Определение № 1 от 06.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3594/2016 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. Образувано е по касационни жалби, подадени от [фирма] [населено място] и от Д. М. В.-К. и Н. Г. И. срещу въззивното решение № І-19 от 22.03.2016 г. по в. гр. д. № 1460/2015 г. на Бургаския окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК. Ответникът по касация [фирма] [населено място] счита, че липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване; К. М. В. - С. не е подала писмен отговор. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира, че жалбите са подадени в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, отговарят на изискванията на чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК и към тях са приложени изложения по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което са допустими. С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 1023/15.06.2015 г. по гр. д. № 5959/2013 г. на Бургаския районен съд и е отхвърлен иск с правно основание чл. 109, ал. 1 ЗС, предявен от касаторите и от К. Я. В., заместена от процесуалните си правоприемници Д. М. В. - К. и К. М. В. - С., за осъждане на ответника [фирма] да преустанови неоснователното си поведение, с което пречи на ищците да упражняват пълноценно правото си на собственост върху част от съсобствения между страните недвижим имот с идентификатор 07079.610.117 и адрес: [населено място], [улица], като премахне незаконна полумасивна постройка с площ от 55 кв. м., включваща дюнерджийница от 50 кв. м., състояща се от едно голямо помещение, санитарен възел и ниша-гардероб, и магазин за пакетирани стоки от 5 кв. м., която представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.610.117.3.1. Въззивният съд приел, че по иска с правно основание чл. 109 ЗС на установяване подлежи не само неоснователното действие на ответника, изразяващо се в извършване на законно или незаконно строителство, а дали то обективно създава пречки за нормалното ползване на имота, собственост на ищците. По довода на ищците, че ответникът има надлежна легитимация само за 26 кв. м. ид. ч. от имота съгласно нотариален акт за продажба № 63/1993 г., а построеният от него обект се разпростира на 55 кв. м. съгласно представения констативен нотариален акт № 60/2013 г., посочил, че построяването на законна или незаконна сграда или пристройка в съсобствен имот само по себе си не представлява неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС, тъй като всяко лице, което притежава право на собственост върху едно дворно място разполага с правомощието и да го застроява. При липса на съгласие за учредяване от съсобствениците на право на строеж, респективно - надхвърляне със строителството от ответника на собственическите му права от терена, следва правилото на чл. 92 ЗС и построеното, ако представлява самостоятелен обект, принадлежи на всички съсобственици на мястото, но сам по себе си този довод не е основание за уважаване на иск по чл. 109 ЗС. Само ако построеното/законно или незаконно/ пречи на останалите съсобственици да упражняват правата си в съсобствеността, последните могат да искат премахване на постройката. В случая ищците, носещи тежестта на доказване, не са установили извършеното от ответното дружество застрояване на имота да представлява пречка за упражняване в пълен обем на собственическите права на останалите съсобственици. Според одобрена през 1999 г. квартално-застроителна разработка, за процесния парцел не се предвижда празно дворно място - факт, относим към твърденията на ищците, че съществуването на магазина изключва достъпа им до незастроената част; не е доказано в каква насока застрояването на част от имота от ответника пречи на зареждането на обектите на останалите съсобственици със стока, при положение, че автомобилният достъп до всички обекти /и на ищците, и на ответника/ е ограничен и затова зареждането със стока се извършва от отворената за автомобили част на [улица]и [улица]. В изложенията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационните жалби, които са идентични, касаторите поставят следните въпроси: 1. „следва ли при незаконно строителство в съсобствен имот ищецът да доказва как и с какво строителството ограничава правото му на собственост в производството по чл. 109 ЗС и следва ли съдът при формиране на решението си да прецени според характера на постройката /по отношение нейната търпимост, нейния временен статут, съответствието й с предвижданията на ПУП - ПЗР и разпределеното между страните ползване на поземления имот/ дали тя сама по себе си не ограничава правото на собственост на останалите съсобственици да се упражнява в притежавания от тях обем”; 2. „следва ли да се доказва съвкупност от действия и бездействия наред с установеното незаконно строителство, за да бъде уважен иск по чл. 109 ЗС; следва ли да се доказва точно и конкретно с какво незаконният строеж пречи на засегнатия собственик да ползва имота си по предназначение или само с факта на неговото извършване в съсобствения имот това действие вече представлява нарушение правото на собственост на засегнатите съсобственици, което право може и следва да бъде защитено с иск по чл. 109 ЗС”; 3. „по прилагането на чл. 12 ГПК, чл. 235, ал. 2 ГПК /чл. 188 ГПК - отм./ и чл. 236 ал. 2 ГПК, а именно: длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства и доводи на страните, като конкретно и ясно изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата от него фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои - не, кои възприема и кои - не”. Преди да се произнесе по допускането на касационните жалби за разглеждане по същество, настоящият състав на ВКС, І-во г. о., съобрази следното: По част от поставените въпроси е констатирано, че има противоречива съдебна практика на различни състави на ВКС, поради което те са включени в предмета на т. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС като т. 3, а именно: „необходимо ли е ищецът по иск с правна квалификация чл. 109 ЗС във всички случаи да доказва, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право”. С оглед на това обстоятелство настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че е налице условието на чл. 292 вр. чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК за спиране на производството по разглежданото дело, поради което