Определение № 271 от 19.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 108/2011 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], чрез адв. М. срещу определение №34 от 05.01.2011 год. на Бургаския окръжен съд по гр.д. № 2210/2010 год. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение, доколкото съдът не се е произнесъл по направеното във въззивната жалба искане на частния жалбоподател за отмяна на първоинстанционното решение в частта за разноските. Иска се отмяна на определението като се допусне за разглеждане обжалването на решението на Бургаския районен съд и в частта за разноските. Ответникът по частната жалба И. Й. М. чрез адв. Л. Г. оспорва частната жалба в писмен отговор по делото. Моли същата да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. приема следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт – определение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: [фирма], чрез адв. М. П. е обжалвал изцяло постановеното по гр.д. №2699/2010 год. решение на Бургаския районен съд, с което дружеството е осъдено да заплати на И. Й. М. дължимо възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 2 672,82 лв. за м. март и април 2009 год., и 234,37 лв. лихва за забава в плащането на това възнаграждение, като за разликата до 2 888,37 лв. на иска за главницата и до 253,27 лв. на иска за лихва, претенциите са отхвърлени. Дружеството е осъдено да заплати разноски в размер на 83,28 лв. и държавна такса в размер на 116,29 лв., а ищецът е осъден да заплати на дружеството разноски в размер на 18,86 лв. С обжалваното определение въззивният съд е оставил без разглеждане въззивната жалба срещу решението в частта, в която предявените искове са отхвърлени за горницата над присъдения до пълния предявен размер, поради липса на правен интерес. В останалата част жалбата е внесена за разглеждане в открито съдебно заседание. Определението е правилно. За жалбоподателя липсва правен интерес да обжалва решението в частта, в която предявените срещу него искове са отхвърлени. Липсата на правен интерес обуславя недопустимост на въззивната жалба в тази част, поради което съдът правилно я е оставил без разглеждане. В това производство съдът не е имал процесуалната възможност да се занимае с решението в частта за разноските. Съгласно чл. 78,ал.1 и 3 ГПК решението в частта за разноските е обусловено от решението по предявените искове като разноски се присъждат съразмерно с уважената и отхвърлена част от исковете. Доколкото въззивният съд е дал ход на жалбата срещу първоинстанционното решение, в частта, в която исковете са били уважени, той имплицитно е дал ход на същата и в частта за разноските като въпросът за разноските следва да се реши с решението по съществото на спора и в съответствие с изхода по него. С оглед на изложеното, частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о