Решение № 3238 от 18.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 232/2024 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП/Комисията), чрез процесуален представител старши юрисконсулт в Дирекция "Защита на потребителите при продажби от разстояние" на КЗП Я. Стоянова, срещу Решение 6960/15.11.2023 г., постановено по адм. дело 9331/2023 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което по жалба на "СПЕЦИАЛИЗИРАНА ОЧНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ АКАД. ПАШЕВ", с [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. София, район "Подуяне", ул. "Емануил Васкидович" 51, е отменена негова Заповед 826/22.08.2023 г., забраняваща на "СПЕЦИАЛИЗИРАНА ОЧНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ АКАД. ПАШЕВ" при упражняване на своята дейност да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68е, ал. 2, предл. 3-то от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), състояща се в непредоставяне своевременно на съществена информация относно таксуването на разговор при обаждане на телефонен номер 0700 20 266, на интернет страницата https://sobalpeshev.com. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1-во АПК. Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за законосъобразност на атакувания пред АССГ индивидуален административен акт. Развива съображения, че съдът е достигнал до неправилно заключение за недоказаност на фактите, субсумиращи се под фактическия състав на принудителната административна мярка (ПАМ), визирана в чл. 68е, ал. 2, предл. 3-то ЗЗП. Твърди, че обратно на приетото от решаващия състав, дружеството е осъществило нелоялна търговска практика, изразяваща се в непредоставяне своевременно на съществена информация относно таксуването на разговор при обаждане на телефонен номер 0700 20 266, на интернет страницата https://sobalpeshev.com. Поддържа, че информацията относно допълнителното заплащане на разговора с обявения на интернет страницата на проверяваното дружество телефонен номер е съществена по смисъла на чл. 68е, ал. 4, т. 3 ЗЗП, поради което липсата й може да повлияе на икономическото поведение на потребителя по описания в чл. 68е, ал. 2, предл. 3-то недопустим начин. Сочи, че сред групата потребители, към които е насочена практиката, са включени и уязвими лица като възрастни хора/пенсионери, които не биха положили допълнителни усилия, насочени към търсене на съответната информация относно цената на проведения от тях разговор в интернет. Във връзка с последното, счита за неправилен и извода на първоинстанционния съд, че у обществото е налице знание относно това, че телефоните, започващи с "0700", са платени. Нарушението според касатора се потвърждава и от факта, че на потребителя не е предоставена алтернативна възможност за записване на час, т.к. на сайта, в секция "За контакти", е посочен единствено процесният телефонен номер и факс номер за връзка. В контекста на развитие от решаващия състав на АССГ съображения за неспазване на законоустановената форма при издаването на акта, твърди, че заповедта съдържа всички задължителни по силата на чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, а посочената в Констативен протокол (КП) 0001551/29.05.2023 г. по-ранна дата е тази, на която е започнала проверката, а не обозначение на момента на приключването й. Като допълнителен аргумент се позовава на материалната доказателствена сила, която чл. 179, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) придава на протокола в качеството му на официален свидетелстващ документ. По изложените съображения претендира отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване на спора по същество с отхвърляне на жалбата против оспорената заповед на председателя на КЗП. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение съгласно Закона за правната помощ (ЗПП). Ответникът "СПЕЦИАЛИЗИРАНА ОЧНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ АКАД. ПАШЕВ", в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител адв. Х. Расташки от Софийска адвокатска колегия (САК), оспорва касационната жалба. С отричащи основателността й доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна, по следните съображения: С атакувания съдебен акт е отменена Заповед 826/22.08.2023 г. на председателя на КЗП, с която на основание чл. 68л, ал. 1, във връзка с чл. 68в, във връзка с чл. 68г, ал. 4, във връзка с чл. 68е, ал. 2, предл. 3-то ЗЗП и чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката и индустрията и на нейната администрация и Решение, обективирано в т. 2 от Протокол 24/14.07.2023 г. на КЗП, на "СПЕЦИАЛИЗИРАНА ОЧНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ АКАД. ПАШЕВ" е забранено при упражняване на своята дейност да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68е, ал. 2, предл. 