Определение № 386 от 26.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2848/2017 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частната жалба от [фирма], представлявано от управителя И. А. И., против определение № 111/06.04.2017 г. по ч.гр.д. № 1286/2017 г. /погрешно отразено в жалбата под № 963/2016 г./ по описа на Върховен касационен съд, III г.о., с което е потвърдено определение № 468/08.02.2017 г. по ч.гр.д. № 534/2017 г. описа на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната й жалба срещу разпореждане от 03.01.2017 г., постановено по гр.д № 963/2016 г. по описа на Софийски градски съд, I г.о., 14 с-в в частта, с която е указано да се представят доказателства за внесена държавна такса в размер на 1230 лв., както и в частта, в която е указано, че при неизпълнение в срок исковата молба ще бъде върната. В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Подадената частна жалба с вх. № 6826/16.06.2017 г., с която е сезиран настоящият състав на ВКС, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, поради следните съображения: В производство по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК предходният състав на ВКС се е произнесъл по законосъобразността на определение на САС, с което е оставена без разглеждане частна жалба. Потвърдил е обжалвания съдебен акт, като е съобразил даденото задължително тълкуване на закона, съдържащо се в т. 5 на ТР № 1/2001 г. на ОСГК. С постановяване на определението на касационния съд редът за разглеждане на спора е изчерпан и последващ инстанционен контрол на определението на САС е процесуално недопустим. Определенията по чл, 274, ал.1, т. 1 и т. 2 ГПК, постановени от апелативен съд, подлежат на обжалване пред Върховния касационен съд на основание чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1 ГПК /ред. ДВ, бр. 50/. В този случай ВКС действа като втора инстанция и определението му е окончателно. Съдебният акт влиза в сила от датата на обявяването му и не подлежи на по-нататъшен инстанционен контрол. Само ако определението на касационната инстанция е първият преграждащ развитието на делото съдебен акт, то подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС на основание чл. 274, ал.2, изр. 2 ГПК. Ето защо подадената частна жалба е с недопустим предмет и следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.