради което не са налице процесуални предпоставки за съда да се произнесе с решение. Отпаднал е правният интерес на касаторите, още повече, че изборите, по които са били издадени процесните Указания са били насрочени за 04.04.2021 год. и са приключили. Обжалваното определение е неправилно. В противоречие с данните по делото тричленният състав на ВАС е извел правен извод, че ЦИК и КЗЛД нямат правен интерес да оспорват неблагоприятното за тях съдебно решение. Съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, вр. чл. 236 АПК право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. В конкретния случай, оспореното пред ВАС решение на АССГ е неблагоприятно за оспорващите ЦИК и КЗЛД, тъй като с него са отменени съвместно издадените от тях Указания относно обработването и защитата на личните данни, приети на основание чл.57, ал.1, т.49 от Изборния кодекс от Комисията за защита на личните данни с решение от заседание от 28.01.2021 год. и от Централната избирателна комисия с решение по т.4 от Протокол № 284 от 08.02.2021 година, в посочените по- горе части. Изложените от съда мотиви, рефериращи към настъпилата законодателна промяна, действително представляват факт с правно значение, но същите следва да бъдат обсъдени в констекста на преценката за наличието на правен интерес от обжалването на оспорения административен акт, а не на постановеното съдебно решение. Още повече, че с определение от 18.10.2021г. по същото дело съдебният състав правилно е приел / в съответствие и с разрешения преди това спор от Върховния административен съд относно обжалваемостта на акта с определение № 3146 от 10.03.2021г. по адм.д. № 2733/2021г./, че атакуваният административен акт на ЦИК и КЗЛД е акт с многократно действие при и по повод провеждането на избори, независимо от техния характер, т.е., както за национален, така и за европейски парламент, както за органи на местно самоуправление, така и за президент и вицепрезидент. С него се засягат права и законни интереси и се създават задължения за неопределен брой адресати, поради което не може да се сподели извода на тричленния състав на ВАС, че след като Указанията са издадени преди изборите, проведени на 04.04.2021г., то е отпаднал и правният интерес от извършване на съдебен контрол досежно законосъобразността на акта. На следващо място, от съществено значение е и още едно обстоятелство, върху което подробно се акцентира в частната жалба на КЗЛД. В постановеното определение по хода на делото от 18.10.2021г. изрично съдът е посочил, че дори и да се приеме, че осъщественото законодателно изменение на чл.272 от ИК е от значение за изхода на спора. то отворен остава въпросът за обезщетението, което лицата, претърпели вреди от действието на акта, могат да претендират с оглед неговата твърдяна незаконосъобразност, докато е бил действащ. Още повече, в ситуация, в която процесните Указания не са отменени или изменени, респ. същите продължават да са действащ акт, приет при изрично позоваване на правото на ЕС. От съществено значение е и обстоятелството, че по делото е отправено и преюдициално запитване, по което е постановено решение от СЕС, но последното е отчетено само формално в мотивите на обжалвания съдебен акт. За правилния изход на спора е необходимо тълкуването, дадено от СЕС с решението по дело С- 306/21, да бъде съотнесено към спорните факти. Следва да се подчертае, че в мотивите на обжалваното определение ВАС имплицитно приема, че оспорваният административен акт представлява акт по приложение на правото на ЕС /освен акт по приложението на националния ИК/, а първоинстанционното съдебно решение изрично изключва приложението на правото на ЕС спрямо обществените отношения, регулирани от оспорвания административен акт. В заключение следва още да се посочи, че съгласно нормата на чл.142, ал.1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Ето защо, тричленният състав на ВАС следва да прецени правилността на обжалваното решение досежно преценката относно законосъобразността на оспорения акт не към момента на осъщественото изменение, а към момента на издаване на оспореният акт – обстоятелство, което посоченото изменение не засяга и което, всъщност, правилно е отчетено като относимо от тричленния състав на ВАС в постановеното от него определение по хода на делото от 18.10.2021г., но впоследствие не е съобразено в мотивите на обжалваното определение. С оглед изложеното по- горе, касационните жалби на ЦИК и на КЗЛД против Решение № 1636/15.03.2021г. на Административен съд- София град по адм.д. № 2363/2021г. са били допустими и подадени от страни по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за които решението е неблагоприятно. Определението, с което съдът е прекратил производството по оспорване на първоинстанционното решение, е неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд за продължаване на съдопроизвоствените действия. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че наведените в частната жалба на КЗЛД доводи, че съдът се е произнесъл на несъответно правно основание- чл.166 от АПК, са ирелевантни. Очевидно се касае за техническа грешка, която не се е отразила върху изводите на съда. Така мотивиран, Върховния административен съд, петчленен състав