3-то ЗЗП, състояща се в непредоставяне своевременно на съществена информация относно таксуването на разговор при обаждане на телефонен номер 0700 20 266, на интернет страницата https://sobalpeshev.com. За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че в Комисията е постъпил сигнал с вх. Ц-00-1216/22.03.2023 г. по описа на КЗП, в който е формулирано искане за предоставяне на съдействие във връзка с премахване на обявен на интернет страницата на "СПЕЦИАЛИЗИРАНА ОЧНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ АКАД. ПАШЕВ" импулсен телефон. Потребителят е изложил твърдения, че стационарният телефон не се вдига, а при осъществена връзка с импулсния, се изчаква прекалено много време, което води до висок разход само за записването на час за преглед. КЗП със свое писмо с изх. Ц-00-1216/19.04.2023 г., е изискала от подателя на сигнала информация относно двата телефонни номера, които са засегнати в оплакването. В отговор на отправеното запитване, потребителят е посочил, че стационарен телефон няма, а единствената възможност за свързване с клиниката е по факс 02/945 43 24, и на импулсен телефон с номер 0700 20266. Извършена е проверка, в хода на която е установено, че сайтът https://sobalpashev.com предоставя медицински услуги по смисъла на Закона за електронната търговия (ЗЕТ), като съгласно информация, получена от управителя на "СПЕЦИАЛИЗИРАНА ОЧНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ АКАД. ПАШЕВ" през интернет страницата оперират две дружества, както следва: "СПЕЦИАЛИЗИРАНА ОЧНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ АКАД. ПАШЕВ" и Медицински център за зрение "Проф. К. Пашев" ЕООД. При контролно позвъняване на обявения телефонен номер 0700 20266 е получено следното съобщение: "Благодарим Ви, че избрахте Очна болница Академик Пашев". След свързване със служител на проверяващите е обяснено, че телефонът служи за записване на час за болницата и медицинския център. Извършена е проверка и на интернет страницата, при която е констатирано, че на същата е предоставена следната информация: "В Медицински център и Очна болница "Акад. Пашев" се извършват прегледи, диагностика, консервативно и оперативно лечение (отлепване на ретина, катаракта, глаукома, съдови заболявания и други) на всички очни заболявания. За повече информация, записване на час за преглед и операции, свържете се с нас на телефон 0700 20 266. В секция "За контакт" е посочен адрес кв. "Суха река", сграда на VIII-та поликлиника, ет. 1 /срещу централния вход/, ул. "Ем. Васкидович" 51, 1517, гр. София, телефон - 0700 20 266 и факс 02/945 43 24. Във връзка с констатациите от извършения контрол, обективирани в КП 0001551/29.05.2023 г., КЗП, с т. 2 от Протокол 24/14.07.2023 г., е взела решение, че "СПЕЦИАЛИЗИРАНА ОЧНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ АКАД. ПАШЕВ" използва заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68е, ал. 2, предл. 3-то ЗЗП, състояща се в непредоставяне своевременно на съществена информация относно таксуването на разговор при обаждане на телефонен номер 0700 20 266, на интернет страницата https://sobalpeshev.com. Дружеството, според Комисията, не е предоставило данни, че обаждането би могло да доведе до допълнителни разходи за потребителя. Изложени са аргументи, че ако последният знаеше, че разговорът се таксува съгласно индивидуалния му план, би помислил за варианта да запише часа си през интернет платформата на клиниката или по електронен път чрез изпращане на имейл. Съгласно взетото решение, на 22.08.2023 г. председателят на КЗП е издал и оспорената пред АССГ заповед. Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба съдът е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на приложимата процедура, но в нарушение на изискването по чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК и при неправилно приложение на материалния закон. Решаващият състав е формулирал заключение, че актът не съдържа датата, на която е извършена описаната в него нелоялна търговска практика, а препращането към решението на КЗП не санира порока, доколкото той също не носи тази информация. Отделно от това, съдът е установил разминаване между отразената в констативния протокол дата 27.06.2023 г. и датата, на която е съставен този протокол 29.05.2023 г. При преценката за съответствието на атакуваното волеизявление с материалния закон, АССГ е съобразил регламентацията на описаните в акта нормативни разпоредби и становищата на страните, в резултат на което е достигнал до