Определение № 57 от 13.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 46/2024 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е във връзка с определение № 1496 от 23.08.2024 г., постановено по адм. дело № 484/2024 г. по описа на Административен съд - Перник, с което производството е прекратено, повдигнат е спор за подсъдност между него и Районен съд - Перник и делото е изпратено за произнасяне по този спор на смесения петчленен състав. Спорът е относно компетентния съд да разгледа подадената от Е. Д. Е. искова молба, с която от него са предявени искове с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) срещу Националния осигурителен институт (НОИ) за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в размер на 720 лева и неимуществени вреди в размер на 2000 лева, в резултат на незаконосъобразни действия на служители на ТП на НОИ - Перник, изразяващи се в удръжки на пенсията му в противоречие с чл. 446 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), в качеството на трето лице в изпълнение на запор, наложен от съдебен изпълнител. Настоящият петчленен състав на съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд, след като обсъди данните по делото, приема следното: Исковата молба е подадена до Районен съд - Перник, пред който е образувано гр. дело № 2885/2024 г. С определение № 1901 от 04.06.2024 г. е прието, че при така очертания в исковата молба правен спор е предявен иск по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), който по аргумент от чл. 14, ал. 1 ГПК и съгласно чл. 126, ал. 1, т. 6 АПК подлежи на разглеждане от административния, а не от общия съд. Изложени са съображения, че се претендират настъпили вреди от незаконосъобразни действия на служители на държавен орган по повод изпълнение на служебни задължения, а отправеното искане е за осъждане на ответника да заплати обезщетение за тези вреди, поради което квалифицира иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, прекратява производството и го изпраща по подведомственост на Административен съд - Перник. Това определение е обжалвано от ищеца с частна жалба пред Окръжен съд - Перник, който с определение № 539 от 24.07.2024 г. го потвърждава. От въззивния граждански състав е приет за правилен изводът, че в случая се претендира обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразно действие на длъжностно лице на НОИ като административен орган във връзка с изплащане на пенсия за инвалидност, т. е. при изпълнение на възложената му по силата на чл. 33, ал. 5, т. 6 от Кодекса за социално осигуряване административна дейност. След изпращане на делото в Административен съд - Перник е образувано адм. дело №484/2024 г. По него е постановено определение № 1496 от 23.08.2024 г., с което е повдигнат спорът за подсъдност, предмет на настоящото производство. В определението са изложени доводи, че неправомерните действия, от които се твърди настъпването на имуществени вреди за ищеца, са вследствие изпълнение на запор, наложен от частен съдебен изпълнител (ЧСИ) по конкретни изпълнителни дела, поради което не са причинени по повод на административна дейност, свързана с упражняване на властнически правомощия, въпреки че ответникът е административен орган. Посочено е, че вредите произтичат от процесуални действия, осъществени в хода на образувано изпълнително производство, развиващо се по реда на ГПК. Като се позовава на т. 5 от ТП № 2/19.05.2015 г. по тълк. дело № 2/2014 г., приема, че дейността на съдебния изпълнител няма характер на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ във вр. с чл. 203, ал. 1 АПК, съответно действията на третото задължено лице, изпълняващо запора също не представлява административна дейност и не се характеризира с властнически правомощия. По тези съображения приема, че спорът не му е подсъден. От данните по делото се установява, че производството пред Районен съд - Перник е образувано по искова молба на Е. Д. Е. срещу НОИ. В нея се твърди, че ищецът получава пенсия за инвалидност и работи на четиричасов работен ден по трудов договор, като от 01.01.2024 г. общият размер на пенсията и трудовото му възнаграждение надхвърля минималната работна заплата с около 100 лева. Излага, че срещу него има образувани няколко изпълнителни дела по описа на ЧСИ, по които е наложен запор върху пенсията му. Твърди, че от м. февруари до м. май 2024 г. включително, служители на ответника незаконосъобразно извършват удръжки от пенсията му в размер на по 180 лева, с което нарушават несеквестируемата част от нея или общо удържаната сума е в размер на 720 лева. Посочва, че търпи и неимуществени вреди в размер на 2000 лева. Искането до съда е да осъди ответника като юридическо лице и възложител на работа - чл. 49 ЗЗД да му заплати обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразното и противоправно поведение на негови служители от ТП на НОИ - Перник, изразяващо се в незаконосъобразни удръжки от пенсията му в нарушение на нормата на чл. 446 ГПК. Настоящият смесен петчленен състав намира, че компетентен да се произнесе по спора е Районен съд - Перник по следните съображения: Наведените в исковата молба твърдения сочат на образувани срещу ищеца изпълнителни дела пред ЧСИ, от който е наложен запор върху пенсията му, изплащана от НОИ. При тези данни следва да се приеме, че действията на служителите на ответника са в изпълнение на задължението му като трето задължено лице по смисъла на чл. 507 ГПК. Съгласно ал. 1 от цитираната разпоредба запорното съобщение на третото задължено лице се изпраща едновременно с изпращане на поканата за доброволно изпълнение до длъжника. Според чл. 428, ал. 2 ГПК поканата съдържа освен името и адреса на взискателя и съобщение за наложените запори. Задълженията на третото лице са регламентирани в чл. 508 ГПК. В чл. 446 ГПК са уредени хипотезите, в които може да се удържат определени суми и техните размери, ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата. Съответните процесуални действия в изпълнителното производство се осъществяват по предвидения в ГПК ред, вкл. и тези от третото задължено лице във връзка с наложени от съдебния изпълнител запори върху пенсията на длъжника. В случая се претендират настъпили вреди от действия на третото задължено лице в изпълнителното производство, образувано по реда на ГПК, поради това, че удържаните от пенсията на ищеца суми са над обхвата на несеквестируемия доход по смисъла на чл. 446 ГПК. Твърденията не се основават на извършвана от служители на НОИ административна дейност, нито наведените факти сочат, че ответникът действа в качеството му на административен орган от системата на изпълнителната власт. Той не осъществява властнически функции при упражняване на задълженията си като трето задължено лице в изпълнителното производство по ГПК. Специалният ред по ЗОДОВ е неприложим. В този смисъл е т. 5 от ТП № 2/19.05.2015 г. по тълк. дело № 2/2014 г. на ГК на ВКС и ОСС на ВАС. Правното основание, а оттам и редът за разглеждане на предявените искове се определя от твърденията в обстоятелствената част на исковата молба, както и от направеното искане. Изложените от ищеца факти и обстоятелства, на които се основават предявените искове, не попадат в хипотезите по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което подлежат на разглеждане от гражданския съд. Компетентен да се произнесе по тях съгласно правилата на чл. 103 и чл. 108, ал. 1, изр. 2 ГПК е Районен съд - Перник. По тези съображения и на основание чл. 135, ал. 5 АПК, настоящият петчленен състав на съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд