Определение № 655 от 05.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 529/2012 г.

Производството е по чл.274,ал.1, т.2. ГПК, образувано по частна жалба на М. Р. Р. от [населено място] срещу определение №416 от 13.07.2012 г. по ч.д. № 889/2012 г. на Великотърновски окръжен съд Ответникът по частната жалба- Д. ф. „ З.” – [населено място], чрез пълномощника си юрк. Д. П. е на становище, че жалбата е недопустима, а по същество – неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК. В тази насока оплакването на ответника е фактически необосновано, тъй като и самият той поддържа, че съобщението за обжалвания акт е получено редовно на 09.08.2012г., а частната жалба е постъпила на 26.07.2012г. Освен това ирелевантно е обстоятелството, че не е представено изложение по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като производството не е частно касационно, поради което този довод на ответника за недопустимост на жалбата е правно необоснован.Следователно, частната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С определението, предмет на обжалване, състав на Великотърновски окръжен съд е оставил без разглеждане подадената от М. Р. Р. частна жалба против заповед №1563 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че атакуваната заповед е издадена по разпореждане на ВКС и в изпълнение на постановено от същия съд определение, което не подлежи на обжалване.Освен това, съгласно чл.413 ГПК заповедта може да се обжалва само в частта за разноските, в която част същата не е обжалвана от Р.. Частната жалба е неоснователна. Производството по чл.417 ГПК е инициирано от ДФ „ З.” – [населено място] против М. Р. за заплащане на сумата 24466лв. по задължение за предоставяне на субсидия по програма –„Развитие на селските райони 2007-2013г.” С разпореждане №12231/02.12.2010г. Великотърновски районен съд е отхвърлил така заявеното искане за издаване на заповед по чл.417 ГПК. Въззивният съд е потвърдил това разпореждане. С определение №394 от 30.05.2011г. по ч. т. д. 361/11г. състав на ВКС, І т.о. е отменил както акта на първостепенния съд, така и потвръждаващото го определение на Великотърновски окръжен съд и по същество е уважил изцяло искането като е допуснал издаване на заповед по реда на чл.417, ал.2 ГПК в полза на ДФ „ З.” против Р.. При тези фактически данни, се налага извод, че частната жалба е неоснователна. С постановеното от ВКС определение, с което е разпоредено издаване на заповед за незабавно изпълнение е изчерпан инстанционния контрол и производството е приключило. Следователно, обжалваната пред въззивната инстанция заповед по чл.417 ГПК е издадена от ВКС, като само е изготвена от първостепепнния съд, съобразно изричния диспозитив на цитираното определение на ВКС. Поради това и предмет на обжалване, както правилно е констатирал въззивният съд е не акт на Великотърновски районен съд, а акт на ВКС, който е необжалваем. Или постановеното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Във връзка с вече изложеното не променят горния извод общите съображения на страната, за това, че е обжалвала акт на районен съд по реда на чл.419 ГПК. Без правно значение са и подробните съображения по съществото на спора, тъй като в случая предмет на контрол е единствено допустимостта на подаване на частна жалба срещу издадената заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. С оглед на изложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на първо т.о.