заключение, че административният орган незаконосъобразно е упражнил правомощието си по чл. 68л, ал. 1 ЗЗП да забрани на "СПЕЦИАЛИЗИРАНА ОЧНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ АКАД. ПАШЕВ" да прилага заблуждаваща нелоялна търговска практика. Мотивирал е извода си по съображения, че в случая търговецът предоставя услуги по диагностика и лечение, поради което липсата на информация досежно заплащането за телефонния разговор за записване на час не би могло да се отрази върху мотивацията на потребителя да извърши лечението, от което има нужда. Според съда тя би могла единствено да доведе до неоправдан разход, още повече че обществото е наясно, че телефоните, започващи с 0700, са импулсни. По изложените съображения АССГ е отменил по жалба на "СПЕЦИАЛИЗИРАНА ОЧНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ АКАД. ПАШЕВ" атакуваната заповед на председателя на КЗП. Решението е валидно, допустимо и правилно. Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, и спазването на процедурата по издаването му, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. Спорът, предвид застъпените пред касационната инстанция защитни тези, е относно спазването на законоустановената форма, както и по приложението на материалния закон в контекста на упражненото от административния орган властническо правомощие. Защитата на потребителите е основен приоритет на ЕС. Съгласно разпоредбата на чл. 153, § 1 и § 3, буква "a)" от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) Общността допринася за постигане на високо ниво на защита на потребителите чрез приетите от нея мерки, съгласно член 95. Безспорно възможността на потребителя да вземе своето информирано решение досежно потребността си от дадена стока или услуга може да бъде силно повлияна от нелоялни търговски практики. Именно по тази причина европейският законодател императивно ги забранява, регламентирайки комплекс от правила, съдържащи се в Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета (Директива 2005/29/ЕО /Директивата), които да хармонизират уредбата в държавите членки в посочената сфера. Единната забрана за прилагане на нелоялни търговски практики, които изопачават икономическото поведение на потребителите, е изрично изведена в Съображение 11, изр. 2-ро от преамбюлната част на Директивата, и се съдържа като правило в разпоредбата на чл. 5, § 1. Съгласно дефинитивната норма на чл. 5, § 2 Директивата една търговска практика е нелоялна, ако противоречи на изискванията за дължимата професионална грижа и съществено изопачава или е възможно да изопачи съществено икономическото поведение по отношение на продукта на средния потребител, до когото достига или за когото е предназначена стоката, или на средния представител на група, когато една търговска практика е ориентирана към група потребители. По предписание на § 4 от същата разпоредба, търговските практики са нелоялни и когато са заблуждаващи по смисъла на членове 6 и 7, или са агресивни по смисъла на членове 8 и 9. Чл. 7, §1 Директива 2005/29/ЕО дефинира като заблуждаваща тази търговска практика, която във фактически контекст, отчитайки всички характеристики и обстоятелства и ограниченията на средството за комуникация, пропуска съществена информация, необходима на средния потребител съгласно контекста, за да вземе решение за сделка на база осведоменост и следователно подтиква или е възможно да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Цитираните предписания на чл. 5, § 1, § 2, § 4 и чл. 7, § 1 Директивата са дословно възпроизведени в националния правопорядък съответно с разпоредбите на чл. 68в, чл. 68г, ал. 1 и ал. 4 и чл. 68е, ал. 2 ЗЗП. Съдът на Европейския съюз (СЕС) е имал възможност да се произнесе по тълкуването на чл. 5 и чл. 6 Директива 2005/29/ЕО, като в свое Решение (първи състав) от 19 септември 2013 г. по Дело С-435/11 г. провежда разграничение между двете норми, приемайки че съставът на заблуждаващата търговка практика, уреден в чл. 6, § 1 Директивата, е специален по отношение на този по чл. 5, § 2 от същата, поради което наличието на предпоставките, визирани в него, прави безпредметен анализа на тези, посочени в чл. 5, § 2. Това становище е застъпено и в Решение (първи състав) от 16 април 2015 г. по Дело С-388/13 г. Същото се отнася и за останалите хипотези на нелоялна търговска практика, каквато например е тази по чл. 7, §1 Директивата. Предвид аналогичното съдържание на чл. 7, §1 Директивата и чл. 68е, ал. 2 от националния ЗЗП, това тълкуване следва да бъде съотнесено и към последната разпоредба. В този смисъл твърдението за заблуждаваща търговска практика по чл. 68е, ал. 2 ЗЗП не е обвързано от мотивиране на хипотезата по чл. 68г, ал. 1 с.