Определение № 143 от 23.03.2009 г. на ВКС по т. д. № 150/2009 г.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на "Ч. Е. България"АД срещу определението от 10.02.2009 год., постановено по ч.гр.д. № 41/2009 год. на Монтанския окръжен съд, с което е потвърдено определението от 29.12.2008 год. по ч.гр.д. № 1169/2008 год. на Монтанския районен съд. С това определение е прекратено производството по заявлението от 13.11.2008 год. на "Ч. Е. България"АД за издаване на заповед срещу неизправния длъжник Б. Р. К. за изпълнение на парично вземане в общ размер 388.51 лв., формирано от неплатена сума за ползвана електроенергия, обезщетение за забава и разноски. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно като постановено в нарушение на материалния и на процесуалния закон, а допускането на касационното обжалване основана на нормата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Върховният касационен съд-Търговска колегия, състав на І т.о. отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, спазен е преклузивният срок по чл.275 ал.1 ГПК, но с нея се иска касиране на акт, неподлежащ на касационно обжалване съгласно чл.274 ал.4 ГПК. Тъй като спорове с обжалваем интерес под 1000 лв. са изключени от касационен контрол, частната касационна жалба на "Ч. Е. България"АД е недопустима и ще следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд - Търговска колегия, състав на І т.о.