Определение № 210 от 12.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3537/2014 г.

Производството е по реда на чл.307,ал.1 във връзка с чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Образувано е по молба на В. Т. В. за отмяна на влязло в сила решение от 21.02.2013 г. по възз. гр.д. № 17077 /2012 г. на Софийски градски съд, а.о. ІІІ-б с-в., действащ като въззивен, с което оставено в сила решение от 27.07.2012 г. по гр.д. № 8992 /2008 г. на Софийски районен съд, 34 с-в., с което е отхвърлен иск на В. Т. В. срещу К. А. В. с правно основание чл.108 ЗС. Сочат се основания за отмяна по чл.303,ал.1,т.1 и т.5 ГПК. Насрещната страна е подала отговор, с който поддържа, че молбата е неоснователна. Настоящият състав на съда, като обсъди по реда на чл.307,ал.1 ГПК наличието на предпоставките за допустимост, намира, че подадената на 17.02.2014 г. молба за отмяна следва да бъде допусната до разглеждане: Решението, чието отмяна се иска, е влязло в сила с постановяването на определение № 809 /11.12.2013 г. по гр.д. № 7098 /2013 г. на ВКС, ІІІ г.о., с което е постановено, че касационното му обжалване е недопустимо; Съдебното решение подлежи на отмяна по реда на чл.303,ал.1 ГПК; Молбата за отмяна е подадена в сроковете по чл.305,ал.1,т.1 и т.5. ГПК от постановеното определение на ВКС; Молбата за отмяна е подадена от надлежно легитимирана страна в процеса, в който е постановено решението, и е редовна. Воден от гореизложеното, съдът