з. Проявлението на визираните в чл. 68е, ал. 2 от закона предпоставки е достатъчно, за да бъде формулиран извод за нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68в и да бъде правилно забранена същата по реда на чл. 68л, ал. 1 ЗЗП със заповед на председателя на КЗП. Предписанието на чл. 68е, ал. 2 ЗЗП, възпроизвеждащо чл. 7, §1 Директивата, нормира три хипотези. Третата от тях, на която се е позовал и административният орган в случая, се характеризира с кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) търговска практика, свързана с предлагането на стоки и услуги; 2) тази търговска практика да се състои в непредоставяне своевременно на съществена информация по смисъла на ал. 1 с.з. и 3) като резултат, респ. възможен такъв, да е взето търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика. В контекста на последната предпоставка, настоящият състав на Върховния административен съд намира за необходимо да посочи предварително, че съгласно формиралата се еднопосочна съдебна практика преценката дали пазарното поведение на търговеца осъществява състава на заблуждаваща търговска практика като проявна форма на забранена нелоялна търговска практика, следва да бъде извършвана за всеки отделен случай при съвкупна и обективна оценка на доказателствата. (Виж: Решение 15363/11.12.2018 г., постановено по адм. дело 11267/2017 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 9627/15.07.2020 г., постановено по адм. дело 7983/2019 г., VII о. на Върховния административен съд и др.). Изхожда се от средния добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив потребител. Съгласно съображение 18 Директива 2005/29/ЕО "критерият за "средния потребител" не е статистически, а националните съдилища и административни власти трябва да използват своята собствена преценка, за да определят типичната реакция на средния потребител в съответния случай. По аргумент от чл. 68е, ал. 1 ЗЗП съществена е тази информация, която е необходима на средния потребител в зависимост от ситуацията за вземането на търговско решение. Ориентир, съгласно същата норма, е целият фактически контекст на използваната търговска практика, всички нейни характеристики и обстоятелства, както и ограниченията на използваното средство за комуникация. При тези предварителни терминологични бележки, настоящият състав на Върховния административен съд намира, че първостепенният съд е достигнал до правилно заключение за липса на елементите от фактическия състав на заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68е, ал. 2, предл. 3-то ЗЗП. По смисъла на легалната дефиниция, съдържаща се в § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП, "търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. Съгласно §13, т. 2 ДР на ЗЗП "търговец" е всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка. В този смисъл "СПЕЦИАЛИЗИРАНА ОЧНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ АКАД. ПАШЕВ" се явява търговец по смисъла на цитираното нормативно предписание. Дружеството е вписано в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ), като видно от отбелязванията по партидата му, по които не се спори, същото се занимава с извършване, диагностика и лечение на заболявания, болнично наблюдение, профилактика и рехабилитация, клинични изпитвания на лекарствени продукти и медицински изделия, съгласно действащото в страната законодателство, учебна и научна дейност, както и търговска дейност, свързана с основния предмет. Предоставянето на описаните услуги като част от професионалната дейност прави проверявания субект търговец по смисъла на закона. Предоставянето на възможност за записване на час за преглед е услуга, която безспорно може да се окачестви като "търговска практика" по смисъла на §13, т. 23 ДР на ЗЗП. Не са налице обаче последните два елемента от състава на приложената от председателя на КЗП ПАМ. Страните не спорят, че на стопанисвания от проверяваното дружество интернет адрес - https://sobalpeshev.com, не е предоставена информация, че разговорът с телефона за връзка 0700 20 266, на който потребителите могат да се обадят, за да запишат час за преглед в клиниката, се таксува съгласно абонаментния план на съответното лице, а не е безплатен. Спорът е дали липсата на тази информация хипотетично води до вземане на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика. Съгласно конкретиката на спора, решението на потребителя касае въпроса дали да си запише час за преглед в очната болница или да не го стори. Ноторен факт е, че нуждата от диагностика на очите може да бъде продиктувана или от желание на съответния пациент за