Определение № 159 от 26.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4850/2021 г.

Производството е по чл. 250 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 843/27. 01. 2022г. на Д. В. К. и „Лоджистик” ЕООД, съдържаща искане за допълване на постановеното по настоящето дело по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 5 от 10. 01. 2022г., с което по частната касационна жалба на молителите не е допуснато касационно обжалване на определение № 2329 от 01. 09. 2021г. по ч. гр. дело № 2576/2021г. на Софийски апелативен съд. Молителите поддържат, че Върховният касационен съд не се е произнесъл по всички наведени в жалбата основания за допускане на касационното обжалване, а именно по въпросите за задължението на националния съд да остави неприложена всяка вътрешна националноправна разпоредба, която противоречи на правото на ЕС, в случая разпоредбата за размера на държавната такса от 2 % при обжалване на решението по искове за гражданска конфискация, за който е било наведено противоречие с решенията по дела С-240/98, С-244/98, С-168/05, С-618/10, С-472/11 и С-32/14 на Съда на Европейския съюз, а също и по наведените основания по чл. 280, ал. 2, пр. 1 – пр. 3 ГПК – вероятна нищожност и недопустимост и очевидна неправилност на въззивното определение. Ответникът по молбата - „Стария Дъб” ООД е подал писмен отговор в законоустановения срок, в който оспорва същата като неоснователна с довод, че с нея се иска допълване на мотивите на съдебния акт, което уредената в чл. 250 ГПК възможност не допуска. Моли молбата с правно основание чл. 250 ГПК да бъде оставена без уважение. Ответникът по молбата – КПКОНПИ не подава отговор. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и материалите по делото, намира следното: Молбата с правно основание чл. 250 ГПК е подадена в законния едномесечен срок от постановяване и влизане в сила на определението, чието допълване се иска, и от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Според правната теория и константната практика на ВКС, на допълване по реда на чл. 250 ГПК подлежи диспозитива на съдебния акт, в който е обективирана решаващата воля на съда, тогава когато съдът е пропуснал да се произнесе по всички искания, с които е сезиран и за които дължи обективиране на вътрешното си убеждение в диспозитива на акта си. С допълването по реда на чл. 250 ГПК не може да се променя вече изразената от съда воля, обективирана в диспозитива на акта му. По реда на чл. 250 ГПК не може да се иска допълване на мотивите (фактическите констатации и правните съображения) на решаващия съд в съдебния акт. В конкретния случай с диспозитива на определението по чл. 288 ГПК, чието допълване е поискано, касационният съд се е произнесъл по всички наведени от касатора основания за допускане на касационния контрол, като не го е допуснал, т.е. по целия предмет на частното касационно производство в неговата първа селективна фаза по реда на чл. 274, ал. 3 вр. с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. С определението, постановено в първата фаза на производството по чл. 274, ал. 3 вр. с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, ВКС извършва специфична правораздавателна дейност по селекция на частните касационни жалби, като се произнася по допускането на касационното обжалване на въззивното определение, извършвайки преценката си по основанията в чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Изложението на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК на касатора, обуславящо и редовността на частната касационна жалба, очертава предметния обхват на проверката, която ВКС дължи във фазата по селектиране на касационните жалби, но пропускът на съда да се произнесе по всички наведени в изложението селективни основания не може да обуслови основателност на молба с правно основание чл. 250 ГПК, доколкото постановеният диспозитив обективира пълно произнасяне по допускането или недопускането на касационното обжалване на въззивното определение. Независимо от това следва да се посочи, че по настоящото дело ВКС е обсъдил всички наведени от касатора основания за допускане на касационния контрол, включително тези по чл. 280, ал. 2 ГПК. По въпросите за задължението на националния съд да остави неприложена всяка вътрешна националноправна разпоредба, която противоречи на правото на Европейския съюз, в случая разпоредбата за размера на държавната такса от 2 % при обжалване на решението по искове за гражданска конфискация, касационният съд подробно е мотивирал извода си, че те не осъществяват общата предпоставка за допускане на касационното обжалване, защото са без значение за изхода на частното производство и за решаващия извод на САС за потвърждаване на постановеното от СГС връщане на подадената въззивна жалба срещу първоинстанционното решение поради невнесена дължима държавна такса. Налице е и подробно произнасяне в мотивите на определението, чието допълване се иска, защо обжалваното определение на САС не е вероятно нищожно или недопустимо и защо не е очевидно неправилно. Съобразно гореизложеното не са налице основанията на чл. 250 ГПК за допълване на определение № 5 от 10. 01. 2022г. по настоящото дело, поради което Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение