Определение № 4634 от 30.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3227/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от С. И. С. и И. Г. С., против разпореждане № 61288 от 19.05.2026 г. по гр. д. № 33285/2023 г. по описа на Софийски районен съд, с което е върната подадена от тях молба за отмяна на постановеното по делото решение № 12413 от 24.06.2024 г. Частните жалбоподатели излагат доводи за неправилност на разпореждането поради нарушения на съдопроизводствените правила. Същите се аргументират със забавяне при администрирането на молбата за отмяна и с връчване на съобщението на адрес, различен от посочения по делото съдебен адрес. Формулирано е искане за отмяна на атакувания акт. В частната жалба се съдържа и искане за възстановяване на срока за изпълнение на дадените указания по чл. 306, ал. 1 ГПК. В законоустановения срок по чл. 276, ал. 1 ГПК насрещната страна Н. И. Л. не е подал отговор на частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима. Същата е подадена в законоустановения преклузивен срок (по аргумент от чл. 62, ал. 3 ГПК, доколкото първоинстанционният съд неправилно е указал, че срокът за обжалване е двуседмичен), от процесуално легитимирани лица и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от категорията на преграждащите по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество, подадената частна жалба се явява неоснователна по следните съображения: За да върне подадената от частните жалбоподатели молба за отмяна на влязлото в сила решение, първоинстанционният съд е приел, че указанията за отстраняване на нередовностите не са изпълнени в срок – както в първоначално определения, така и в продължения по реда на чл. 63 ГПК.С разпореждане от 02.03.2026 г. съдът е констатирал, че молбата за отмяна не отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК, поради което е указал на молителите в триседмичен срок да внесат държавна такса в размер на 20.45 евро и да представят доказателства за вписване на молбата, като изрично ги е предупредил за неблагоприятните последици от неизпълнението. Съобщението с препис от разпореждането е връчено на пълномощника на молителите – адв. Н. Н., на 01.04.2026 г. Преди изтичането на срока, чрез своя процесуален представител, молителите са депозирали молба за неговото продължаване. С нея са представили доказателства за внесената държавна такса и са поискали издаване на съдебни удостоверения за снабдяване с данъчна оценка на имотите, необходима за извършване на вписването. С определение от 22.04.2026 г. съдът е уважил искането, като е продължил срока за изпълнение на указанията с три седмици, считано от изтичането на първоначалния срок (т. е. считано от 23.04.2026 г.), и е разпоредил издаването на исканите удостоверения. По този начин продълженият срок е изтекъл на 14.05.2026 г., до която дата указанията на съда не са изпълнени в цялост. Обжалваното разпореждане се явява правилно. В трайната практика на Върховния касационен съд е разяснено, че съгласно чл. 39, ал. 1 ГПК, когато страната е посочила съдебен адресат в седалището на съда или има пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице или на пълномощника. В тази хипотеза връчване, осъществено на адреса на самата страна чрез трето лице по реда на чл. 46 ГПК, а не чрез упълномощения представител, е нередовно и съдът е длъжен да го извърши наново. Редовността на връчването в този случай не се засяга единствено ако страната е получила съобщението лично. Когато обаче тя откаже да го приеме с искане връчването да бъде извършено чрез процесуалния ѝ представител, съдът не може да приеме съобщението за редовно връчено (решение № 292 от 13.10.2014 г. по гр. д. № 2938/2014 г. на ВКС, IV г. о., определение № 85 от 27.03.2017 г. по ч. гр. д. № 503/2017 г. на ВКС, III г. о., и определение № 3793 от 13.07.2026 г. по ч. гр. д. № 2663/2026 г. на ВКС, IV г. о.). В константната съдебна практика се приема също, че актът на съда, с който се уважава или отхвърля искане за продължаване на срок, не подлежи на инстанционен контрол и не се съобщава на страната (определение № 44 от 01.04.2021 г. по ч. гр. д. № 83/2021 г. на ВКС, I г. о., определение № 118 от 05.03.2020 г. по ч. т. д. № 386/2020 г. на ВКС, II т. о., определение № 385 от 04.10.2010 г. по гр. д. № 374/2010 г. на ВКС, II г. о. и други). Моментът, от който започва да тече новоопределеният срок, не е обвързан от датата на узнаване от страната, а е точно фиксиран в чл. 63, ал. 2 ГПК. След като началният момент на срока е нормативно определен, за съда не съществува задължение да уведомява страната за постановеното по нейна молба определение за продължаване. Страната е длъжна сама да следи за произнасянето на съда по направеното от нея искане, както и за конкретния обем на даденото продължение. В конкретния случай разпоредбата на чл. 39, ал. 1 ГПК не е нарушена, като връчването на разпореждането от 02.03.2026 г. с указанията по чл. 306, ал. 1 ГПК е извършено редовно. След като редовността на връчването не се засяга, когато страната е получила съобщението лично, а не чрез своя процесуален представител, и не е възразила срещу това, то по аргумент за по-силното основание съобщението е надлежно връчено и в хипотезата, при която самият пълномощник е приел същата призовка на адрес, различен от посочения съдебен адрес, без да изрази възражение срещу редовността на връчването. Освен че липсва такова възражение, страната е предприела действия по изпълнение на дадените указания, като нейният процесуален представител е депозирал молба за продължаване на срока и за издаване на съдебни удостоверения. По делото е налице и изрично удостоверяване, че на 30.04.2026 г. жалбоподателите са получили исканите съдебни удостоверения за данъчна оценка на имотите. Поради това не може да се приеме, че за тях е съществувала обективна пречка да се запознаят с постановеното определение за продължаване на срока. Издаването на поисканите удостоверения за целите на вписването логически предполага и уважаване на искането по чл. 63, ал. 1 ГПК. Обстоятелството, че това определение не е съобщено на съдебния адрес на пълномощника, не съставлява процесуално нарушение. Както бе посочено, препис от този съдебен акт не се връчва, а за страната съществува процесуално задължение сама да следи за неговото постановяване. Въпреки издадените съдебни удостоверения, страната не е изпълнила указанието за вписване на молбата за отмяна в рамките на продължения срок, изтекъл на 14.05.2026 г. (присъствен ден). Поради това първоинстанционният съд законосъобразно е върнал същата като нередовна, а обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. По искането по чл. 64 ГПК за възстановяване на срока за отстраняване на нередовностите компетентен да се произнесе е първоинстанционният съд, като орган, администриращ молбата за отмяна. По изложените съображения Върховен касационен съд, състав на Второ г. о.