профилактика на зрението му или от влошаване на текущото му здравословно състояние. Тези причини вече са довели до вземането на решение за записване на час за преглед. Обаждането на обявения на интернет страницата на болницата телефон за връзка е факт, който само спомага осъществяването му. Дори разговорът да бъде таксуван допълнително, това обстоятелство не би могло да разколебае потребността от извършване на очен преглед. Нещо повече съобщението, че обаждането ще бъде таксувано съгласно индивидуалния план на всеки абонат, каквото според административния орган следва да се съдържа на интернет страницата на ответника по касация, не носи никаква допълнителна информация за потребителя. Последното е вярно, доколкото всяко лице, което разполага с телефонен номер, го е придобил чрез сключване на съответния договор с някой от операторите в Република България (РБ), и знае, че спрямо него се прилагат условията на избрания абонаментен план. Именно последният регламентира и заплащането, за което ще бъде задължено конкретното лице при провеждане на разговора. Затова посочването на тази информация е ненужно. В тази връзка следва да се посочи и че чисто хипотетично, е напълно възможно да съществува абонаментен план, според чиято тарифа разговорите с телефонни номера, започващи с "0700", са безплатни, а липсата на този разход, съгласно мотивите на председателя на КЗП, не би довела до разколебаване волята на потребителя да запише часа си за очен преглед. Наред с горното, не е спорно, а и от доказателствата по делото безспорно се установява, че дружеството е посочило два алтернативни метода за записване на час за преглед. Те дори са оформени по аналогичен начин на интернет страницата цветово и фигурално, което позволява на потребителя да ги възприеме като две равнопоставени възможности за постигане на един и същ резултат. Единият е чрез обаждане на посочения телефонен номер, другият е чрез използване на интернет платформа. Вторият е несъмнено безплатен. Ако решението на потребителя да прегледа зрението си е поставено в зависимост от цената на телефонния разговор, той има възможност да избегне заплащането й, като попълни данните си в полето за записване на час за преглед онлайн. Друг аргумент в подкрепа на изложената теза е отразеното в първоинстанционното решение съждение, че обществото знае, че телефонните разговори с номера, започващи с "0700", са платени. Нещо повече при търсене на резултати в интернет по ключова дума "0700" се появяват многобройни статии, в които е отразен общоизвестният факт, че позвъняването на тези номера води до по-високи телефонни сметки. Неоснователно е възражението, че информацията относно заплащането на телефонния разговор може да се квалифицира като такава по чл. 68е, ал. 4, т. 3 ЗЗП. Съгласно тази разпоредба при отправяне на покана за покупка за съществена по смисъла на ал. 1 се смята, освен ако не е очевидна, информацията за цената с включени в нея всички данъци; когато цената не може да бъде изчислена предварително, се указва начинът, по който е изчислена, и, ако е необходимо, се посочват всички допълнителни разходи за транспорт, доставка, пощенски услуги; когато допълнителните разходи не могат да бъдат изчислени предварително, се посочва, че тези разходи могат да бъдат за сметка на потребителя. В случая обаче, цената на телефонния разговор не е свързана с услугата, която предоставя дружеството и не е част от нея. Още повече, че часът може да бъде записан и чрез интернет, което няма да доведе до този разход. За пълнота на изложението, но без отражение върху крайния резултат по делото, настоящият състав на Върховния административен съд намира за необходимо да посочи, че доводът на касатора за неправилност на заключението на съда относно липсата на реквизита по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК в съдържанието на оспореното волеизявление, е основателен. Датата, на която се е проявил един или друг факт от обстоятелствената част на акта, послужил за издаването му, е въпрос на мотивираност на фактическите основания, но тяхната недостатъчната индивидуализация не може да доведе до порок във формата на волеизявлението, а до евентуална недоказаност на констатациите. По изложените съображения, както правилно е приел и първоинстанционния съд, председателят на КЗП е издал заповед, която не отговаря на изискванията за законосъобразност съгласно чл. 146 АПК. В този смисъл, отменяйки я АССГ е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касационната жалба, на основание чл. 143, ал. 3, вр. чл. 228 АПК, се дължат разноските за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер от 400,00 (четиристотин) лева.