Определение № 7782 от 24.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5891/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две частни жалби, подадени от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД и от Българската народна банка против определение №3637/08.04.2024 г., постановено по адм.д. 2553/2024 г. по описа на Административен съд-София-град (АССГ). Частният жалбоподател „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД твърди, че обжалваното определение е недопустимо, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон, поради което иска да бъде обезсилено, евентуално отменено. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в частната жалба. Не претендира разноски. Частният жалбоподател Българската народна банка твърди, че атакуваното определение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска да бъде отменено по подробни съображения, изложени в частната жалба. Претендира разноски. Изразява становище за основателност на другата частна жалба в писмен отговор. Комисията за защита на личните данни (Комисия/та, КЗЛД) изразява становище за основателност на частните жалби по две отделни подробни писмени съображения, с които излага доводи за наличие на основания за отмяна на обжалваното определение. Претендира разноски. Ответникът по частните жалби А. Д. А. ги оспорва в две отделни писмени възражения. Претендира разноски. Върховният административен съд, след преценка на изложените доводи в частните жалби и доказателствата по делото, намира, че те са процесуално недопустими по следните съображения: С обжалваното определение №3637/08.04.2024 г., постановено по адм.д. 2553/2024 г. по описа на АССГ в производство по чл. 197 и сл. от АПК (Раздел IV на Глава Десета от АПК) по жалба на А. Д. А. е отменено решение № ППН-01 -841/2022 от 15.01.2024 г. на Комисията за защита на личните данни, с което е обявена за нередовна жалба per.№ ППН-01-841/05.12.2022 г., подадена от А. Д. А. против „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД и Българска народна банка и е прекратено образуваното по нея производство. С атакуваното определение е изпратена е преписката на КЗЛД с указания за произнасяне по същество и са присъдени разноски в размер на 11 лв. от бюджета на КЗЛД в полза на А. А.. Съгласно чл. 229, ал. 1 от АПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството, с изключение на определенията по чл. 213а, ал. 7 и в в случаите, изрично посочени в закона. Разпоредбата на чл. 200, ал. 2 от АПК предвижда, че определенията, постановени в производствата по Раздел IV на Глава Десета от АПК могат да се обжалват с частна жалба от страните, участващи в административното производство. Видно от административната преписка, представена пред първата инстанция, в административното производство няма конституирани страни. Жалбата, с която е инициирано производство пред КЗЛД не е разгледана, а е обявена за нередовна и е прекратено производство, образувано по нея без да е провеждано заседание с конституиране и призоваване на страни, респективно не е признато наличие на право на участие както на жалбоподателя, така и на заинтересовани лица. Действително „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД и Българска народна банка са били уведомени за постъпилата в Комисията жалба (л. 38 и л. 40 от адм.д. 2553/24 г. по описа на АССГ), но съобщенията са изпратени от главния секретар на Комисията без разпореждане от орган на власт за конституирането им като страни. Известяването за наличие на постъпила жалба не придава качеството на участник в административното производство на уведоменото лице, особено в случаите, в които органът в последствие отрича правото на сезиращият субект да иниицира административнопроизводство. С оглед обстоятелството, че жалбата на А. А. е приета за нередовна се налага извод, че по повдигнатия от него спор е възникнало процесуалноправно отношение само между него като физическо лице и надзорния орган, но не и останалите лица, за които в нередовната жалба се твърди, че са страни в спорното материално правоотношение. Спорът пред първата инстанция законосъобразно е разгледан по реда на чл. 197 и сл. от АПК като е разрешен процесуалният въпрос относно правото на А. А. да инициира административно производство. В това правоотношение „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД и Българска народна банка не са участници, поради което и не са уведомявани от първата инстанция, не са конституирани като страни в съдебното производство по адм.д. 2553/2024 г. по описа на АССГ, респективно нямат право и на частна жалба срещу съдебния акт, с който то е приключило. При внимателен прочит на мотивите на Тълкувателно решение № 2/24.03.2021 г., постановено по тълк.дело № 10/2019 г. на общото събрание на колегиите на Върховния административен съд, трябва да се приеме, че „съществуването на правото на административно производство е предметът на производството по чл. 197 и сл. АПК. Ако са налице административнопроизводствените предпоставки (неизчерпателно посочени в чл. 27, ал. 2 АПК), органът е длъжен да се произнесе по съществото на искането за издаване на административен акт, т.е. по неговата основателност, като издаде искания акт или откаже издаването му. Правото на административно производство съществува, независимо дали съществува правото за издаване на искания акт.“. Следователно останалите правни субекти, които биха били засегнати от издаването на искания акт, придобиват качеството на участници в административното производство, когато бъде признато съществуването на правото на административно производство на субекта, който го инициира, но не и преди това. В случая КЗЛД е отрекла това право на А. А. и само за него е възникнало право да сезира съд, за да защити своето процесуално право да инициира административно производство, респективно само за него би възникнало право на частна жалба (като проявна форма на правото му на достъп до съд) ако сезираният съд не е удовлетворил претенцията му, но не и за други правни субекти, които твърдят, че биха били потенциално засегнати от актът, с който би приключило това производство. Правото на защита на тези субекти подлежи на реализация след конституирането им като участници/страни в административното производство в изпълнение на указанията на АССГ, а не чрез обжалване на съдебния акт, разрешаващ процесуалния въпрос относно правото на достъп до административно производство на друг правен субект. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че частните жалби са процесуално недопустими и трябва да бъдат оставени без разглеждане, а производството по делото прекратено. Ответникът по частните жалби А. Д. А. претендира разноски, но не е представил доказателства, че за настоящата инстанция е направил такива, поради което независимо от изхода на спора по двете частни жалби, разноски в негова полза не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение