Определение № 122 от 05.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 44/2010 г.

Обжалвано е въззивното определение № 9* от 13.08.2009 г., постановено по ч.гр.д. № 4646/2009 г. по описа на Софийския градски съд, І-ви въззивен състав, с което е оставено в сила определение от 16.04.2009 г. на Софийския районен съд, 47-ми състав, с което на основание чл.129, ал. 3 и чл.130 ГПК е върната исковата молба и производството по гр.д. № 1118/2009 г. е прекратено. Недоволен от въззивното определение е жалбоподателят В. Б. Б. от гр. С., представляван от адвокат Е от Софийската адвокатска колегия, който го обжалва в срока по чл. 275, ал.1 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по въпроси, свързани с приложението на чл.14, ал.1-3 и ал.4 ЗСПЗЗ. Прилага съдебна практика. Постъпили са отговори по чл. 276, ал.1 ГПК от Е. Б. Б., Ц. Т. П. и Е. Б. Б., всички от гр. С. със становище за основателност на частната касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: С молба вх. № 6* от 25.11.2009 г. ответницата по спора /и по частната касационна жалба/ е поискала от въззивния съд да й бъде назначен служебен защитник, по която молба няма произнасяне съгласно чл.94 и сл. ГПК, поради което е нарушено право на страната за правно помощ. При това положение делото следва да се върне на въззивния съд за произнасяне по молбата за назначаване на служебен защитник, след което делото изпрати отново на Върховния касационен съд за произнасяне по настоящата жалба. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение